Минният бранш през 2021: Повече добив, приходи и платени концесии

Ръст на добивите с 10 процента, на приходите с 16 на сто и на платените на държавата концесионни такси със 17% през миналата 2021 г. спрямо предходната, отчете Българската минно-геоложка камара (БМГК) традиционно в Деня на миньора, честван на 18 август, когато църквата почита Св. Иван Рилски. Браншът е намалил леко заетостта за сметка на модернизацията, през цялата година не се е случил нито един смъртен случай в рудниците, а инцидентите като цяло са намалели с 15 процента. Индустрията продължава да инвестира в автоматизацията и дигитализацията си, както и в рекултивацията на свои терени и екологизацията на производството си, макар и вложенията за опазване на околната среда да бележат спад от 13 на сто.

Действащите концесии за добив на подземни богатства у нас са 533, а разрешителните за търсене и проучване за такива – 214.

България се нарежда на първите места по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Всъщност именно добивът на въглища допринася към ръста на приходите в отрасъла, но основната причина за това са поскъпналите метали на световните борси.

Добитата от минния бранш продукция през миналата година е за близо 3.6 млрд. лв., което с 16 процента повече от 2020 г. и достига най-високото си ниво от последните няколко години. Ръстът в производството на въглища е 27 процента, но евтината продукция осигурява оборот от едва 28.5 млн. лв. Нарастване има и при добива на индустриални минерали и добива на инертни и строителни материали, съответно с 16% и с 13%.

Общо изкопаните подземни богатства са 117 млн. т, което е с 10 процента повече в сравнение с 2020 г.

През 2021 г. слабо намаление се отчита при добива на нефт и газ, както и при скално-облицовъчни материали. Това не дава съществено отражение върху резултатите за сектора, поради малкия относителен дял на тези подбраншове.

Най-голям дял в разпределението на добива на полезни изкопаеми в натура през 2021 г. имат инертните материали с 33%. Следва рудодобивът с дял от 31%. Въпреки ръста си през годината, въгледобивът все още остава на трето място в разпределението с дял от 24%.

Браншът отчита спад на износа от 10%, като най-съществено е намалението при горивата, които имат най-висок дял в експорта. Продуктите на минерално-суровинната индустрия през отчетния период формират над 3 млрд. евро износ, като този показател се увеличава с 32% в сравнение с предходната година. Това се дължи на значителното повишение на цените на суровините, основно на металните полезни изкопаеми и горивата.

Индустрията е платила в бюджета концесионни такси за 95,3 млн. лв. (без ДДС), което е със 17% повече спрямо година по-рано. Ръстът се дължи на по-високите плащания от всички подотрасли на бранша, с изключение на добива на енергийни суровини, посочва се в доклада на БМГК.

С 3 процента са намалели заетите в индустрията до 19 690 души, , което се дължи на въвеждането на нови и модерни технологии. В същото време един работник е започнал да произвежда повече и производителността остава 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор.

Средната годишна заплата на заетите в отрасъла през 2021 г., по предварителни данни на НСИ, е 25 796 лв., което е с 12% повече. Заплащането в бранша се запазва високо – 40% над средното за страната и е на четвърто място от икономическите дейности след IT сектора, финанси и енергетика.

В същото време минният сектор отчита спад с 13 процента в разходите за опазване и възстановяване на околната среда. Те възлизат на 37.8 млн. лв. и въпреки намалението нивото име е над средното за последните десет години.

Случили са се 95 злополуки през миналата година, което е с 15% по.малсо в срявнение с предходната година. Това е най-ниското ниво на този показател през последното десетилетие.

Най-много са трудовите злополуки в подотраслите Рудодобив и Въгледобив, тъй като заетите там са значително повече.

За пръв път отрасълът не отчита нито една смъртна злополука, загубените работни дни заради инциденти са намалели със 17 процента.

Трите водещи компании в дигитализацията, енергийната си ефективност, екологизацията и дарителството в полза на социално отговорни кампании са "Дънди Прешъс Металс, "Асарел-Медет" и "Елаците Мед", сочат още данните на минната камара.

От "Асарел-Медет" са инвестирали над 57 млн. лв. през 2021 г. за повишаване на производствената и енергийната си ефективност, за опазване на околната среда, безопасност на труда и развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие. Предприятието има и силна стипендиантска програма. Студентката Карина е една от получилите стипендия и участвалите в стажантската програма на "Асарел-Медет" и показва как рудодобивът може да има нежно лице.

Кампанията "Българските добродетели" на "Геотехмин" напипва нуждите на местната общност в село Чавдар и подпомага осъществяването на значими социални, инфраструктурни, образователни и екологични проекти.

Безспорен лидер в позеленяването и дигитализацията на българските мини е "Дънди Прешъс Металс", в чиито подземни рудници има wi-fi, работниците отдавна са забравили какво е кирка, управляват машините отстрани, с джойстик, като на игра, а всички процеси автоматично се кнотролират и анализират. Според директора на златните мини на "Дънди" в Челопеч и Крумовград Илия Гърков зелената трансформация е зависима от суровините и не може да се случи без добивната индустрия.