Миньорите са истинските губещи при провал на сделката за “Бобов дол”

От днес до 27 април миньорските синдикати към КНСБ започнаха стъпаловидни протестни действия - поредните от около два месеца. Пак срещу приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол”, при която не били защитени техните интереси и щяла да остави без работа близо 11 хиляди работници от четиринадесетте въгледобивни дружества, доставящи суровина за топлоцентралата.

2300 миньори се включиха във вторник в протестните действия, които ще ексалират до идната сряда, когато изтича крайният срок за подаване на обвързващи оферти за ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Бобов дол” и “Топлофикация “Русе”. Това става въпреки постигнатото миналия четвъртък споразумение с енергийния министър Мирослав Севлиевски, в което бе договорено ТЕЦ “Бобов дол” да сключи петгодишни договори за използване на местни въглища за производство на 1.7 млрд. квтч електроенергия годишно. Тоест – до 2010 г.

Този път миньорските синдикати са си нарочили за виновник председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) проф. Константин Шушулов. Те настояват за спешна среща с него заради регулаторната рамка за електропроизводствените дружества, приета от органа на 7 април. Която обричала на затваряне единия от блоковете на топлоцентралата след 2007 г., заяви пред Mediapool Пенчо Токмакчиев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ. Аргументът е, че за него се гарантира договор за изкупуване на тока от НЕК само за периода 2006-2007 г. След което този блок на “Бобов дол” трябва да излезе на конкурентния пазар с високата си цена на тока, който практически е непродаваем. За втори блок на ТЕЦ-а, същият договор с НЕК е гарантиран за периода до 2010 г. Ако собственикът на дружеството обаче пожелае, той може да прекрати тези контракти от 1 юли 2007 г. и да излезе на свободния пазар.

Синдикатите от въгледобива тълкуват това като разрешение за смяна на горивната инсталация и преминаването ѝ на евтини чужди въглища или природен газ, за да може цената на произвеждания ток да е конкурентна на либерализирания пазар. Което според тях значи край на използването на местните въглища и на работните места в мините.  

Както самият Токмакчиев обаче бе принуден да признае пред Mediapool, единият от блоковете на централата така или иначе ще бъде затворен след 2007 г., ако не се монтират сероочистващи инсталации, за да отговаря мощността на европейските екоизисквания. На практика единственият шанс блокът да бъде спасен е бъдещият купувач да вложи пари за екологичната инсталация. Сегашното държавно дружество няма такива средства, съгласи се председателят на миньорския синдикат.

Въпреки това въгледобивните работници настояват приватизацията да бъде спряна и да се оформи нова процедура, в пакет с мини “Бобов дол”, която да позволява участието и на български частни фирми. Дори и да отпадне изискването за кредитен рейтинг на кандидат-купувача или да се намали границата на управляваните от него активи, пак у нас няма да се намерят компании с недържавни капитали и с опит в електропроизводството. А такъв безспорно е нужен на бъдещия собственик и оператор на ТЕЦ-овете.

Доста абсурдно звучи и предложението на Федерацията на независимите синдикати на миньорите ако се налага, въгледобивното дружество “Бобов дол” да се даде като бонус на купувача на ТЕЦ-а, но само и само да се гарантират работните места на хората от добивния отрасъл. Освен ако наивно не смятат, че Агенцията за приватизация ще предпочете българския капитал само заради националния му произход, а не според доказаните възможности на кандидат-купувача.    

В отговор на въпрос кои български дружества биха проявили интерес към ТЕЦ-а и мините, Пенчо Токмакчиев отвърна, че кой ще е купувачът няма значение. Важното било да се запазят работните места на миньорите.

В същото време, дори и да се обяви исканата от синдикатите процедура, провеждането на нов конкурс ще отнеме близо година. Тогава със сигурност единият блок на ТЕЦ-а ще бъде затворен, защото няма как за шест месеца – от средата до края на 2006 г., да се инсталира сероочистката на мощността. Срокът за това е 2-2,5 години, потвърди профсъюзният лидер.

Следователно, дори да се изпълни искането на синдикатите, пак ще се стигне до намаляване на доставките на мините и оттам до съкращаване на работни места.

Протестите на миньорите срещу регулаторната рамка на ДКЕВР са необясними и като се има предвид, че в документа на ТЕЦ “Бобов дол” се гарантират освен контрактите за изкупуване на тока от двата блока, но и договор за разполагаемост за 180 МВт. Което означава, че НЕК ще е длъжна да плаща на дружеството за готовността му да произвежда ток.

Освен това в документа на регулаторния орган е предвидена специална годишна квота за производство на електроенергия от ТЕЦ “Бобов дол”, за да се гарантира пласмента на добиваните въглища от 14-те мини от региона до 2010 г.        

В резултата на протестите, чийто смисъл все повече се губи, миньорите от региона обаче може и да отрежат клона, на който стоят. Въпросът е съзнателно ли подвеждат синдикатите работниците от отрасъла и ако това е така, чий интерес се обслужва. Явно забавянето на приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол” не е в интерес на въглекопачите. Отлагането на влизането на частник в централата ще намали шансовете да спасят и блоковете, за които са спазарени преходни периоди за сероочистките до 2014 г.

Спирането на приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол” не е в интерес и на държавата. С наближаването на крайните срокове за инвестиции в екопроекти в централата, а също и на гарантираните договори за изкупуване на ток и за разполагаемост, намаляват възможностите на бъдещия инвеститор да възвърне вложения капитал. Което автоматично рефлектира върху предлаганата цена за закупуване на дружеството. Всякакви допълнителни социални ангажименти също намаляват стойността на инвеститорските оферти.