Министерският сигнал за скъпото саниране – разказ без данни за нарушения

В изпратения от министъра на регионалното развитие Спас Попниколов сигнал за санирането няма данни за извършени престъпления от общ характер. Това съобщи говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Сутринта пред бТВ Попниколов съобщи, че е сезирал прокуратурата за високите цени, на които става санирането на частни жилища с пари от държавата. Аргументът му беше, че в началото обновяването на домовете е струвало 290 лв./кв.м, а сега сумата е намаляла до 140 лв./кв.м.

Предоставените данни са абсолютно недостатъчни за извършването дори на проверка по сигнала, каза Румяна Арнаудова.

Сигналът – преразказ на историята за саниране

Служебният министър на регионалното развитие е изпратил сигнал до главния прокурор за санирането на 17 март. Два дни по-късно той е разпределен на Софийска градска прокуратура за проверка.

В сигнала е описана историята на Националната програма за обновяване на жилищните сгради. Допуска се възможността за извършени злоупотреби, но не е посочено от кого, къде и как. В сигнала се казва още, че по програмата няма контролен орган, преразказа съдържанието на сигнала говорителят на главния прокурор.

В сигнала "няма и дума кой е допуснал нарушението, кога, къде и как", каза Румяна Арнаудова. По думите "тези данни са абсолютно недостатъчни за извършване дори на проверка" по сигнала.

По тази причина на 6 април  наблюдаващият прокурор от Софийска градска прокуратура е изискал от регионалното министерство конкретни данни за извършени нарушения по програмата придружени с документи.

Прокуратурата иска да знае още какви проверки е правило регионалното министерство относно действията на определени длъжностни лица или фирми-изпълнители. Установило ли е вреда за държавния бюджет и в какъв размер. В резултат на кои действия или бездействия и от кои лица е причинена вредата, посочи Арнаудова.

"Прокуратурата не дава правни консултации, не прави правен анализ. Ние (прокурорите – бел. ред.) не сме юрисконсулти", каза Арнаудова.

"Като цяло санирането е добра идея, но трябва да се направят промени в правилата и да се коригират цените. Има констатирани нарушения за прекомерно високи цени. Сключвани са и договори с неосигурени средства за тях", коментира Спас Попниколов пред бТВ нарушенията по програмата.

Камерите не са работили при кражбата на документите за "Струма"

Камерите в стаята, където са се съхранявали офертите за тунел "Железница" на магистрала "Струма" не са работили, когато са изчезнали документите", каза Румяна Арнаудова.

Пред бТВ Спас Попниколов обаче заяви, че камерите са работили. Според него отговорен за изчезването на документите е шефът на изборната комисия, чието име не спомена.

По случая е обвинен външният експерт Стефан Гайтанджиев. У него са намерени документи на друга оферта, докато тези по подадения от АПИ сигнал все още не са открити, стана ясно от обясненията на Арнаудова. Тя допусна, че в хода на разследването е възможно да има и други обвиняеми за липсващите документи.  

Попниколов обвини всички, които са работили по изграждането на магистрала "Струма" през последните 10 години, за забавената реализация на проекта в частта му през Кресненското дефиле. Той уточни, че рискът да се загубят европейски пари заради прекратената процедура по строежа на тунел "Железница" е далеч по-малък от този държавата да загуби всички средства за магистралата заради липсата на решение за пътя през дефилето.

"Един километър незавършен път по аутобана и ще загубим всички пари, които са около 2 млрд. лв. Най-голям е проблемът при трасето край Кресненското дефиле, като вече 10 години там няма развитие. Това е защитена територия, като за нея ще трябва да се избере специално трасе, да се направи екологична оценка и чак след това ще може да започне процедура за строежа", каза Попниколов.

При влизането си в министерството той установил, че липсват пари за ремонтите на тунелите и мостовете по пътната мрежа. Това наложило преструктуриране на средствата на пътната агенция, за да могат да се направят анализи и проверки на всички съоръжения и да се прецени по кои трябва да се работи спешно и с приоритет.