Министърът на е-управлението се оплака от ограничените обществени поръчки

Министърът на електронното управление Александър Йоловски се оплака, че МВР не е дало достъп на неговото ведомство достъп до изходния код на системата за електронна идентификация, но и по-сериозно участие в самия процес. В четвъртък Йоловски заяви по време на блиц контрол в ресорната парламентарна комисия, че е поискал това с две писма до министър Калин Стоянов, който му отказал с мотива, че процедурата, по която се изражда системата, е ограничена по Закона за обществените поръчки, т.е. класифицирана информация.

Според Закона за електронно управление (ЗЕУ) извън обхвата на електронното управление са системи, които обработват класифицирана информация, поясни още министърът.

С тези и други примери той се обяви срещу сегашната децентрализирана политика и ограничените поръчки, настоявайки за открити обществени поръчки с водещ критерий най-ниска цена и при ясно определени спецификации.

Пред депутатите той каза, че ДАНС и Изпълнителната агенция "Инфраструктура на електронното управление" настояват да се запази досегашният модел на ограничени обществени поръчки с аргумента, че това е класифицирана информация. По думите му двете ведомства са дали отрицателно становище за провеждането на открити търгове.

Агенцията за обществените поръчки е заявила в становището си, че в правомощията на административния орган е да реши как да се проведат обществените поръчки. В случая административният орган, който ще провежда обществените поръчки, е Изпълнителната агенция "Инфраструктура на електронното управление". Тя е под шапката на МЕУ.

Парите - над 1.2 милиарда лева

Към декември 2023 г. общата стойност на всички проекти, по които работи Министерство на електронното управление (МЕУ), е около 1 милиард лева.

Финансовият ресурс, свързан с конкретните дейности на министерството или на подопечната му агенция "Инфраструктура на електронното управление", е около 650 милиона лева.

В допълнение, по новата програма за дигитализация и за киберсигурност има около 640 милиона лева.

"Това е един изключително огромен финансов ресурс, по който има множество обществени поръчки", отбеляза Александър Йоловски, без да конкретизира каква част по закон за ограничени.

Централизация или децентрализация

Министърът посочи, че електронното управление и киберсигурността у нас продължават да се развиват децентрализирано, което според него не е правилно "заради непрекъснатите кибератаки".

За него "единственото лечение" е единна централизирана политика в областта на е- управлението, като например централизирано закупуване на хардуер и софтуер, единна система за киберсигурност и т.н.

В подкрепа на тезата си даде примери с изгражданата от поне пет години системата за електронна индентификация, която се прави от МВР. Поради забавянето на проекта е било възложено на МЕУ да направи такова приложение. След като МВР е започнало да работи по този проект, проектът на МЕУ е замразен и по него вече не се работи, но са били похарчени около половин милион лева. МЕУ е предложило да предостави безвъзмездно на МВР направеното по системата до този момент, но от МВР са им отказали.

В същото време МВР все още не е готово с проекта, за който е отказало помощ от МЕУ.

"Това е поредната индикация, че децентрализираният подход води до това едната ръка да не знае какво прави другата. Това е пример, че не трябва да има възлагане по закрити процедури. В този случай е ограничена процедура", каза Йоловски.

Божидар Божанов отбеляза, че не би трябвало тази информация да е класифицирана и обеща да провери случая.

Относно близо десетократното увеличение на стойността на прекратената поръчка за регистрите Йоловски отбеляза, че това не е станало по време на неговия мандат. Той обясни, че двете поръчки не може да се сравняват, защото прекратената е била само за изграждането на една информационна система плюс няколко регистъра на МЕУ. В новата поръчка, която е възложена директно на държавната компания "Информационно обслужване", са включени всичките 305 регистъра в държавата, като всеки един ще струва само 33 000 лв. По думите му това е пример как при централизация се постига икономия - в противен случай поръчката би трябвало да струва много по-скъпо.

Относно рамковия договор за системна интеграция между "Информационно обслужване" и МЕУ Йоловски обясни, че по него има годишни планове. Това е списък с дейностите, които ще бъдат възлагани в период от 3 години и по тази причина е увеличен и размерът на договора.

Като експерт по киберсигурност Божидар Божанов на два пъти беше попитан от депутата от "Има такъв народ" Станислав Богдански какво е неговото мнение по въпроса. Единият път Божанов отвърна, че в момента не е министър, за да отговаря, а после изрази мнение, че "сигурността чрез скриване на информация не работи". Божанов каза, че е на едно мнение с Йоловски, че процедурите трябва да са открити и да се провеждат на най-ниска цена.

Лорер: ПП иска смяна на Йоловски

"Продължаваме промяната" (ПП) настоява за смяната на министъра на електронното управление Александър Йоловски.

"Министърът на електронното управление и министърът на здравеопазването са тези, които вече сме маркирали като министри, които бихме искали да бъдат сменени", каза депутатът Даниел Лорер от ПП пред бТВ. 

В отговор на въпрос дали си тръгва при ротацията, защото не желае да насочи финансовите потоци към строго определени фирми, Йоловски отговори, че оценката на работата на всеки един министър ще бъде дадена единствено от премиера и вицепремиера.

"Разбира се, партиите ще имат своята роля. Колкото и нескормно да звучи, доволен съм от изпълнението на работата си. Винаги може повече, винаги може по-добре, но за краткото време направихме някои важни стъпки", допълни той.

"Аз гледам на моите задачи дългосрочно. Гледам цялата правителствена програма, а това дали ще бъда поканен, е въпрос на други да решат", каза Йоловски, след което декларира: "Нямам политически гръб като министър, тъй като аз съм човек, който вярва на съвестта си и никога не бих направил нещо против съвестта си".

Кой е Александър Йоловски

Александър Йоловски влезе в правителството от квотата на ДБ по препоръка на депутата Божидар Божанов от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ).

Йоловски беше заместник-министър на електронното управление, докато Божанов заемаше поста министър в правителството на Кирил Петков. Бил е мениджър проекти в националния системен интегратор "Информационно обслужване" АД, както и заместник-председател на закритата вече Държавна агенция "Електронно управление".

Името на Александър Йоловски нашумя покрай опита за отпадане на машинното гласуване на местните избори през есента на 2023 г.

На изслушване на председателски съвет в Народното събрание Йоловски заявява, че е бил подложен на натиск от Кирил Петков и Божидар Божанов за поръчки за 600 млн. лв. По случая беше образувано дело, а на Йоловски му беше назначена охрана, с която е и до днес. Вече четвърти месец прокуратурата мълчи какво се случва с това дело.