Министър Найденов: Правителството има легитимност, ДПС не оказва натиск в отбраната

"Ако някой иска да строи оградата по границата, да я строи" - МО пое ангажимента като част от отговорностите на армията пред обществото в мирно време

Ангел Найденов. Сн. БГНЕС

"Всички реформи, осъществявани до момента във въоръжените сили, са се свеждали до съкращаване на личен състав и техника, без освободеният от това ресурс да бъде насочен или върнат към армията за модернизация и превъоръжаване. Смятам, че трябва да стартираме проекта за придобиване на нов тип боен самолет.  Да мислим по-дългосрочно, а не само за днешния или утрешния ден", казва министърът на отбраната и член на Изпълнителното бюро на БСП Ангел Найденов пред Mediapool.

Г-н Найденов, обсъдихте с американския ви колега Чък Хейгъл възможността за обучение на либийски военни на българска територия. Докъде стигнаха преговорите и какви са спорните въпроси? Какви финансови ползи може да извлече България и именно това ли е "препъни камъкът" към момента?

Това е въпрос, който надхвърля тристранните отношения България, САЩ и Либия. Имаме предложение от американска страна за обучение на либийски военнослужещи, което бе подкрепено от България. Става дума за мисия, която се реализира в рамките и с подкрепата на НАТО, без да е официализирана формално като операция на Алианса.

Няколко страни са ангажирани в процеса по подготовка на военнослужещи и служители на силите за сигурност на Либия. Това бе засегнато и в изявлението на генералния секретар на НАТО Андерс фог Расмусен в последната среща на министрите на отбраната.

Става въпрос за нещо повече от теми, които засягат отношенията между България и Либия.

Имаме напредък в подготовката на споразумението и получаването на отговори на въпросите, които ни интересуват. И по време на срещата с американския секретар по отбраната Чък Хейгъл имах възможност да очертая някои въпроси, които според нас остават проблематични.

Първата зона е нашето настояване за по-значимо включване на български инструктори в подготовката на либийските военнослужещи.

Второ, юрисдикцията и наказуемостта, ако бъде извършено криминално престъпление на наша територия.

Трето, изразено участие на България в процеса на определяне на военнослужещите и правото ни по някакъв начин да откажем достъп до наша територия.

Не на последно място е и заплащането на всичко това, което България ще предоставя като боеприпаси, въоръжение, тренировъчни съоръжения, услуги в рамките на съвместните българо -американски съоръжения.

В момента се подготвя окончателният текст на споразумение между България и Либия. То ще бъде изпратено на либийската страна за съгласуване и очакванията са в рамките на месец март да бъде изпратена група от Министерството на отбраната, която да води разговорите на място в Триполи по всички теми на споразумението.

Ако всичко това приключи, според нашите разчети, в средата на годината може да започне обучението на либийските военни

За чия сметка са разходите?

Изцяло за либийската страна. По какъв начин те ще бъдат плащани, дали през американската страна или директно, е вече въпрос на технически споразумения, които не са окончателно завършени.

Дали част от тези дейности ще бъдат плащани от американската страна, като техен ангажимент при подготовката, е също въпрос на уточняване.

Обмисляте ли някакво ново българско участие в мисии зад граница предвид завършването на операцията в Афганистан, в която основно бяха заети българските военни зад граница?

По-скоро вниманието ни е насочено към по-изразително участие в международните учения, подготовки на военни формирования в рамките на НАТО. Няма операция, в която България да участва със значим и многоброен военен контингент.

Единственото, което е подготвено като военна експертиза, е евентуално участие на България в Оперативния щаб на операцията в Централноафриканската република. Това обаче ще стане в Гърция, а не на място.

Ще участват военнослужещи, които в момента са в щаба на бойната група "Хелброк" с водеща нация Гърция, в която участва и България.

Няма други разчети за участие в операции.

След срещата с Чък Хейгъл бяхте цитиран да казвате, че България трябва да закупи нови изтребители, а не да бъдат модернизирани руските машини...

Не, това, което казах е, че 2014 г. е критична за взимането на решение. Трябва да изберем от опциите поддържане и модернизация или стартиране на проекта за закупуване на нов тип, като според мен не можем да си позволим и двете.

Това, което мисля, че трябва да направим, е да стартираме проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Трябва да имаме предвид, че са нужни между три и пет години за въвеждането в бойна готовност и експлоатация на първите самолети.

Трябва да мислим по-дългосрочно, а не само за днешния или утрешния ден.

Очертал съм възможните опции, но това е мое мнение. Трябва да изчакаме мнението на Министерския съвет. Аз съм внесъл всички необходими документи с информация и финансови разчети. Продължавам да мисля, че ние не можем да си позволим и двете опции едновременно и трябва да решим.

Не може непрекъснато да се отлага във времето реализирането на заявените цели. По време на срещата на министрите във формата на НАТО бе отбелязана една негативна тенденция, която е много валидна за България. Това е непрекъснатото отлагане на реализацията на намеренията за създаване на способности на въоръжените сили или казано с други думи, заради постоянното отрязване на финансови средства, не се реализират проектите за модернизация и съответно перспективното развитие на оперативни способности, които са заявени, планирани и на които се разчита в рамките на НАТО.

Това не е проблем само за България, но за нашата страна е особено силно изразено.

На практика всички реформи, осъществявани до момента във въоръжените сили, са се свеждали до съкращаване на личен състав и техника, без освободеният от това ресурс да бъде насочен или върнат към армията за модернизация и превъоръжаване.

Затова стигаме до ситуация, в която България е на второ място по процент на свиване на бюджета си за отбрана в периода 2009-2013 година – 40%, след Латвия с 46%.

На същото място, но отзад напред, е и по отношение на проекти за модернизация и отделяне на средства за капиталови разходи.

Вие сте един от министрите с най-силни политически позиции, но въпреки това не успяхте да се преборите да бъде отделен по-висок процент от Брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана...

Аз мисля, че успях да се преборя. Нека бъда достатъчно откровен, разговорите ми започнаха от база 950 млн. лева. т.е. 90 млн. лева по-малко, отколкото сега е бюджетът за отбрана.

Нека не забравяме, че имаме целеви средства – 20 млн. лева, гарантирани в Закона за бюджета, и очаквания за още 20 млн. лева при добро изпълнение на бюджета на страната.

Тоест, ще се изравним с бюджета през 2013 година.

Това, комбинирано с продължаващото преструктуриране и съкращаване, означава един по-голям относителен дял на средства, с които разполага Министерството на отбраната.

До края на 2014 година, за съжаление, трябва да бъдат съкратени в резултат на Плана за развитие на въоръжените сили, приет през 2010 година, 2000 души.

Нали е ясно какво означава това – ресурс, който може да бъде използван за нуждите на въоръжените сили.

Според зам.-председателя на вашата партия Янаки Стоилов, между БСП и ДПС има сериозни проблеми "като този за пропорционалното и съразмерно участие във властта". Вие усещате ли напрежение по линия на отношенията ДПС – БСП при обществените поръчки, разпределението на средствата...

Не, в рамките на Министерството на отбраната, нека да го кажа достатъчно ясно и категорично, никой не се е и опитвал да се намеси.

Г-н Лютви Местан бе забелязан наскоро по коридорите на ведомството?

Могат да бъдат забелязани много политически фигури в МО, което не означава, че те доминират или определят решенията на МО или на мен лично като министър на отбраната.

Имам в някаква степен по -облагодетелстваната роля, тъкмо може би заради тази яркост на политическата ми принадлежност, или заради достатъчно продължителната ми политическа кариера с хората, които споменавате, за да не ми оказват никакво давление и съответно да не усещам пресата да взимам решения под натиск, различни от моите убеждения.

Включително и при избора на фирмите, които взимат обществените поръчки. В министерството винаги е бил много чувствителен този въпрос.

Тогава, когато казвам, че няма такъв натиск и влияние, включвам подобни решения. Трудно ми е да се представя кой министър би си сложил главата в торбата по отношение на подобни обществени поръчки, взети под натиск или подсказани отвън.

Какво мислите за възможността правителството да бъде "освежено" през септември, тази опция се е обсъждала и в рамките на левицата.

Не съм чул, но това е част от атмосферата, в която работи всяко правителство. Не знам защо трябва да предизвиква драма или свръх интерес. Това непрекъснато се случва в много държави и не предизвиква катаклизми.

Според социологическите изследвания правителството има рекордно ниско доверие. Смятате ли, че кабинетът има достатъчна легитимност, за да може да провежда реформи и да планира секторните политики за години напред, включително и по отношение на отбраната?

Да, смятам. Първо, не споделям подобно впечатление, нито виждам основанията за подобно твърдение. Има различни социологически изследвания, в това число и такива, които показват намаляващия процент на хората, които искат оставката на правителството и предсрочни избори.

Второ, не мисля, че единственият източник на отношението към правителството трябва да бъдат социологическите изследвания. Те, разбира се, са достатъчно важни, с тях човек в някаква степен трябва да се съобразява, но те не могат да бъдат единственият показател.

Легитимност се дава на избори и легитимността на правителството идва от парламента и подкрепата към правителството там. В момента, в който загубим подкрепа в парламента, няма да го има това правителство или поне не в този състав.

Дали имаме легитимност да провеждаме реформите – да. Законно избрано правителство, легитимност на властта, която никой не поставя под съмнение, като управление на страната и в този смисъл – реализация на програмата, на основата на която сме избрани. В това число и за реформите.

Когато пое поста, вашият предшественик Аню Ангелов обяви, че в "МО най-много се е крало". Вие споделяте ли това мнение?

Не съм видял това откровение на Аню Ангелов. Не знам какво му дава основание за подобно твърдение, но да кажем, че няма да влизаме в задочен спор.

Вие започнахте влизането в министерството си с вече традиционното обявяване на нередности. В крайна сметка колко конкретни сигнала подадохте до прокуратурата?

Мисля, че пет сигнали бяха изпратени до Военноокръжна прокуратура. Не знам колко от тях са приключили и по колко от тях има произнасяне. Не бива да се мисли, че изпращането на тези сигнали или констатациите, които бяха направени в началото на управлението, са свършили при изтичането на първите 100 дни.

Съвсем естествено е медиите тогава да проявяват повече интерес към завереното наследство, и това до някаква степен да доминира в изявленията на министрите. Това е част от атмосферата, която съпровожда всяка една смяна на управлението.

Продължава непрекъснатото появяване на подобни случаи и тяхната проверка. Когато има достатъчно основание, се изпращат подобни сигнали.

Аз бях сюрпризиран в негативния смисъл на думата от информация, която пристига от "Инфраструктура на отбраната", че буквално има изчезнали сгради, не просто кражба на някакво имущество.

Достатъчно смущаващи са договорите, по които не се е плащало или е имало символични наказателни лихви, за съхранение на имущество, което не е собственост на армията.

Има една констатация за строителство на стойност над 30 млн. лева , което се води по балансите на министерството за незавършено, но в някои случаи то се ползва.

Това са проверки и констатации на Сметната палата, които и в момента продължават. Има още много такива сигнали.

Обърнете внимание само върху това, което се е случвало в изпълнителната агенция "Военни клубове и военнопочивно дело" и ще се убедите сами.

Очаквам окончателния вариант на одитния доклад за Военномедицинска академия (ВМА). Там също има, поне по първоначалните данни, много смущаващи неща.

Смущаващите факти във ВМА по отношение на обществените поръчки ли са?

По отношение на поръчките, по отношение на начина, по който са натрупани тези над 90 млн. лева задължения. Чакам окончателния вариант да видя какви са обясненията, възраженията и съответно да се запозная като цяло с тези констатации.

Вас не ви ли притеснява това чувство за безнаказаност в армията и министерството по всички нива. Дори в доклада за трагедията в Кербала, който разсекретихте, е посочена вина, но няма виновни.

Няма как да отговоря с десетгодишна давност. Има наказания и нещата не се разминават само с пресконференция или поне няма да се разминават в рамките на моето ръководство на МО.

Следвате много силен социален курс. Не смятате ли, че се измества дебатът за армията само в посока на социалните компенсации или привилегии, зависи от гледната точка, и се забравя качеството на продукта, който армията дава на данъкоплатците?

Измества се. Държа да подчертая, че това е един, но от няколко приоритета, които съм заявил. Давам си сметка, че когато говорим за специализацията на България в рамките на НАТО, когато говорим за целите за способности на въоръжените сили, когато говорим за отговорностите на българската армия, за задачите ѝ, те оставят на по - заден план и не присъстват в този дебат.

Много по-атрактивно е да се каже: "раздадоха си бонуси в МО", "вдигнаха порциона или допълнително заплащане" и дотам да се спре. Това обаче не е отговорност, която искам да споделя. Опитвам се да върна дебата към състоянието на въоръжените сили.

Разбирам, че също така атрактивно звучи да кажеш, че разполагаш само с 20% изправна авиационна техника, но разговорът "защо" остава на заден план.

Остава на заден план и разговорът какво ни е необходимо и когато говорим за модернизационни проекти – това необходимо ли е на страната и ако е необходимо – за какво?

Остава настрани дебатът за това, че ни е необходима много висока степен на съгласие, дори институционално и политическо, кои проекти за модернизация реализираме и защо.

Става дума за милиарди. Хората не бива да живеят с убеждението, че това е някаква приумица и прищявка на министър или шепа генерали, които не си дават сметка за общия хал на държавата. Този дебат остава на заден план и аз искам да променя това.

Във форумите преобладава едно отрицателно отношение към военните от страна хората извън сектора. Как си обяснявате това?

Не са изцяло такива коментарите. Когато излезе информация, свързана със заплащането, давам си сметка и не очаквам ръкопляскания от хората извън армията. Ако информацията за заплащането върви едновременно с такава за натоварването, напрежението и рисковете, сигурно няма да е такова отношението.

За съжаление, обаче това остава на заден план. Когато се очаква от армията да подпомогне общините или хората в стихийни бедствия, всички очакват точно това и тогава се сещаме, че армията им отговорности. Държавата обаче също има отговорност към военните.

Дори и по отношение на реализацията на защитното съоръжение.

Нали не мислите, че това е някакво задъхано блъскане с лакти кой по-първи ще се дореди до реализацията на това съоръжение. Ние не сме във възторг, че е възложено на армията да изгражда заграждението.

Моля, ако има желаещи и има хора, които могат да го свършат по-бързо и по качествено, да го направят.

Граничната ограда, към която е насочено много обществено внимание, играе ролята на един "прозорец" за това как се случват нещата в министерството, как се провеждат конкурси...

Не мога да се съглася. Едва ли от подобна ситуация, която се реализира в екстремни условия, трябва да се вади заключението за общото състояние на армията. Аз също искам да провеждаме няколко месеца обществени поръчки и да изберем най-изгодната оферта като цена и условия за доставка.

Аз също искам да не сме притиснати от сроковете, в които трябва да бъде изградено това съоръжение. Не на последно място казвам - ако има други, да отидат да го строят.

Предполагам не визирате МВР?

Нека да спра дотук. Ако искат и частни фирми, който иска да го прави... Поехме го с разбирането, че това е част от ангажиментите, които армията има към държавата и обществото от гледна точка на мисията за подкрепа на сигурността в мирно време. В нея се включва и помощта при бедствия, пожари, унищожаване на боеприпаси...

Няколко пъти казвам – не сме във възторг от това, че градим подобно съоръжение.

Това обаче не означава, че снемам отговорността от всички, които са ангажирани в процеса на реализиране на защитното съоръжение. Няма да разпъвам чадър над никой и няма да нося отговорност заради немарливост и неспособност да се решават нещата...

Има ли напрежение между вас и вицепремиера Цветлин Йовчев и извън темата за строителството на оградата?

Не. Няма такова напрежение. Разбирам непрекъснатото желание, дори когато се говори за това, което се прави в двете министерства, винаги да се прави съпоставка между тях. Не разбирам защо се търси това противопоставяне. Винаги съм реагирал остро срещу него.

Няма напрежение между нас двамата по темата за граница, съоръжение, бежанци или пък за оценката на това, което трябва да се предприема за сигурността.

След европейските победи на Лудогорец отново се заговори за български клубен футбол.

Състоянието на свързвания с армията тим ЦСКА обаче от години е силно разклатено. В рамките на шегата, мислите ли, че военните могат да оправят нещата?

Аз съм фамилно обременен "цесекар". Когато клубът бе към МО, беше друга ситуацията. Това обаче не е призив клубът отново да се върне към армията.

Още по темата
Още от Интервюта

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?