Министър и експерти против намаляване на осигурителните вноски

Министър и експерти против намаляване на осигурителните вноски

Социалният министър Тотю Младенов и български експерти в областта на пенсионната политика се обединиха във вторник около становището, че по-нататъшно намаление на осигурителните вноски ще бъде пагубно. В същото време експерти на Световната банка препоръчаха на България да не отлага пенсионната реформа и да се върви към увеличаване на възрастта за пенсиониране. Българските и международните експерти се обединиха около тезата, че пенсионната система не може да продължи да съществува без корекции в условията на ниски вноски, ранно пенсиониране и влошаваща се демографска ситуация.

"Не трябваше да се допуска политиците да изкривяват пенсионния модел с намаляването на вноските, схемите за ранно пенсиониране и други. Това доведе до ситуацията 11% от БВП да отиват за пенсии и плащания на държавното обществено осигуряване. По-нататъшно намаление на вноската ще е пагубно за системата", заяви Младенов по време на кръгла маса за пенсионната реформа. Попитан как ще бъде изпълнен тогава политическият ангажимент на ГЕРБ за намаляване на вноската с 5%, Младенов отговори: "Ангажиментите на ГЕРБ са за четири години".

През тази година вноската бе намалена с 2% и до края на мандата трябва да се намали с още 3%, като не е ясно как това ще бъде разпределено във времето.

Младенов влезе в тона на последната мода в правителствената политика и обяви, че е много важно да има равнопоставеност между осигуряващите се - държавните служители също да внасят осигуровки. Преди ден финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че здравната вноска няма да се повишава, но за сметка на това държавните служители ще си поемат здравните и социални осигуровки.

По повод идеята за облагане на пенсиите на работещите пенсионери Тотю Младенов каза, че "това е теза, която има и своята антитеза, а тя е свързана с това да се създават стимули за "активно стареене". Идеята за облагането на пенсиите на работещите пенсионери би могла да се осъществи в рамките на няколко месеца, по нея ще работят експерти от НОИ, от социалното и финансовото министерство.

По данни на Националния осигурителен институт около 200 000 български пенсионери работят на трудови договори и получават и пенсия и заплата. При криза това са 200 000 работни места по-малко за млади хора, посочи Младенов.

Световната банка ни съветва да не отлагаме пенсионната реформа

Постоянният представител на Световната банка в България Флориан Фихтъл коментира, че осигурителните вноски в България са намалели значително и са сред най-ниските в Европейския съюз, а в същото време са били извършени “моментни“ увеличения на пенсиите, които са затруднили прогнозируемостта на разходите за пенсионната системата.

Според експертите на Световната банка пенсионната реформа трябва да продължи и не бива да се бави повече. Фихтъл посочи, че 1/5 от българите ще са на възраст над 65 години през 2025 година. Освен това 57% от мъжете и 36% от жените у нас получават пенсии преди достигането на пенсионна възраст. Фихтъл допълни, че България е изправена пред най-драстичните в ЕС темпове на застаряване на населението.

Според Ася Звинине, експерт в Световната, трябва да се върви към увеличаване на пенсионната възраст. "Не е казано, че това трябва да стане веднага, но може да се вземе решение сега и да се следва някакъв план във времето. Така и хората ще се приспособят по-лесно към промяната", коментира тя.

Темата с увеличението на възрастта за пенсиониране беше "замразена" от българското правителство под заплахата на синдикатите от протести и на фона на силно обществено недоволство срещу провежданата здравна реформа.

Какво да е бъдещето на пенсионната система?

Тезата с “моментните“ увеличения на пенсиите бе доразвита от бившия управител на НОИ Йордан Христосков. Той коментира, че са били направени “конюнктурни увеличения на пенсиите в съчетание с намаляване на осигурителните вноски“.

"Това, както видяхме не въздейства на избирателите, но се затрудни разплащането и бе изгубена вярата на хората в системата", посочи Христосков. "Ясно е, че пенсионната система няма повече да разчита на собствени приходи, но при нас мярата беше прекрачена", каза той.

Според Христосков трябва да се каже ясно дали ще се върви към усъвършенстване на сегашния или към изцяло нов пенсионен модел, защото всички приказки за нов модел разклащат доверието в системата. Според изчисления на Христосков преминаването към нов модел би струвало около 100 млрд. евро. Той заяви, че капиталовите системи са допълнение, а не алтернатива на солидарната пенсионна система.

На напълно противоположната теза застана икономистът от “Отворено общество“ Георги Ангелов, според когото най-добрите пенсионни системи в света са капиталовите. “Такава система е холандската и в техните фондове има натрупани 600 млрд. евро активи. Така хората знаят, че са реално осигурени и ще получават пенсии“. Според Ангелов вноски трябва да се правят само във втория стълб на пенсионната система – частните осигурителни фондове, където да се натрупват средства, а първият да се финансира от данъци. “Не е вярно, че вноските са ниски. Най-големият проблем на системата е, че е политически зависима. Пример за това е, че през миналата година в условията на криза пенсиите бяха увеличени с 20%“, коментира той.

В България очакванията са вноските да са възможно най-ниски, осигуряването да трае възможно най-кратко и да се взима най-висока пенсия. Този стремеж може да се онагледи с поговорката “И вълкът сит, и агнето цяло“, но на практика се получава - “Агнето полуцяло и вълкът пак гладен“, коментира депутатът от ДПС Хасан Адемов. Според него сме изправени пред феномена “свръхсолидарност“. “Бяхме солидарни с тютюнопроизводителите, земеделците, държавните служители, полицаите, военните и накрая тази солидарност влезе в челен сблъсък със справедливостта“, коментира Адемов развитието на осигурителната система.

Споделяне

Още по темата

Още от България