Мирно протестиращи и случайно минаващи

Два дни по-късно фактите и свидетелствата внасят все-повече яснота за действията и методите на полицията по време и след разгонения с бой протест пред Народното събрание на 14 януари.

След като в продължение на повече от час полицията се въздържа да направи каквото и да било срещу групата екстремисти, дошла с явното намерение да провокира насилие, по-късно репресията ѝ е била насочена не само и не толкова срещу нарушаващите реда, колкото към други две категории граждани. Най-напред при заповедта за прекратяване на протеста заради сигнала за бомбена заплаха са пострадали главно протестиращи мирно, оказали се обаче първи на пътя на настъпващите полицаи. По-късно сред битите, арестуваните, и осъдените по бързата процедура попадат и нямащи нищо общо с протеста граждани, озовали се напълно случайно в близост до него.

След това всички те са подложени на една и също процедура. Първо, по думите на пострадали, слабо или доста “понабиване”, крясъци и заплахи. После събиране на документите и откарване в полицейските управления и поставяне в пълна изолация – без възможност да се обадят на близките си или да повикат адвокат. Карани в страха си да подписват разни формуляри, между които и декларации за отказ от адвокатска защита.

“От тълпата, която беше доста солидна и масивна и силно буташе напред хората към полицията, беше почти невъзможно човек да се върне назад. Така се озовах отпред. Полицията започна да нахлува, изпопадахме всички, притиснати бяхме до оградата на паметника”, разказа пред БНР Виктор Хаджи, ученик в 12-ти клас от Пловдив.

“После, продължи Виктор Хаджи, бяхме изведени извън площада отстрани на парламента, където бяхме доста понабити. Държа да подчертая, че не съм имал агресивни постъпки – нито съм хвърлял, нито съм замерял. Подписахме документи – разни декларации, заповеди и така нататък. Всичко, което ни дадоха да попълним, беше много набързо. Тези, които ни бяха разяснени, ги подписахме. Тези които не ни бяха – четохме ги, гледахме. Беше ни обяснено дали имаме право на защита чак вчера в Районен съд София. Полицаите, които бяха с нас пред съда, ни казаха, че абсолютно не ни е нужна защита, защото това дело е съвсем формално. Хонорарът на адвоката щял да бъде по-голям от глобата, която бихме понесли”, разказа Виктор Хаджи, чието дело в съда е отложено.

От втората категория пострадали – на случайно преминаващите – е Мартин Петров, студент от Софийския университет, осъден да плати глоба от 30 лева в бързо производство, образувано по Указа за борба с дребното хулиганство.

“Отивах на среща в центъра по “Цариградско шосе” и в един момент полицаите тичаха и аз реших, че е по-добре да остана на място с вдигнати ръце, отколкото да тичам, при положение, че нищо не съм направил, разказа Мартин Петров пред БНР. Бях леко понабит, добре че имаше камера на близо и полицаите видяха, че ги снимат. Не ни беше разрешено да включим телефоните си и да провеждаме разговори и не допускаха до нас адвокати без обяснения. Някакъв полицай е свидетелствал, че аз съм бил трошил странично стъкло на автомобил. Така и не разбрах въз основа на какво ме признаха за виновен”, разказа Мартин Петров, имал неблагоразумието да излезе от къщи по време на протеста и, макар и доста далеч от него, да върви по улицата.

Отговорност за превишилите правата си

В петък по време на третия ден от протеста пред Народното събрание, неговите организатори съобщиха, че пострадалите от полицейското насилие по време на сблъсъците в сряда могат да се обърнат към адвокат Иван Груйкин от Гражданско сдружение "Справедливост" за завеждане на дела в Страсбург за погазване на човешките права.

Протестиращите граждански сдружения излязоха с декларация, в която настояват за наказание на полицаите, приложили прекомерна сила срещу тях в сряда. Те поискаха да научат кой е наредил на жандармерията да влезе в тълпата, както и да бъдат запознати с точната хронология и документите, свързани с решението за прекратяване на протеста. Те искат да знаят и какви са официалните данни за опасност за живота на протестиращите, от кого е пуснат сигналът за бомба, станал формален повод за забрана на митинга, както и кога са били уведомени организаторите.

Гражданските сдружения очакват отговор и на въпроса защо в продължение на повече от час никой от полицаите не е предприел действия срещу явните провокатори. Друго настояване е за видеоинформация от площада пред Народното събрание и от последвалите събития.

Същевременно независимите депутати Яне Янев и Димитър Абаджиев обявиха, че ще подадат сигнал до главния прокурор и ДАНС заради извършени престъпления на протестите пред Народното събрание в сряда. Те смятат, че има данни за подбудителство на хулиганските действия срещу обществения ред по време на митинга. Двамата ще сигнализират Борис Велчев и ДАНС и за превишаване правата от страна на полицаите и нанесени телесни повреди на граждани, които не са нарушавали обществения ред. Според двамата депутати е извършено и престъпление срещу политическите права на гражданите, включително и разтурване на законен митинг чрез сила, заплашване или измама.Янев коментира, че истинските подбудители на хулиганите в сряда са спонсорите на тройната коалиция и това ще се докаже с времето.

Първанов: това са "ударните щурмови отряди" от 1996 - 1997

Президентът Георги Първанов смята, че някой е решил да използва познатата схема от 1997 година, защото, по думите му, може да не са фенове, може да са същите онези "ударни щурмови отряди", макар и кадрово обновени,  от събитията през 1996 - 1997 година.

"Няма съмнение, че някой се опита да измести, да подмени гражданския протест", каза Първанов. "Студентите протестират, но онези, които посягаха на полицаите, вероятно са същите онези, които предизвикват сбиванията в Студентски град. Може би са същите тези, които охраняват част от заведенията там и не само в Студентски град. Това са хора, които имат определена поръчка", каза президентът.

Той заяви, че отдавна има конкретна идея и поиска да бъдат "качени на скенера" всички охранителни фирми на известните лица от престъпния свят. "Искам да знам кой им е дал и на какво основание им е дал и поддържа лицензите, на какво основание тези хора носят оръжие", попита Първанов и добави, че въпросът имал общо с това, което стана пред парламента.

Според президента, ако някъде има превишени правомощия или злоупотреба с положение, там трябва да се действа безкомпромисно.