Мирният план на Тръмп за Близкия изток съживява стари страхове и предизвиква сътресения в Йордания

Доналд Тръмп, сн. ЕПА/БГНЕС

Йорданският крал Абдула реагира гневно на всеки намек, че може да приеме американското споразумение за прекратяване на арабско-израелския конфликт, което би превърнало страната му в родина за палестинците.

Говорейки пред въоръжените сили през март, той отхвърли идеята за Йордания като алтернативна държава на палестинците, казвайки "В крайна сметка ние нямаме ли право на глас?"

Вече сблъскващ се с икономическо недоволство в страната, Абдула трябва да лавира между дипломатическите стъпки на неговите съюзници от САЩ, които преобръщат едно регионално статукво, на което в продължение на десетилетия се основаваха вътрешната политика и външните отношения на Йордания.

След създаването на Израел през 1948 г. Йордания прие повече палестинци от която и да било друга страна, като според някои оценки в момента те са над половината население.

Поради тази причина всички промени в международния консенсус за решение с две държави за Израел и Палестина и за правото на палестинските бежанци да се върнат в това, което в момента са Израел и палестинските територии - право, което дълго време беше подкрепяно от политиката на САЩ - се усещат в Йордания по-силно, отколкото на което и да било друго място.

Отдавна обещаваната "Сделка на века" на президента на САЩ Доналд Тръмп, целяща да разреши конфликта, остава тайна, но изтекли детайли показват, че тя предвижда отказ от идеята за създаване на пълноправна палестинска държава, заменяйки я с ограничено самоуправление в част от Окупираните територии, което би подкопало правото на палестинците да се завърнат.

Тя предвижда разширяване на ивицата Газа в част от Северен Египет, под египетски контрол, като палестинците ще имат и по-малка част от Западния бряг и някои области в околностите на Ерусалим. Те няма да имат и контрол над границите си, според изтеклата информация.
Опасенията на Йордания за това, което планът вещае за региона, за нейните палестински граждани и за собствената ѝ вътрешна политика, се засилват от готовността на Тръмп да променя политиката на САЩ.

Американски представители отричат да обмислят превръщането на Йордания в държава на палестинците, да я подтикват да участва в управлението на части от Западния бряг или да поставят под съмнение правото на династията на крал Абдула да бъде пазител на свещените места в Ерусалим. Но радикалният подход на Тръмп към проблема и неотдавнашните изявления на неговия посланик в Израел, че еврейската държава има право да анексира част от Западния бряг, не помагат особено за успокояването на йорданските притеснения.

Палестинците в Йордания

В Йордания няма много теми, които да носят по-голям политически заряд от ролята, настоящето и бъдещето на палестинците там. Проблемът е толкова деликатен, че правителството не публикува данни колко от 8-те милиона граждани са от палестински произход, макар че неотдавнашен доклад на Конгреса на САЩ ги оценява на над половината. Въпреки отричането на САЩ, йорданците се страхуват, че Тръмп се връща към стар израелски рефрен: че Йордания е Палестина и че това е мястото, където трябва да отидат палестинците от Западния бряг.

Това не би могло да се случи в по-неподходящ момент за 57-годишния крал Абдула, чиято страна е изправена пред икономически предизвикателства, довели миналата година до протести и смяна на правителството.

Макар че много палестинци са интегрирани в Йордания и много потомци на бежанци никога не са стъпвали в историческата си родина, някои йорданци никога не са приемали, че те ще останат за постоянно.

Те се опасяват, че планът на Тръмп може да промени демографията и политиката на една страна, оформени под влиянието на присъствието на палестинци, които са пълноправни граждани, но са маргинализирани и смятани за политическа заплаха от някои етнически йорданци.

Но решението на Абдула Йордания да присъства на икономическата конференция, която е част от плана на САЩ, показва, че въпреки засилващите се притеснения в обществото, Аман не може да пренебрегне натиска на по-богати и влиятелни съюзници от Запада и Персийския залив.

Притеснения в страната

Опазването на единството между гражданите от етнически йордански и палестински произход беше от критично значение за ролята на управляващото семейство като обединяваща сила в страна, където лоялността към клана и племето е над всичко.

Кралят вече е изправен пред гнева на опозицията "Херак", съставена от етнически йорданци, които казват, че плановете на Тръмп ще разрушат системата на държавен патронаж, укрепила тяхната лоялност към монархията.

Пенсионирани офицери от армията провеждаха малки седмични протести, противопоставяйки се на споразумение.

"Не" на подкопаването на нашата национална идентичност и на разрушаването на държавата", заяви Саад Алауин, влиятелен дисидент от "Херак", визирайки сделката.

Някои предупреждават монарха да не приема план, който може да даде на техните сънародници от палестински произход повече политически права в една избирателна система, която облагодетелства етническите йорданци.

Слухове, че планът може да доведе до приемане на палестински бежанци в Ливан и Сирия, или че може да се слее с една дребна останка от палестинска територия на части от Западния бряг, също доведоха до притеснения.

В знак на загрижеността си кралят дори се срещна с депутати от някога отхвърленото ислямистко движение в опит, според йордански представители, да спечели подкрепата на най-голямата опозиционна група, която има подкрепа в големите градове и палестински лагери.
"Тръмп иска да продаде и купи Йордания и да създаде нов режим. Заставаме редом с краля против това", казва Мураед ал Адайла, един от ръководител на Фронта за ислямско действие, политическото крило на Мюсюлманските братя.

Освен това Абдула вдъхнови промени в ръководството на разузнаването - отдавна смятано за пазител на стабилността на Йордания - за да укрепи вътрешния фронт и да облекчи евентуални последствия от сделката през идните месеци, казват запознати лица.
В армията, чиято лоялност към короната е силно обвързана с йорданската национална идентичност, също се забелязват признаци на притеснения.

"Йордания е страна, която има суверенитет и история и ще каже своята дума в подходящия момент", заяви ген. Махмуд ал Фрейхат, началник на обединения щаб на йорданските въоръжени сили.

Чуждестранен натиск

Йорданската дългосрочна стратегическа и икономическа политика се основава на близки отношения със Запада и Персийския залив. На този подход се дължи решението на страната да сключи мир с Израел през 1994 година.

Абдула е посещавал неведнъж Вашингтон, където според представители той не е бил информиран за подробности от плана на Белия дом. Това само подсили тревожните чувства в политическа върхушка, която вижда приближаването на съдбоносния ден със сделката на Тръмп, заявиха двама официални представители и политик.

Кралският дворец посочи протестите в десетки провинциални градове и селища като послание към Вашингтон, че не може да наложи против волята на Йордания решение, което заселва за постоянно палестинци на нейна територия.

По традиция Йордания се обръщаше към монархиите от Персийския залив за икономическа подкрепа. Техният фокус обаче се пренасочи към съперничеството им с Иран, ограничавайки финансовата подкрепа и оставяйки Йордания по-застрашена от всякога.
"Съюзниците ни от Залива са прекалено обвързани с Вашингтон...за да ни предоставят равнището на подкрепа, което може да ни помогне да издържим на нарастващия натиск", заяви високопоставен представител.

Йордания ще присъства на конференцията, на която ще бъде изложена икономическата част от плана на Тръмп, но страната ще отправи послание, че никакви финансови предложения не могат да заменят политическо решение за прекратяване на израелската окупация на Западния бряг, казват представители.

Въпреки това, някои смятат, че изпитващата икономически трудности Йордания може да има изгода от всеки пан, който обещава милиарди в помощи и финансиране на проекти.

Някои бизнесмени вече са заели позиции, за да се възползват и този месец влиятелният депутат Фауаз аз Зуби заяви, че йорданците не трябва да бъдат предубедени към нищо, от което могат да спечелят.
В лагерите, където живеят 2,2 милиона от регистрираните в Йордания бежанци, изглежда надделява горчивият реализъм.

Ибрахим Анабтауи, бежанец второ поколение с шест деца, заяви, че и той като други в лагера е извадил стари купони на ООН, за да докаже правата им, в случай че някоя нова сделка предлага компенсации.

"Аз няма да забравя, че съм палестинец, или да се откажа от правото на завръщане", заяви Анабтауи. Но добавя: "Бил съм потискан през цялото това време, и никой не застана на наша страна. Сега искам всичко, което ни предлагат тази сделка и Тръмп". 

По БТА.

Още от Свят