Минният бизнес обещава 4 млрд. лв. инвестиции при устойчива среда

Четири милиарда лева инвестиции в следващите няколко години, увеличаване на заетостта с 50% до 45 хиляди работници и наполовина повече приходи за държавата от концесии до над 100 млн. лв. годишно, обеща минната индустрия. Условието обаче е правителството да осигури устойчива бизнес среда и дългосрочни перспективи като приеме дългоочакваната от бранша минна стратегия.

Това стана ясно по време на националното честване на Деня на миньора от думите на председателя на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. В отговор министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че въпросната стратегия вече е готова и предстои да бъде разгледана и приета от Министерския съвет в сряда. В предварително обявения дневен ред на заседанието обаче подобна точка липсва.

Документът се подготвя повече от пет години, като през 2012 г. дори бе направено обществено обсъждане на рамката за минната индустрия, но правителството на ГЕРБ подаде оставка в началото на 2013 г. Тогавашната стратегия сега е актуализирана с нови статистически данни и от нея се очаква да доведе до привличане на инвестиции от страна на български и чужди компании в сектора, обясни Петкова.

По думите ѝ, ако това стане, България може да се превърне в регионален лидер в минно-суровинната индустрия.

Стратегията залага три основни стълба за устойчиво развитие на минния бранш – икономически, екологичен и социален, обясни още Петкова. Това включва развитието на отрасъла при спазване на икономически принципи, утвърждаването на "зелена минна индустрия“ с цел минимално негативно влияние върху околната среда и стимулирането на корпоративната социална отговорност, за което вече има редица примери от страна на компании в сектора, допълни тя.

Отрасълът отчете 10-процентен ръст на добива на полезни изкопаеми през 2014 г. до 99 млн. тона. Тенденцията за растеж ще се запази и през тази година и дори очакванията са за допълнителен ръст, каза Цоцорков. Най-голям ръст се отчита при добива на скално-облицовъчни материали (18%) и на строителни материали (15%), увеличава се и добивът на индустриални минерали (14%), на твърди горива (9%) и на метали (7%). Катран в меда сипва добивът на течни горива, където спадът на добива е с 48 на сто.

Като цяло приносът на минната индустрия в брутния вътрешен продукт на България е достигнал 5 на сто, посочи шефът на минната камара.

Спадът на цените на металите по световните борси с около 16 процента обаче тушира добрите резултати от добива. Приходите в бранша са намалели с 8 процента до 2.37 млрд. лв. през 2014 спрямо година по-рано. Спад в трудовите злополуки с 6 на сто в сравнение с 2013 г. и ръст на средната годишна работна заплата в отрасъла с 2 процента до 15 233 лв., отчете още Цоцорков.

Тежък проблем на бранша остава незаконният добив на полезни изкопаеми, както и работата на част от предприятията в сивия сектор. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров призова за изсветляване на сектора, което по думите му ще донесе значителни средства в бюджета, без да се налага вдигане на данъците.

Енергийният министър посочи, че за справяне с проблема с незаконния добив на въглища ще се подсили отделът "Контрол" към дирекцията "Природни ресурси и концесии" на ведомството и той ще следи постоянно рисковите находища. Вече са засилени инспекциите и те дават резултат и са образувани прокурорски проверки. Министерството предлага криминализирането на незаконния добив на полезни изкопаеми, добави тя.

По думите ѝ от концесионни такси през първото полугодие са събрани 66 млн. лв., като очакванията са до края на годината сумата да стигне 80 млн. лв. Приходите от възнагражденията за добив на суровини през 2014 г. са били 70 млн. лв. Част от дружествата обаче не си плащат навреме концесионните такси. Само държавните мини "Марица Изток" имат да внасят забавени 38 млн. лв. за правото да добиват въглища, каза преди ден шефът на дружеството Андон Андонов.