Министърът на икономиката или икономиката са приоритет на управлението

Държавата има ангажимент към това държавните ѝ заводи да работят. Държавата има ангажимент към това държавната "Кинтекс" – 100% държавен търговец на военна техника, да работи за държавните заводи, и ако им е пълен капацитетът, да помага и на частните – няма лошо.
Бойко Борисов, министър председател на Република България, 18 септември 2017г., bTV , "Тази сутрин"

Това твърдение е абсурдно по много причини. Държавата има ангажимент да гарантира правовия ред и справедливостта, равните шансове пред всички субекти, независимо частни или държавни. Доколкото знам България все още се води демократична държава с пазарна икономика. Може би Борисов го е забравил. Понякога, когато си на власт, не е лошо да си припомняш Конституцията:

"Чл. 19.
(1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя."

На всички. Никъде Конституцията не казва, че държавните са с предимство.

Изказването на Борисов, че се интересува само за добруването на държавните дружества е дори по-нелепо, заради претенциите управлението му да е дясно. Дясното насърчава частните предприемачи, ограничава намесата на институциите в икономиката и не допуска държавата да заема страна в частни взаимоотношения. Което по никакъв начин не можем да кажем за казуса с "Дунарит".

В същото интервю Борисов казва и друго "Аз знам какво ми е казал министърът, и какви указания съм дал на министъра – да се махнат посредниците, да работят държавните предприятия, държавната търговска организация "Кинтекс" да си е на мястото.."

Явно министърът го е послушал. Водейки персоналната си битка с "Емко",

Караниколов вече е поставил
цялата оръжейна индустрия пред сериозен риск

А с непремерените си публични изяви, той е на път да премахне най-големия посредник – държавния "Кинтекс".

На международния пазар "Кинтекс" е синоним за коректност и качество. Само с няколко свои действия министърът на икономиката ликвидира това дългогодишно усилие.

Първо развали договора между "Емко" и "Кинтекс" за поръчката на индийското министерство на отбраната по един нелогичен начин (Бел. Ред. - Караниколов твърди, че не е той, а това е действие на "Кинтекс", но той ѝ е принципал) . После прехвърли изпълнението на същата тази поръчка на "ВМЗ Сопот", който няма технологичния капацитет да я изпълни (или поне, не в тези кратки срокове). Така Караниколов поставя държавния ни посредник в ситуацията на сръбския Yugoimport. Преди около 15 години сръбският еквивалент на "Кинтекс", Yugoimport, изпадна в подобна ситуация и не успя да изпълни договора си с индийското министерство на отбраната. Като резултат Yugoimport оттогава не може да се върне на този пазар.

Оръжейният бизнес е силно чувствителен. Всяко колебание в сигурността на качеството и доставките води до загуба на доверие, градено с години, а оттам и на позиции и пазари.

"Чл. 7, Конституция на Република България
Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица"

Но министър Караниколов не се ограничава. На 20 септември, сряда, той дава поредната си безумна пресконференция. На която се оплете още повече. Обясни, че договорът между "Емко" и "Кинтекс" е прекратен, тъй като "Емко" е с отнет лиценз за внос и износ, но има за производство. Обаче няма обяснение защо, когато износител е "Кинтекс", а "Емко" само производител, държавните институции не позволяват процедурата по износ да приключи. Липсва и отговор на въпроса защо, след като "Емко" са обвинени в пропуски в производството и съхранението на боеприпаси, то бива отнет лицензът за внос и износ, а не този за производство. Обяснение може да се намери само в безумната, противозаконна и противоконституционна борба на Караниколов за "Дунарит", чийто собственик претендира да е "Емко".

Спира се реализация на вече готова продукция, произведена от българска фирма с редовен лиценз за производство с платени данъци, осигуровки, заплати. И това, за да може евентуално още някой да произведе от същото.

В същия ден Караниколов обяви, че дава "Кинтекс" на прокуратурата, защото според него държавният посредник не търсел оферти от "Дунарит" и "ВМЗ Сопот" и така получавал завишени цени с около 5-10%. Караниколов трябва да престане да се изживява като съдник от последна инстанция и да раздава присъди.

Дори "Кинтекс" да е нарушил правилата, това не доказва твърдението на Караниколов, че е получил по-високи цени (възлагането на поръчки и търсенето на оферти за тях, зависи от производствения капацитет на предприятията, наличните количества материали, сроковете за изпълнение към онзи момент). За такава констатация е нужен задълбочен анализ на компетентните органи. Изхождайки от динамиката на събитията става ясно, че министърът не е имал нито необходимото време да го извърши, нужната компетенция няма да коментирам.

За пореден път в последните месеци на българската оръжейна индустрия се казва "Внимавайте, че може да сте следващите". На партньорите ни се дава сигнал, че ние сме несигурни и нелоялни, защото на министъра му се е доиграло на преразпределение.

А на конкурентите ни се съобщава
– освобождавам ви терена

вземете тези пазари, за които българските фирми са се борили и доказвали десетилетия.

Пак на тази пресконференция на няколко пъти Караниколов даде да се разбере, че поръчката на индийското министерство на отбраната може да бъде изпълнена от "ВМЗ Сопот" и, забележете, "Дунарит". Същият "Дунарит", когото първо спасяваше, после, заедно с премиера, твърдеше, че всичко му е наред и никой не го закача, за да се окаже последно, че отново има опит държавата да го придобие по неясен начин. Отново извинението е КТБ, и отново се посочва "Авионамс" като положителния пример колко добър стопанин е държавата. Но не е.

"Авионамс", както и "ВМЗ Сопот" се развиват въпреки министъра и правителството. Увеличаващите се военни конфликти в света, вдигат оборота и печалбата на предприятията от отбранителната индустрия, в това число и на българските държавни заводи. Не трябва да забравяме, че само преди няколко години имаше системни проблеми с изплащането на заплатите, осигуряването на производството и сигурността на работните места.

И тъй като явно не му беше достатъчно, в неделя Караниколов затъна тотално в лъжите си. Министърът твърди, че произведената от "Емко" продукция, може да бъде продадена на вътрешния пазар, но на "Кинтекс" е разпоредено да развали договора си с "Емко" и да сключи нов такъв с "ВМЗ Сопот". Отново остава неясно защо, когато има готова продукция, при това одобрена от купувача, от която "Кинтекс" може да се възползва, поставяме на риск сделката, като я даваме на ВМЗ, за което е повече от сигурно, че няма производствения капацитет да я изпълни в срок.

Да не говорим, че в обясненията си за цесиите на КТБ, в които "Дунарит" е основна тема, министърът на икономиката окончателно втрещи всички. Караниколов твърди, че Държавата се е намесила и изкупила дълга от "Виафот", за да не го направи някой друг, непознат, а парите отивали в масата на несъстоятелността на КТБ и от тях ще се възползват само кредиторите. А защо удобно пропусна, че КТБ ще удовлетвори вземането на "Виафот" с активи на банката.

И сега да се обърна директно към министъра - ако не се бяхте намесили и синдиците спечелеха делото срещу същата цесия, която признахте с изкупуването на дълговете, Държавата, в лицето на синдиците на КТБ щеше да получи 50 млн. от "Дунарит" (имайки предвид финансовото състояние на дружеството), а "Виафот" да се наредят на опашката на кредиторите с 50 млн. Колко от тях щяха да получат, зависи от събираемостта на вземанията.

Премиерът, след като мълча седмици за ситуацията в оръжейния бранш, сега активно се включва в бъркотията. На общественото внимание бе представена част от стенограмата от последното заседание на правителството. В няколко реда Борисов дава нареждане на Караниколов процедурата за връщането на лиценза на "Емко" за внос и износ да бъде ускорена, без отново да стане ясно, защо при отнет лиценз за внос и износ на "Емко", "Кинтекс" не може да изнесе продукцията. В същото време подчертава колко е загрижен за работните места и сигурността на хората от предприятието, създавайки параван на тежки нарушения и злоупотреба с власт.

И премиерът, и министърът демонстрират некомпетентност и непознаване
на спецификите на оръжейната индустрия

С действията и говоренето си нанасят тежки удари върху доверието в бранша. Като резултат ще извадят от международните пазари големи български предприятия, в момент, в който индустрията бележи възход, а бюджетите за въоръжаване по целия свят нарастват.

В понеделник премиерът говори за запазването на "десетките", работещи в "Кинтекс", в сряда министърът му застраши десетки хиляди, заети в оръжейния бранш.

Първоначалното беззаконие, в нарушение на националния интерес, да бъде придобит "Дунарит" по противоконституционен начин, сега вече се изражда в нещо чудовищно, което може затрие десетилетни усилия на цял сектор от икономиката ни. Сектор, печеливш и развиващ се.

Неадекватните решения на Караниколов, влизането му в лична битка с едно частно дружество и саботажът срещу "Кинтекс", ще струват твърде скъпо и на премиера, и на управляващата коалиция.

В думите им се прокрадва паника, съмнение, че са отишли твърде далеч. Във въздуха се носи усещане за страх. В добрия случай – страх от справедливия гняв на хората работещи в "Емко" и "Дунарит". В лошия – страх от външни фактори, което представлява директна заплаха за националната сигурност.

Какви са мотивите на Караниколов да действа толкова безотговорно – няма как да знаем със сигурност, ако той не благоволи да ги сподели. Обаче поводите да му бъде искана и взета оставката са кристално ясни. С некомпетентните си или умишлени действия, министърът на икономиката е на път да извърши нещо, което никой досега не е успял – да извади българската оръжейна индустрия от най-големите ѝ пазари. Като по този начин лиши хиляди от работата им, а държавата от приходи.

Крайно време е премиерът да реши – българският министър на икономиката или българската икономика са приоритет на управлението.

* Текстът е публикуван от сайта Дневник.

Стоил Яков е председател на борда на ТЕРЕМ АД в периода 2015 г. – 2016 г. През 2016 завършва специализация "Тероризъм и контратероризъм" в Университета в Джорджтаун, САЩ, както и "Войната в Близкия Изток" в Бостънския университет