Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Минното дело и зелената икономика – една неочаквано силна връзка

2 коментара
Минното дело и зелената икономика – една неочаквано силна връзка

Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна, само ако човечеството престане да използва невъзобновями ресурси и заживее изцяло на фотосинтеза и нейните продукти.

Горното е един от най-силните митове на устойчивото развитие, който трябва да бъде разбиван без мярка, защото се използва все по-често от противниците на индустрията на глобално и местно ниво. А това ни обрича на бедност и пропуснати ползи в огромни мащаби.

Напредъкът на технологиите и икономическото развитие винаги са водели до нужда от повече и по-разнообразни материали. Сегашното светкавично развитие на зелената икономика и технологиите, които я захранват, не прави изключение – даже напротив, нуждите и съответно добивът на определени ресурси се удвояват вече не в рамките на няколко десетилетия, а за по-малко от петилетка. Често това са елементи, които до вчера са били напълно непознати за индустрията, но днес се оказват с уникални свойства и практически незаменими за точно определен продукт, на който се основава поредната зелена стъпка напред.


Фигура 1. Навлизане на различни елементи в икономиката (източник: Minerals for the green economy, Geological Survey of Norway, 2016)

Живеем в свят, в който мобилният телефон, компютърът, пералнята, хладилникът, личният автомобил и презокеанските полети се възприемат като базова необходимост, едва ли не човешки права. За съжаление, в последния половин век тези придобивки на цивилизацията са достигнали до не повече от една трета от населението на планетата. Останалите две трети обаче имат амбициите да ги получат много по-бързо – за вчера, ако може.

Повторното използване и рециклирането на материали нямат абсолютно никакъв шанс за задоволят тези желания, защото мащабите както на потреблението, така и на иновациите, са огромни. Докато през 1980-те години компютърните чипове ползват само 12 елемента от Менделевата таблица, днес те вече разчитат на над 60 елемента. Нивото на рециклиране на почти всички "нови“ метали е под 1% и дълго ще остане такова. Само ускореният добив може да задоволи нуждите.

Зелената икономика идва отгоре на всичко това с няколко конкретни изисквания за пълна подмяна на системата – в комуникациите, енергетиката, транспорта, инфраструктурата. Литият и ĸoбaлтът ca най-известните примери за мeтaли, ĸoитo ca ĸлючoви зa пpoизвoдcтвoтo нa бaтepии зa eлeĸтpичecĸитe aвтoмoбили. Te ce изпoлзвaт и зa cъxpaнeниe нa eнepгия зa ĸoмyнaлни цeли oт възoбнoвяeми eнepгийни изтoчници. Търсенето им последните десетина години е нараснало в пъти и този тренд се очаква да продължи още доста дълго време. Цените им също не изостават и създават отличен стимул за проучване и разработване на нови находища.

Много по-малко известни са приложенията на метали като индий, галий, неодим, рений, без които хай-тех индустрията практически не може. Индият е ключов елемент за всеки модерен дисплей, а техният брой ще продължава да расте геометрично. Добивът му е нараснал от 50 до над 700 т/г. в последните 30 години. Извлича се като страничен продукт от цинковите руди. Това е особено опасно, защото слабо търсене на цинк практически би довело и до ограничаване на добива и огромно оскъпяване на индия. Нивото на рециклиране е под 1% и това няма как да се промени, защото количествата във всеки продукт са нищожни, което прави рециклирането изключително неефективно. Подобни са историите и с галий (фотоволаични панели), неодим (ветрогенератори и хибридни автомобили), рений (ракетни и самолетни двигатели) и много други елементи, за които масовата публика не е чувала, но ползва по един или друг начин в ежедневието си.

Не бива обаче да се създава впечатление, че зелената икономика стимулира само добива на някакви нови и редки метали. Всъщност, тя се явява двигател за ръст на потреблението и на всички базови метали – желязо, алуминий и най-вече мед. Добивът на мед е вероятно най-големият печеливш от енергийната революция. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма нужда от евтин и устойчив материал с отлична електро- и топлопроводимост. Един електромобил съдържа с около 80 кг повече мед от конвенционален; ветроенергиен парк с мощност 1000 МВт изисква 3600 т мед. Да, медта се рециклира отлично, но огромна част от нея се използва над половин век в инфраструктурата и рециклирането няма как да покрие повече от 30% (освен ако цената не експлодира, но тогава започва заместване с алуминий) от увеличаващото се с 2-3% годишно търсене. А ако се стигне и до масова електрификация на отоплението, вече опираме до теоретичните граници на повърхностния добив и май ще трябва да слезем по-дълбоко в земната кора и дъната на океаните.

Може да звучи контра-интуитивно, но нужните за зелената икономика материали реално стимулират добива не само на метали, но и на нефт и газ. Защото огромната част от синтетичните материали (т. нар. пластмаси) в края на краищата се правят от тях. Няма друг материал в историята на човечеството, който да води до толкова голямо намаление на всякакво замърсяване и въглеродни емисии, колкото пластмасите – хиляди различни съединения, които са изключително леки, устойчиви и служат за какво ли не. До днес човечеството е произвело около 8.3 млрд. тона, които практически заместват други материали – метали, дърво, хартия, стъкло – с поне 5-10 пъти по-високо тегло. Примерите са многобройни и напълно логични – от опаковките, през олекотяването на автомобилите, изолации, до здравите полимерни материали, вложени във всеки хай-тех продукт – пластмасите са неизбежни, а нужните количества растат ежегодно.

Напредъкът към зелена икономика се случва тук и сега и ще бъде все по-зависим от добива на материали. България съвсем не е изключение. Страната ни е сред водещите производители и рециклатори на мед в света. Покрай медта в "Асарел Медет" има и рений, който един ден ще бъде извличан. КЦМ вече добива телур и индий от оловно-цинковите руди. Рудата в Челопеч всъщност съдържа десетки елементи, които днес са практически недостъпни, но един ден ще можем да извличаме. Притежаваме големи находища на манган, волфрам и неконвенционални въглеводороди, които неизбежно също ще бъдат проучени и оползотворени.

Единственият възможен път към зелената икономика минава през задоволяване на естествените човешки желания за по-добър живот, което е невъзможно без непрекъснато увеличение на добива. Той се случва по все по-чист начин, така че противоречие няма – зелената икономика и минното дело са като традиционно патриархално семейство, в което разводът не е опция, а щастието зависи от благополучното развитие и на двамата партньори.

* Коментарът на управляващия партньор в консултантската компания "Денкщат България" е публикуван в корпоративния ѝ блог

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #2

    Зелената икономика е свързана с екологична оценка и вързано за нея кредитиране, култура на потреблението, цивилизоване на селските райони, които могат да се превърнат в производители на качествена чиста храна, използване на природните дадености на страната, които не само са уникални, но и разнообразни и чисти...

  2. dimitardi100
    #1

    Проблемът не е в това дали да използваш природни богатства или не, а в отношението и културата на използване и дали те са продиктувани от разбирането за кръговрат, респект и ненарушаване на балансите или от самоубийствена алчност, ненаситност и егоизъм !

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.