Министерският съвет отказа да разкрие заплатите на здравните министри

Министерският съвет (МС) е отказал да предостави информация за месечните възнаграждения на министрите на здравеопазването за периода от май 2025 г. до момента. Това става ясно от отговор на администрацията на МС на заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на инициативния комитет на протестиращите млади лекари "Бъдеще в България". Запитването е било изпратено първоначално до Министерството на здравеопазването, откъдето през миналата седмица вече предоставиха информация на "Бъдеще в България" и стана ясно, че чиновник в МЗ взима колкото четирима млади лекари на месец. Въпросът за заплатата на здравния министър обаче е бил препратен от Министерството на здравеопазването към администрацията на МС.

Сега от Министерския съвет отговарят, че исканите данни за заплатите на министрите на здравеопазването представляват лични данни по смисъла на европейския регламент за защита на личните данни (GDPR), тъй като биха могли да доведат до индивидуализиране на конкретни физически лица. Поради това администрацията отказва достъп до информацията за възнагражденията на тримата министри на здравеопазването, заемали поста в разглеждания период – Силви Кирилов, Михаил Околийски и Катя Ивкова.

Парадоксалното в случая е, че Министерството на здравеопазването вече е предоставило поименно данни за възнагражденията на заместник-министрите, началника на политическия кабинет и главния секретар, но Министерският съвет е приложил различен подход спрямо министрите.

"МЗ решава и ми предоставя пълен достъп до тази информация поименно, касаеща зам.-министри, началник на политическия кабинет и главен секретар. Министерският съвет обаче тълкува Закона за защита на личните данни по различен начин от МЗ, като решава, че получените от министрите за този период възнаграждения са лични данни, макар и съдебната практика в България да показва различно нещо", казва Василена Киара Димитрова, една от лидерките на протеста "Бъдеще в България".

Тя обяснява, че администрацията е била максимално улеснена, тъй като в запитването си Димитрова е цитирала решения на Административен съд-София, според които възнагражденията, включително допълнително материално стимулиране и всякакви бонуси, получавани от държавни служители, не са лични данни.

"Озадачена съм от решението на МС да ми откаже информация за министрите, особено след като МЗ предостави същата за заместник-министрите", коментира Димитрова.

Тя е убедена, че гражданите имат право да знаят как се разходват публичните средства и какви възнаграждения получават държавните служители, като определя отказа като ограничаване на това право и заявява, че решението ще бъде оспорено.

Според изнесените през миналата седмица данни най-високото месечно възнаграждение, изплатено на директор в Министерството на здравеопазването, достига 9 387 евро – сума, която е приблизително осем пъти по-висока от заплатата на млад лекар. Още по-осезаема е разликата при бонусите, като средното допълнително възнаграждение за директор от 1 906 евро само по себе си надхвърля месечния доход на специализант.

По данни, посочени от специализанти, средното им месечно възнаграждение е около 1 180 евро, което поставя отчетливо разминаване с нивата в администрацията. Заместник-министрите, според същите данни, получават средно около 10 700 евро месечно – близо девет пъти повече.

Особено показателен е случаят с министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Преди да заеме поста през май 2026 г., тя е била директор на дирекция в същото министерство.

В последния си пълен месец на тази позиция – април 2026 г. – е получила общо 5 442 евро бруто, включително основно възнаграждение и допълнително плащане за постигнати резултати. Това е приблизително 4.6 пъти повече от възнаграждението на специализант.