Министърът на правосъдието да контролира висшите съдилища и главна прокуратура

Чрез инспектората си, министърът на правосъдието да упражнява контрол над двете върховни съдилища и главна прокуратура - това предложи в понеделник от името на БСП Янаки Стоилов. Тезата си юристът и депутат от левицата разви по време на дебата "Европа и националната конституция", организиран от председателя на временната парламентарна комисия за промени в конституцията Камелия Касабова.

Стоилов направи изричното уточнение, че контролът от страна на изпълнителната власт не бива да засяга самата правораздавателна функция на съдебната система, а да гарантира достъпа до правосъдие и движението в срокове на съдебните дела.

Червеният депутат припомни, че в момента съдебната власт е единствената, която не подлежи на почти никакъв външен институционален и граждански контрол, а инспекторатът към министерството на правосъдието не може да проверява Върховния административен съд, Върховния касационен съд и Главна прокуратура. "Не би трябвало да има съдебно звено, което да е извън този контрол," категоричен е социалистът.

Той заяви, че предложението му е в унисон с идеите на левицата за реформа на правораздавателната система.

Великото Народно събрание ще пречи на еврочленството ни

Зам. шефката на парламента Камелия Касабова отказа да коментира лансираната от левицата идея с аргумента, че не е от компетенцията ѝ. Тя обаче настоя още в началото на мандата си следващото 40-то Народно събрание да очертае точно и ясно параметрите на необходимите конституционни промени във връзка със съдебната система. Според нея все още е спорен въпросът дали обикновен парламент може ще осъществи и структурни промени в съдебната власт.

Следващият парламент трябва да намери и формулата, по която да бъде отменено Великото Народно събрание, заяви още Касабова. Мотивът ѝ бе, че оставането му ще пречи на България да реагира гъвкаво и бързо на промените в европейската политика.

По думите на Янаки Стоилов обаче, за БСП отмяната на ВНС не е сред най-важните въпроси пред следващия парламент.

Сред необходимите следващи промени в основния закон Касабова посочи финансовата децентрализация на общините, които да могат сами да определят размера на местните данъци и такси. Според жълтата юристка, тази поправка може да бъде приета от обикновено Народно събрание, защото засяга само размера, а не вида на тези данъци и такси.

Референдумът за ЕС няма да съвпадне с датата на парламентарния вот

Според Касабова, още сегашният 39-и парламент трябва да ратифицира присъединителния договор на България към ЕС до края на мандата си, а референдум за еврочленството да се проведе догодина като съвещателен, а не с решаващо значение за членството.

Според нея, евентуалното допитване до народа ще има не толкова императивен характер, а по-скоро ще цели да разясни на достъпен език ангажиментите, свързани с членството на България, както и основните характеристики на европейската конституция, която ще стане задължителна за нас.

Според социалистите, най-удачното време за провеждането на референдум е в периода между есента на 2005 г. и пролетта на 2006 г.

СДС настоя за ограничаване на депутатския имунитет

За редуциране броя на народните представители, които в момента са общо 240, и за ограничаване на депутатския имунитет, настоя синият юрист Емануил Йорданов по време на дебата по промените в основния закон.

Основната причина за редуцирането в броя на народните представители, според Йорданов е, че във всяко Народно събрание има случайно попаднали депутати, които не участват в законодателната му работа. По думите му, редукцията ще намали именно този вид депутати.

По време на дебата вътре в залата синият юрист и зам.шеф на СДС напомни за позицията на "Раковски 134", че имунитетът на народните представители трябва да се ограничи само до функционален, както това стана с магистратите.

По-късно, пред журналисти той обяви, че личното му мнение е за пълно отпадане на депутатския имунитет, без да уточни аргументите си.

По думите на Йорданов, СДС предлагат да се увеличат правомощията на президента и да се отмени фигурата вицепрезидент. Човек, който е пряко избран от народа, трябва да има повече правомощия, отговарящи на този вид избор, смята Йорданов.

В 24-те идеи за промени в конституцията, разпространени от СДС още преди отцепването от партията на Иван Костов и депутатите от ОДС, се предлагаше ограничаване на правомощията на президента с мотива, че България е парламентарна, а не президентска република.