Министерствата на Паси и Ковачев с различна позиция за АЕЦ "Козлодуй"",N

Представителите на министерствата на енергетиката и на външните работи защитиха различни позиции за проблема със затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Това стана по време на днешната кръгла маса "Какво губим и какво печелим от закриването на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй".

Пред БНР Йордан Георгиев, отговарящ за централата в министерството на Ковачев, заяви, че затварянето на блоковете ще доведе до увеличаване на цената на електричеството. Заместникът на Соломон Паси Петко Драганов защити тезата, че ако не закрием двата блока, членството на България в ЕС може да се отложи за след 1 януари 2007 г., от което страната ни ще претърпи по-големи финансови щети. Тезата на Георгиев бе подкрепена от представители на ядреното лоби в лицето на Иван Хиновски от Българския енергиен форум, а тази на Драганов - от бившия шеф на КИАЕМЦ Георги Касчиев.

На кръглата маса зам.министър Драганов припомни, че България все още няма пътна карта и конкретна дата за членство, което се очаква да стане през следващата седмица на срещата в Копенхаген.

Драганов не отрече, че ще има финансови загуби от закриването на 3 и 4-ти реактор, но заяви, че страната ще спечели повече доверие и по-добри европейски перспективи. Той припомни, че има предложение за засилена предприсъединителна стратегия за България, в която е предвидено увеличаване на финансовата помощ за страната ни. По думите му предвидените предприсъединителни средства за 2003 г. са 308 милиона евро, за 2004 г. - 368 милиона евро, за 2005 г. - 399 милиона евро, и за 2006 г. - 430 милиона евро.

Петко Драганов посочи, че дебатът за АЕЦ е излязъл от техническата сфера и се е превърнал в политически. Той обобщи възможните решения за АЕЦ "Козлодуй" и как те ще се отразят на преговорния процес. Като най-неизгоден сценарий Драганов определи отказа от членство в ЕС и неспазване на меморандума от 1999 г., което ще се отрази на авторитета на страната.

Вторият сценарий предвижда България да държи на позицията си, заявена в меморандума - 2008-2010 г. за трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Ако бяхме избрали този вариант, членството на България в ЕС щеше да се отложи най-малко с три години, каза Драганов. По думите му съществува и риск позицията на 15-те страни-членки да не се промени.

Заместник-министърът определи постигнатата договореност за трети и четвърти блок като най-приемлива, заради договорената експертна партньорска проверка на двата блока.

Според Йордан Георгиев от министерството на енергетиката и енергийните ресурси, със затварянето на малките реактори България ще загуби едно ефективно средство за поддържане на ниски цени на електроенергията. Изкупната цена на тока от АЕЦ била най-ниската и благодарение на нея се поддържат ниски продажните цени за бита. От атомната централа се произвежда около 45% от електричеството в страната.

България щяла да загуби и разполагаема мощност през зимните месеци. Георгиев каза, че през лятото има ограничение в товара на централата, но през зимата и шестте блока се натоварват на пълна мощност.

Според бившия шеф на КИАЕМЦ Георги Касчиев обаче опасенията за режим на тока и повишаване на цената са неоснователни, тъй като българската енергийна система има огромен резерв, а атомната централа се използва неефективно. С изключването на малките реактори има възможност да се натоварят другите мощности, което ще намали производствените им разходи, а оттам и себестойността на еленергията, обясни той.

По думите на Касчиев, годишната печалба от АЕЦ "Козлодуй" е около 100 милиона лева, като печалбата от 3 и 4 блок е само 10 милиона долара. Затова не можело да се говори за огромни загуби при затварянето на малките реактори. За сравнение той посочи оценката, публикувана от МВнР, според която след затварянето на глава енергетика, годишната сума по предприсъединителните фондове на ЕС за България ще нарасне с около 150 милиона евро.

Бившият шеф на КИАЕМЦ смята, че партньорската проверка е полезен ход, но е трудно да се прогнозират резултатите от нея. Затова реалистичната цел била договаряне на по-високи компенсации за затварянето на реакторите.

Позицията на енергийното министерство пък бе защитена от ядреното лоби, чийто представител Иван Хиновски от българския енергиен форум заяви, че след затварянето на първи и втори блок на АЕЦ Козлодуй средната себестойност на произведената енергия от АЕЦ ще се повиши с 40 процента. Твърдението си Хиновски позова на експертно изследване. Според това изследване, себестойността на един киловатчас от 5 и 6 блок в Козлодуй ще стане около 7.5 стотинки след затварянето на първите четири реактора. Хиновски смята, че това ще направи хилядниците на АЕЦ неконкурентноспособни на останалите енергийни мощности.

По думите му, топлоцентралите нямат надеждността на ядрените мощности, които трябва да заместят, което може да затрудни доставките на електроенергия в определени части на страната.

Загуба на електропроизводствен капацитет за страната и ограничаване на износа са основните последствия от спирането на малките блокове на атомната ни централа, смята Хиновски. Според него, това ще се усети най-силно в периода между 2007 и 2009 година, когато при отказ на мощности може да се увеличи вероятността от недостиг на енергия.