Минният бизнес притеснен от държавен натиск за предоговаряне на концесиите

Енергийният форум предупреди, че вдигане на таксите за добив на подземни богатства ще удари много отрасли

Минният бизнес притеснен от държавен натиск за предоговаряне на концесиите

Минната индустрия е притеснена от неофициална информация, че правителството на Пламен Орешарски има намерения да иска от фирмите в бранша да се преразгледат сключените преди години договори за предоставяне на находища на концесия, с които държавата да взема по-големи възнаграждения за това, че е предоставила своите природни богатства за търговски добив. Това заяви на пресконференция в сряда Христо Казанджиев от Българския енергиен форум.

 

Организацията наскоро се е трансформирала в Български енергиен и минен форум (БЕМФ), тъй като става въпрос за симбиозни проблеми, съобщи председателят ѝ Иван Хиновски.

 

Казанджиев коментира, че в последно време добивният отрасъл се демонизира чрез лансиране на тезата за олигарси в бизнеса и искания за екстремално увеличаване на плащаните от дружествата концесионни възнаграждения на държавата чрез внушения, че в други държави тези такси са много по-високи.

 

Според публикувано от БЕМФ и предоставено на енергийния министър и депутатите проучване на Световната банка за плащаните в различните държави минни ренти (роялти) от фирмите на държавата за ползваните природни богатства, българските концесионни такси са в златната среда и методът за прилагане на плъзгащата се скала според борсовите цени на различните суровини отговаря на световните изисквания. Тази скала бе въведена през 2007 г., но не и за старите договори и периодично в Министерството на икономиката и енергетиката и в политическо-общественото пространство възниква идеята за предоговоряне на условията в тези контракти и вкарването на плъзгащата се скала и там, за да се увеличат приходите от концесионни такси.

 

"Преките плащани такси в хазната са нищожни (последните официални данни за размера са от 2011 г., когато държавата получи 63 млн. лв. с прогноза през 2012 г. да станат 200 млн. лв. - бел. авт.) спрямо принадените ползи като работни места, високи социални осигуровки, корпоративни данъци и ангажименти към местната общественост", коментира Казанджиев.

 

"Насилствена промяна на договорите ще има негативно социално-икономическо влияние", допълни той. Според него трябва да се търси разумен баланс на всички интереси. Експертът, който дълги години беше директор на дирекция "Концесии и подземни богатства" в Министерството на икономиката и енергетиката, предупреди, че ако по политически или популистки причини роялти таксите се вдигнат прекалено много, това ще блокира развиващата се добре в момента българска минна индустрия на фона на падналите в световен мащаб цени на черни, цветни и благородни метали.

 

"Привличането на инвеститори е въпрос на маркетинг и това няма как да стане с високи концесионни такси, които трябва да отчисляват", посочи Казанджиев. Той коментира, че в държавите, където рентите са по-високи, находищата са с по-голяма концентрация на подземни богатства, докато у нас това не е така и разработките се нуждаят от скъпи и рискови инвестиции. Затова е взето решение и таксите да са в "златната среда", обясни експертът, който е един от авторите на действащата сега наредба на концесионните възнаграждения.

 

При разумно концесионно възнаграждение с направените вече инвестиции може да се експлоатират максимално наличните ресурси при добра възвръщаемост за бизнеса и добри приходи в държавата, смята представителят на БЕМФ.

 

Той припомни, че при купуването на мината в Челопеч от канадската "Дънди Пресъш Метълс" дружеството на практика е било пред ликвидация, а сега частният инвеститор е вдигнал тройно добива, което означава и повече концесионни такси, още заети работни места и данъци.

 

По повод призивите на "Атака" да се одържавят предприятията за добив на подземни богатства, Казанджиев заяви, че това ще струва на хазната обезщетения.

 

"Да, държавата може да извършва добив на природни ресурси със своя фирма и с концесия, дадена ѝ по съответния законов ред, но тази фирма трябва да се захрани с огромни обществени средства, за да разработва находища при съответния риск", коментира експертът. Той обаче даде пример за държавния опит в добива с Мини "Марица Изток", която по думите му е "на границата на оцеляването, защото не се управлява от икономическата логика, а от моментни политически цели".

 

Другият пример на Казанджиев бе проектът за газопровода "Южен поток", където "Българският енергиен холдинг", тъй като няма възможност да осигури собствено финансиране за своя дял от тръбата през българска територия ще приеме "Газпром" да плати, а след това ще се издължава с приходите от транзитни такси, вместо парите да влязат в хазната. "Държавното участие води до генериране на злоупотреби с рискови и съмнителни проекти", заяви той.

Споделяне
Прикачени файлове
Още по темата
Още от Бизнес

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?