Министър Петкова замина за Русия по газови въпроси

Втората тръба на "Турски поток" и промяната на договора за доставки са сред планираните теми

Министър Петкова замина за Русия по газови въпроси

Енергийният министър Теменужка Петкова замина за Русия, където ще обсъди с председателя на Управителния съвет на "Газпром“ Алексей Милер "развитието на българо-руското сътрудничество в газовата сфера", съобщи Министерството на енергетиката. Петкова е придружавана от изпълнителния директор на газовия оператор "Булгартрансгаз" Георги Гегов.

Срещата с Милер ще бъде в събота по време на провеждащия се в Санкт Петербург Международен икономически форум, в който ще участва Петкова.

По неофициална информация на Mediapool една от основните теми на разговора ще е гарантирането на транзитните такси за мрежовия оператор в контекста на водените между Брюксел и "Газпром" разговори за урегулиране на търговското поведение на руския концерн в Европа и сключване на споразумение, което ще отхлаби хватката на руснаците над газовите пазари на осем членки на ЕС, сред които и България. В замяна ЕК ще прекрати антимонополното дело срещу "Газпром".

България засега е единствената държава, която е афиширала подкрепата си за предложенията на руснаците, част от които обаче на практика са вече приложени. За разлика от нея Полша, Литва и Естония настояват "Газпром" да бъде глобена с до 10 процента от оборотите ѝ през 2016 г. заради злоупотреба с монополно положение.

Примиренческото поведение на София е продиктувано от очакванията на правителството на Бойко Борисов да договори странични "бонуси" към офертата на руската компания за промяна на търговските договори така, че да може да се препродават нейни газови доставки, да се променя по-често цената на газа и да се определя по нови формули, които да водят до по-пазарни тарифи.

Допълнителна изгода, според кабинета, е прокарването на втората тръба от "Турски поток" до Варна. За воденето на такива преговори съобщи миналата седмица руският премиер Дмитрий Медведев. Източници на Mediapool разказват, че интензивни разговори по въпроса се водят поне от две седмици. Офертата на руснаците била те да построят подводното трасе по дъното на Черно море, а "Булгартрансгаз" да осигури свързаността на своята мрежа така, че да може обемите да стигат до Сърбия. С този маршрут Русия смята да замени сегашните доставки на природен газ у нас от около 3 млрд. куб. м годишно, които влизат през Украйна и Румъния по т. нар. Трансбалкански газопровод.

Затварянето на досегашния маршрут е записано и в споразумението на руснаците с Турция за строежа на газопровода "Турски поток" като цяло. Отделно в офертата към Брюксел за прекратяване на антимонополното дело, концернът също е предвидил смяната на входната точка на доставките му за България, без да е посочено коя ще е тя. Освобождаването на Трансбалканския газопровод, по който в момента страната ни транзитира годишно около 13-14 млрд. куб. м руско синьо гориво за Турция, Гърция и Македония, не е проблем за България, тъй като в договора на "Булгартрансгаз" с "Газпром" за транзита има клауза "натовари или плащай" (ship or pay), която гарантира до 2030 г. на българския оператор годишните приходи от около 100 млн. долара за преноса на руски газ, независимо дали такъв има.

Една от целите на Русия в преговорите за втората тръба на "Турски поток" до България е да си спести тези разходи като договори входна точка край Варна. Българското правителство пък реагира с охота на офертата, която била за тръба с капацитет от 20 млрд. куб. м годишно, защото тръба на дъното на Черно море до Варна пасва идеално на плановете на Бойко Борисов да прави там газоразпределителен център. Амбициите му са този хъб да прекрои газовите потоци в региона и да захранва Западна Европа.

Подобна сделка би наляла вода в мелницата на проекта, който към момента се подкрепя от Европейската комисия и тя дори обяви финансиране за предпроектното проучване за рентабилността и техническите параметри на хъба. Много е важно обаче какви условия ще договори София и доколко ще защити чисто финансовия си интерес за транзитните такси. В момента "Газпром" плаща на "Булгартрансгаз" нищожните 1.75 долара за преноса на 1000 куб. м на сто километра, при средни транспортни такси в Европа над 10 евро.

Макар запознати да твърдят, че този път руснаците са склонили проектът, който на практика заменя спрения "Южен поток", да се реализира изцяло по европейските правила, според енергийни експерти именно това ще е най-сложното и на практика проблемът остава същият като при газопровода, който бе заменен от "Турски поток".

Проблемът е свързан с това, че "Газпром" ще е единственият търговец, ползващ тръбата по морското трасе, а нормите на ЕС изискват поне половината капацитет да е предоставен за други доставчици. Вариант е да се иска от ЕК изключение от правилото за определен период от време, както това стана със "Северен поток", минаващ по дъното на Балтийско море от Русия до Германия. Освен ако не се отвори вратичка именно с входната точка на газопровода и да се претендира, че като влизат количествата в хъба заедно с други доставки, пазарът практически има свободен достъп до обемите.

Уточняването на маршрутите е важно за българското правителството и именно това ще е отправната точка за водене на всички останали разговори по промяна на договора за доставка по отношение на определянето на формулата за ценообразуване на руския газ и честотата на преразглеждането ѝ.

От Министерството на енергетиката отказаха да коментират какво конкретно ще се обсъжда по време на срещата между Петкова и Милер и обещаха информация след приключването ѝ.

Още по темата
Още от Бизнес