Мините няма да могат да покрият екостандартите на ЕС

Мините няма да могат да покрият екостандартите на ЕС
Минният бранш е затруднен в прилагането на европейските изисквания за опазване на околната среда както финансово, така и заради липсата на време. Това стана ясно в петък по време на тържествената честване на Деня на миньора.

Близо 1,2 млрд. лв. трябват на отрасъла, за да покрие до 2012 г. договорените за членството на страната ни в Европейския съюз екостандарти за добивната дейност, каза изпълнителният секретар на Българската минно-геоложка камара Петър Петров. Дори и да намери парите, бизнесът няма време да изгради необходимите съоръжения, посочи той. Най-трудоемко ще е изграждането на пречиствателните станции за отпадни води и на депата за отпадъци, обясни Петров.

Според него за отстраняване на старите екологични замърсявания до приватизацията на дружествата от бранша трябва да се привлекат средства от структурните и кохезионния фонд на ЕС.

Като друг проблем на отрасъла бе посочена остарялата материална база, която се нуждае от сериозни инвестиции. Вложенията в сектора обаче се бавят административно в министерството на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството. Все още има инвестиционен интерес към находищата на цветни метали, заради скока на цените им на лондонската метална борса, но близо 400 преписки за инвестиционни намерения стоят във ведомствата. Това отблъсква българските и чуждите инвеститори, заяви Петров.

В същото време около 37 дружества, приватизирани преди 3 - 4 г., които работят без концесионни договори и съответно добиват подземни богатства без да плащат концесионни такси, което ощетява държавата, твърдят от браншовата организация.

Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров обаче отрече неговото ведомство да е забавяло преписки на дружества по Закона за подземните богатства. Той каза, че екоминистерството има обективна позиция по отношение на подземните богатства на България, която се уточнява с другите ресорни министерство – на икономиката и енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството, преди да влезе в новия проектозакон за подземните богатства. Очаква се и ускорено обсъждане на тези въпроси и в Министерски съвет, допълни Чакъров.

Той заяви още, че екоминистерството ще работи съвместно с Българската минно-геоложка камара по най-голямата предизвикателство пред бранша – третирането на минните отпадъци, за което от 1 май 2006 г. има евродиректива. Предстои нейното транспониране в българското законодателство.

Минно-геоложката камара и синдикатите в бранша предложиха още да се създаде национална минно-спасителна служба към социалното министерство или към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Евентуалният ѝ годишен бюджет е изчислен на около 3 млн. лв., каза пред журналисти Владимир Топалов, председател на минния синдикат към "Подкрепа". Държавата може да поеме 1/3 от финансирането, а останалите средства сда идват от плащания по договори за услуги от мините. В момента минно-спасителна служба има сома в мини "Бобов дол", но има нужда от звена, обслужващо целия бранш, посочиха профсъюзите, чиито искания са внесени още преди две години в социалното министерство.

Минно-геоложката промишленост очаква приходи от 2 млрд. лева през 2006 г, прогнозира председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. По неговите думи притеснително е, че въпреки ръста на добива в отрасъла, заплатите не са променяни от години.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?