Минната индустрия отдавна не е опасна и мръсна

На 9 юни откриваме разширената и модернизирана обогатителна фабрика на предприятието. Проектът с обща стойност 150 млн. долара включва и въвеждане в експлоатация на инсталация за обратно запълнение на рудника, който също се модернизира. Беше укрепена и основната стена на хвостохранилището, което подобри съществено показателите за безопасност на съоръжението.

Досега в този първи етап от модернизацията на предприятието са вложени 95 млн. долара, с които е повишено и нивото на автоматизация в почти всички аспекти на производството и технологичната схема на фабриката.

Този проект има и съществено благоприятно въздействие върху околната среда – намаляват се шумът и запрашвенето. Спряхме вече средното и ситно трошене на рудата, които генерираха много шум и прах. Само в новата “мелница“ за едро трошене са вложени 6 млн. евро. Изобщо, подобрихме съществено работната среда и тази на живеещите около предприятието.

С новия начин на добив на руда се елиминира напълно възможността за повърхностни пропадания. Скоро от експлоатация ще излезе и шахтата, служеща за вход на работниците в рудника, която е и част от логото на Челопеч“. Ще трябва да си правим ново лого.

Важно е и повишаването на ефективността и капацитета на производство. В този смисъл се подобрява устойчивостта на самото производство. Тъй като нашият пазар е доста цикличен, се подготвяме от сега за по-негативно развитие на цените на концентрата, който продаваме. Пазарът сега е във възход, но именно в такъв момент умните компании се подготвят и заделят средства за следващия цикъл, който рано или късно ще дойде.

Кога ще приключи целият проект за модернизацията на дружеството?

Догодина. Тогава “Челопеч“ ще се превърне в една от най-модерните минно-добивни и преработвателна компании не само в България, но и в света. Тогава добивът на руда ще стане 2 млн. т. годишно.

На този етап запазваме всички работни места, понеже модернизацията, която тече паралелно с производството, изисква повече работна ръка. Въвеждането на по-модерното производство изисква по-обучен персонал, така че наред в инвестициите в оборудване, се влага много и в човешкия ресурс, за да са подготвени за следващото ниво на експлоатация, което се опитваме до постигнем.

След като се отказахте да строите фабрика за преработка на самия концентрат от мед, злато и сребро, къде ще става този процес?

Ще продължим да го изпращаме в завода ни в Цумеб, Намибия, който е специализиран за преработката на този вид концентрат.

А добиваният в бъдеще от находището край Крумовград концентрат пак ли ще се изнася за преработка или това ще става на място?

Концентратът от Челопеч е медно-златно-сребърен с голяма концентрация на арсен, а този, който ще се добива в Крумовград, е изключително златен, с малко съдържание на сребро. Няма мед и арсен и неговата преработка е много по-лесна, но и съществено различна. Ще се опитаме да го преработваме в България, но това е въпрос на предстоящи търговски преговори със съществуващите тук преработвателни предприятия.

Количеството метал в земните недра е уникално, всяко находище си има уникален начин за добив и иска уникален начин за преработка. Няма една и съща обогатителна фабрика в света. Така че, когато се говори за икономическия ефект от едно находище, не бива да се калкулира само количеството метал под земята спрямо борсовата му цена. Компанията има множество разходи за превръщането на рудата в краен продукт. Важно е да се произведе продукт с български специалисти, а това води до доходи вътре в страната. Работните места ще са в България и неминуемо ще повлекат нуждата от по-високо образование и квалифицирани кадри. Това е цялостен процес, развиващ държавата и икономиката.

Има ли още потенциални златни залежи за проучване в България като тези в Крумовград и представляват ли те интерес за “Дънди“?

Смятам, че в България има потенциални възможности за откриване на нови златни находища. Разбира се, че представляват интерес и компаниите правят всичко възможно, за да ги открият. Но после въпросът е каква технология ще предложиш за извличането на суровината, за преработката ѝ и превръщането ѝ в краен продукт. Вън от всякакво съмнение е, че това трябва да става по екологичен начин. Цялостният процес приключва с крайния проект за добив и преработка и не може да не се насложат икономическият, екологичният и социалният ефект.

В същото време ние трябва да се фокусираме върху основната си дейност и да ограничим проектите си като обхват и мащаб и да ги реализираме. Сега сме фокусирани върху модернизацията на “Челопеч“, а екипът който отговаря за “Крумовград“ прави всичко възможно да се реализира проектът и там да заработи още една фабрика, да се отворят още работни места и да се произвежда национален продукт. Правим всичко възможно, за да се случи този проект.

Как ще коментирате всеобщото мнение, че златодобивните компании предпочитат да работят в по-бедни райони, за да не се обръща толкова внимание на опазването на околната среда?

Открито се противопоставям на това мнение. Минно-добивната индустрия е отговорна индустрия и няма никакво значение дали работи в беден или богат край. Природните залежи не избират проявлението си по заможността на населението в региона. Ресурсите са там, където природата ги е създала и минните компании не могат да си избират мястото за работа.

Минният бизнес като цяло измина много дълъг път на развитие и ако тази индустрия преди много години се е приемала като тежка, опасна и мръсна, в момента тя е нещо доста по-различно от тогавашната. В момента тя ползва най-модерните технологии във всички аспекти, най-съвременните достижения в управлението на човешкия ресурс, на рискове и при опазването на околната среда и здравето на хората.

Минната индустрия прозря, че ресурсите са изчерпаеми и където се разработва находище, трябва да се създаде устойчив бизнес и след изчерпване на находището.

Смятам, че в този аспект минната индустрия е подготвена за предизвикателствата, с които трябва да се справя. В този смисъл “Челопеч“ е сред примерите как една минна компания може да покаже, че полага грижи за околната среда, опитва се да развива местната общност.

Това ли е причината “Дънди“ да среща такава съпротива от населението в община Крумовград срещу златодобива там и заради “завареното“ положение с мината в Челопеч и социалните ви проекти в общината ли местните са по-благосклонни към вашата дейност?

Челопеч и регионът наоколо е минно-индустриален. Там работят множество минни компании и металургични предприятия, които също като нас показват голяма отговорност и към околната среда, и към хората. И хората виждат това, което се прави - че тези компании създават работни места и блага, от които всички се ползват. Напълно разбирам притесненията на хората, които не се запознати с минния бизнес, бидейки обременени с това, което той е бил преди години. Но минната индустрия извървя по-бързо своя път на модернизация, отколкото обществото можа да разбере, че тя вече не е това, което е била.

*Николай Христов започва работа в “Челопеч Майнинг“ през 2004 г. като технолог в обогатителната фабрика и разработва заедно с учени технологията за преработка на концентрата. После поема ръководството на обогатителната фабрика, а от февруари 2011 г. и управлението на цялата компания, ставайки първият ѝ български шеф след придобиването ѝ първо от ирландската “Наван“, а после от канадската “Дънди Прешъс Металс“. Христов е и вицепрезидент на “Дънди“. По образование е минен инженер с три специалности – основната е преработка на руди, инженерна геоекология и международни икономически отношения. Има докторантура по обогатяване на руди. Учил и специализирал у нас, обиколил е много места по света, видял е как живеят емигрантите там и смята, че България предлага достатъчно възможности за развитие и е по-добре да работиш по специалността си, отколкото на три неквалифицирани работи в чужбина.