Министри и депутати търсят изход от кашата с ТЕЦ-овете и СО2 емисиите

Правителството води паралелни разговори с Европейската комисия и с българския парламент за решение на проблема с вмененото от предишното Народно събрание задължение на кабинета да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта с ангажимента за намаляване с 40 процента до 2026 г. на изхвърляните от въглищните електроцентрали парникови газове спряно замърсяванията през 2019 г.. С Народното събрание се разговаря за промяна на въпросното решение така, че да може да се постигнат целите за декарбонизация и България да получи остатъка от безвъзмездните близо 12 млрд. лв. за възстановяване, от които вече бяха платени на бюджета ни миналата година 2.7 млрд. лв.

Това обявиха премиерът Николай Денков и министрите на енергетиката Румен Радев и на финансите Асен Василев в четвъртък на пресконференция, посветена на наследените от служебния кабинет проблеми.

Няколко идеи за решаване на проблема с парниковите газове

Денков каза, че правителството му има няколко идеи за решаване на проблема с парниковите емисии. Те се обсъждат с парламента, за да може да се излезе от патовата ситуация, в която той е задължил кабинета да махне ангажимента за намаляването на вредните газове, но Европейската комисия е твърдо против. Това застрашава получаването на около 8 млрд. лв. от плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). След преведения първи транш, правителството очаква през септември парламентът да приеме всички закони, нужни за второто плащане, както и другите мерки за него и то да бъде получено до края на 2023 г. Въпросът с парниковите емисии не засяга второто плащане, каза Асен Василев, но се отразява на третото, което по график страната ни можеше за получи също тази година.

От думите и на тримата стана ясно, че през август месец ще се работи ударно и по промените в интегрирания план "Енергетика и климат", също одобрявани от Брюксел, които принципно трябваше да са представени до края на юни в Европейската комисия. Този документ, според Румен Радев, ще даде основата за бъдещите политики за декарбонизация и трансформация на сектора. На негова база и паралелно се правят нови териториални планове за прехода на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник, които трябваше да са представени в ЕК още през септември 2021 г., но има огромни спорове как да изглежда трансформацията на тези региони и съпротива от синдикатите срещу всякаква промяна. Страната ни вече загуби 100 млн. евро от еврофонда за справедлив преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник и ако до края на 2023 г. не бъдат одобрени териториалните им планове, ще бъдат загубени още 3.2 млрд. лв. Подготвят се и проектите за еврофинансиране по програмите ReStore и RePowerEU.

Да говорим за прехода и цената му, а не за затваряне на мощности

"Проблемът с териториалните планове е социалната цена, която трябва да платят заетите в региона и затова политиците избягват разговори за това с обществеността", коментира енергийният министър. Според него неправилно разговорът досега е акцентиран върху затваряне на мощности и сроковете за това, вместо върху трансформацията на икономиката.

Той за пореден път посочи, че не може да се очаква до определена дата на работа в комплекса "Марица Изток", например, да отиват миньори, а на следващия ден натам да пътуват автобуси с ИТ специалисти или биоинженери. По думите му в момента с бизнеса в регионите се обсъжда кои са реалните сфери за развитие и къде да се инвестира с реален смисъл, вместо да се продължава със сегашните андрешковски опити да се усвояват средства чрез закърпване на нещо и модернизация тук-там.

"С регионалното и социалното министерство сме завършили първи чернови на новите териториални планове, които ще се обсъдят с обществеността", каза Румен Радев.

Края на септември всичко ще е в ЕК

От изявленията и на тримата стана ясно, че намерението на правителството и парламента е до края на септември на Европейската комисия да се представят официално намеренията и за ПВУ, и за териториалните планове и проектите, за които ще иска безвъзмездно финансиране по ReSrore и по RePowerEU.

Радев и Денков припомниха също, че преди дни енергийното ведомство обяви за обществено обсъждане поправките в Закона за енергетиката, регламентиращи най-сетне пълното освобождаване на електроенергийния пазар от 2026 г. Това също е част от ангажиментите на страната по ПВУ. Денков отбеляза, че се предвиждат компенсации на разходите за ток на уязвими домакинства, а Асен Василев посочи, че е абсурдно да се правят коментари, че заради това токът ще поскъпне драстично.

Става въпрос за буфер от няколко години, а цените зависят изцяло от пазара, но от политиките за навлизане на възобновяеми енергийни източници, за управление и балансиране на системите, отбеляза Денков.