Министрите се сменят, а модернизацията на армията едва помръдва

Вече повече от година модернизацията на армията е в застой, не че и преди се движеше с бързи темпове. Войната в Украйна и невъзможността да се поддържа старата съветска техника, на която все още разчита България, обаче, направиха въпросът още по-сериозен.

Поредицата от служебни правителства и смяната на военни министри в кабинета на Кирил Петков не доведе до задействане на проектите за модернизация. Екипът на военния министър Драгомир Заков, вече в оставка, обяви, че се готви поредният план-програма за 10-годишен период, в който ще бъдат заложени 10 стратегически проекта.

Такъв безспорно е необходим, но основните проекти са ясни от години и въпреки това продължават да се размотават.

За разлика от другите бивши социалистически страни като Румъния и Словакия, например, в България процесите се движат изключително бавно дори и след руската агресия срещу Украйна.

Вече символен е най-приоритетният проект за придобиването на нови бронирани машини за изграждане на батальонни бойни групи.

Той бе блокиран още по време на последното правителство, когато очаквано и двете подадени оферти надвишават определения ценови таван от около 1.5 млрд. лв. Тогава бе лансирана възможността проектът да бъде изпълнен под шапката на ведомствения холдинг "Терем", който обаче няма потенциал, и ще разчита на подизпълнител.

В крайна сметка с бъдещето на проекта се захвана специална комисия, чиято работа не бе публична.

В доклада за състоянието на отбраната през миналата година, обаче, се потвърждава, че предложението е да се проучат възможностите за реализация на проекта чрез договор "правителство-правителство" и да се предприемат необходимите действия за осъществяване на първоначални контакти с правителствата на потенциални държави партньори.

Това е моделът, по който бяха придобити изтребители F-16 – директни преговори със САЩ. За бронирани машини може да се преговаря със САЩ, но и с европейски държави – Германия, Франция, Финландия и други. Въпрос на политически и военен избор.

Засега обаче проектът на практика е на трупчета, а задаващите се предсрочни избори го отлагат още повече във времето.

Актуализацията на бюджета потвърди, че отиващият си кабинет не смята да форсира реализирането на проекта. Предвидените 100 млн. лв. по проекта за бойните машини на Сухопътни войски отпаднаха и въпреки обясненията на Драгомир Заков, че това не означава, че няма да има сделка до края на годината, такава е много малко вероятна.

Друг емблематичен пример е придобиването на нови радари. Проблемът е изключително сериозен, но въпреки че от години се готви проект в МО, реализацията му още не е ясна.

Проектът се оценява на около 400 млн. лева и е ключов и за усвояването на новите изтребители F-16, но непрекъснатата смяна на правителства не помага за реализирането му.

Още по-сериозен е въпросът със старото съветско въоръжение в авиацията – изтребителите МиГ 29, щурмовиците Су-25, хеликоптерите Ми – 17 и Ми – 24 и дори камиони.. Все още няма намерено работещо решение.

За да поддържа съветското въоръжение, България досега лавираше между Русия, Украйна и Беларус. След началото на руската война в Украйна и трите опции вече не са на масата и трябват бързи решения.

За последно от Военновъздушните сили съобщиха, че ще се търси да бъдат закупени двигатели за изтребители МиГ – 29, но експерти са скептични, че такива могат да бъдат намерени.

Драгомир Заков периодично предупреждава, че замяната на съветската техника и модернизацията са безалтернативни, но явно тази необходимост все още не е добре осъзната на политическо ниво и не се вижда как и кога ще се реализира.

Въпросът със сигурност, но с много сериозно закъснение, отново ще бъде поставен на масата, когато се наложи МиГ-овете да бъдат приземени заради липсата на поддръжка и охраната на въздушното ни пространство изцяло премине в ръцете на партньорските държави в НАТО.

До ноември България ще трябва да отговори дали приема и офертата на САЩ за още 8 изтребители F-16, oколо които се очаква нова политическа буря, въпреки че проектът за модернизирането на ВВС вече бе одобрен.

Без търсенето на политически консенсус между партиите и гарантиране на необходимото финансиране модернизацията ще продължи да цикли, а политическата несигурност рискува да "фалира" отбраната ни.

Съвсем друг въпрос е дали МО разполага с необходимия кадрови капацитет да реализира бързо и без съмнения за злоупотреби проектите.