Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Минният бизнес притеснен от държавен натиск за предоговаряне на концесиите

Енергийният форум предупреди, че вдигане на таксите за добив на подземни богатства ще удари много отрасли

9 коментара
Минният бизнес притеснен от държавен натиск за предоговаряне на концесиите

Минната индустрия е притеснена от неофициална информация, че правителството на Пламен Орешарски има намерения да иска от фирмите в бранша да се преразгледат сключените преди години договори за предоставяне на находища на концесия, с които държавата да взема по-големи възнаграждения за това, че е предоставила своите природни богатства за търговски добив. Това заяви на пресконференция в сряда Христо Казанджиев от Българския енергиен форум.

 

Организацията наскоро се е трансформирала в Български енергиен и минен форум (БЕМФ), тъй като става въпрос за симбиозни проблеми, съобщи председателят ѝ Иван Хиновски.

 

Казанджиев коментира, че в последно време добивният отрасъл се демонизира чрез лансиране на тезата за олигарси в бизнеса и искания за екстремално увеличаване на плащаните от дружествата концесионни възнаграждения на държавата чрез внушения, че в други държави тези такси са много по-високи.

 

Според публикувано от БЕМФ и предоставено на енергийния министър и депутатите проучване на Световната банка за плащаните в различните държави минни ренти (роялти) от фирмите на държавата за ползваните природни богатства, българските концесионни такси са в златната среда и методът за прилагане на плъзгащата се скала според борсовите цени на различните суровини отговаря на световните изисквания. Тази скала бе въведена през 2007 г., но не и за старите договори и периодично в Министерството на икономиката и енергетиката и в политическо-общественото пространство възниква идеята за предоговоряне на условията в тези контракти и вкарването на плъзгащата се скала и там, за да се увеличат приходите от концесионни такси.

 

"Преките плащани такси в хазната са нищожни (последните официални данни за размера са от 2011 г., когато държавата получи 63 млн. лв. с прогноза през 2012 г. да станат 200 млн. лв. - бел. авт.) спрямо принадените ползи като работни места, високи социални осигуровки, корпоративни данъци и ангажименти към местната общественост", коментира Казанджиев.

 

"Насилствена промяна на договорите ще има негативно социално-икономическо влияние", допълни той. Според него трябва да се търси разумен баланс на всички интереси. Експертът, който дълги години беше директор на дирекция "Концесии и подземни богатства" в Министерството на икономиката и енергетиката, предупреди, че ако по политически или популистки причини роялти таксите се вдигнат прекалено много, това ще блокира развиващата се добре в момента българска минна индустрия на фона на падналите в световен мащаб цени на черни, цветни и благородни метали.

 

"Привличането на инвеститори е въпрос на маркетинг и това няма как да стане с високи концесионни такси, които трябва да отчисляват", посочи Казанджиев. Той коментира, че в държавите, където рентите са по-високи, находищата са с по-голяма концентрация на подземни богатства, докато у нас това не е така и разработките се нуждаят от скъпи и рискови инвестиции. Затова е взето решение и таксите да са в "златната среда", обясни експертът, който е един от авторите на действащата сега наредба на концесионните възнаграждения.

 

При разумно концесионно възнаграждение с направените вече инвестиции може да се експлоатират максимално наличните ресурси при добра възвръщаемост за бизнеса и добри приходи в държавата, смята представителят на БЕМФ.

 

Той припомни, че при купуването на мината в Челопеч от канадската "Дънди Пресъш Метълс" дружеството на практика е било пред ликвидация, а сега частният инвеститор е вдигнал тройно добива, което означава и повече концесионни такси, още заети работни места и данъци.

 

По повод призивите на "Атака" да се одържавят предприятията за добив на подземни богатства, Казанджиев заяви, че това ще струва на хазната обезщетения.

 

"Да, държавата може да извършва добив на природни ресурси със своя фирма и с концесия, дадена ѝ по съответния законов ред, но тази фирма трябва да се захрани с огромни обществени средства, за да разработва находища при съответния риск", коментира експертът. Той обаче даде пример за държавния опит в добива с Мини "Марица Изток", която по думите му е "на границата на оцеляването, защото не се управлява от икономическата логика, а от моментни политически цели".

 

Другият пример на Казанджиев бе проектът за газопровода "Южен поток", където "Българският енергиен холдинг", тъй като няма възможност да осигури собствено финансиране за своя дял от тръбата през българска територия ще приеме "Газпром" да плати, а след това ще се издължава с приходите от транзитни такси, вместо парите да влязат в хазната. "Държавното участие води до генериране на злоупотреби с рискови и съмнителни проекти", заяви той.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

9 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #9

    Тези предприятия са били на границата на фалита и са вдигнати на крака. Има заетост и се правят огромни инвестциии. Чисто икономическата логика показва, че когато се увеличават задълженията и концесионните такси, това може да има само кратксрочен ефект, но в дългосрочен план не е ефективно. Вдигане на таксите при тенденция а намаляване на цените на метала наистина означав да се учие кокошката, която снася яйца.И да се съсъпие работещ сектор, който дава горям процент от БВП.

  2. Анонимен
    #8

    Това се казва олигарфия от предишното правителство. Малко се поиска да се демократизира в полза на държавата и обществото нещо и веднага най-вече тази медия скача да защитава олигарсиге, че са много добри и притеснени.

  3. Анонимен
    #7

    Скоро по телевизия АЛФА съобщиха за добив на Германий, който по количества е повече от златния концентрат, който в момента се изнася и цената му е два пъти над златото. Та този Германий не е договарян в концесионните такси, а напротив плащаме глоби за уж замърсен концентрат. До момента загубите са няколко МИЛИАРДА. Ето една от многото причини да сме бедни. Природата е подарила тези богатства на българския народ, а ние като последните кретени - на незнайно кого.

  4. Анонимен
    #6

    Уж трябваше да създадем пазарна икономика, за да надойдат външните инвеститори. Но запитайте се защо не чакаха за добивните отрасли, а веднага се намъкнаха.

  5. Анонимен
    #5

    ""Експертът, който дълги години беше директор на дирекция "Концесии и подземни богатства" в Министерството на икономиката и енергетиката, предупреди, че ако по политически или популистки причини роялти таксите се вдигнати"" Казанджиев, Казанджиев значи ти си бил комисионера и сига ривеш щото ще ти резнат.....

  6. Анонимен
    #4

    Съгласен съм с № 1. Но има и друга страна на проблема - секретните концесионни договори. Какво значи държавата да е страна в даден договор (концесионен, покупко-продажбо и др)? Това значи, че всички ние сме страна, защото държавната собственост е наша! Тогава защо договорите се крият от нас?... Представяте ли си следната абсурдна ситуация: Поръчвам аз на адвоката си да продаде една от моите фабрики. След два дена той ми докладва: - Шефе, продадох фабриката на Джон. - О'к, казвам аз. За колко я продаде? - А, не! - казва адвокатът, това е търговска тайна, шефе! Е така продадоха нашите фабрики и мини, и ЕРП-та. Тайно от нас... Така тайно продават и кметовете.

  7. Анонимен
    #3

    Смешен плач ! По моя информация, която лесно може да се провери във фирмените регистри, годишните лични дивиденти на Лъчезар Цоцорков и Цоло Вутов като акционери съответно в Асарел-Медет и Елаците-Мед няколко пъти надхвърлят концесионните възнаграждения, които тези дружества плащат на държавата. Стойността на изграждането на тези 2 предприятия глътна около 20 % от външния дълг на България до 1989 г. - по около 1 млрд. долара всяко, а Иван Костов ги хариза на РМД-та за жълти стотинки и нищожни концесионни такси.

  8. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #2
  9. Анонимен
    #1

    Да-да, в златната среда са концесиите, ама друг път. Истината е, че концесионните такси в минния бранш са скандално ниски,а последиците върху околната среда са катастрофални. Местните олигарси натрупаха огромни суми в резултат на това и неправомерно се бъркат в политиката посредством търговия с гласове и пазаруване на политици. Потърпевши сме всички останали. Крайно време е това безобразие да бъде преустановено по някакъв начин.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.