Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Мисията на Буш в Европа

0 коментара

В понеделник вечерта президентът Буш пристигна на първото си посещение в Европа за срещи лидерите от НАТО и ЕС и с руския президент Путин. Това е най-добрата възможност за президента да разясни как е разположена Европа в скалата на американските външнополитическите приоритети, да определи плана, според който ще се развиват транс-атлантическите отношения и руско-американското стратегическо партньорство.

Allegro-онлайн магазин

Напоследък отново стана популярна концепцията, според която САЩ и Европа вече не се нуждаят един от друг, а интересите ни до такава степен се различават, че вече не можем да преследваме общи цели. В САЩ някои твърдят, че Америка трябва да насочи вниманието си в друга посока, например Азия. Други смятат, че е време европейските проблеми на сигурността трябва да бъдат оставени на европейците. Тези настроения се отразяват и в Европа чрез критици, които предупреждават за опасностите от американската "хегемония" - в която ни обвиняват - като предлагат Европа да се дистанцира от САЩ и американската политика. Те смятат, че един по-силен ЕС трябва да се превърне в противотежест на американското влияние и в крайна сметка да се насочи към изместване на НАТО.

Не мога да си представя по-недалновидна или опасна в стратегическо отношение промяна в политиката на САЩ или Европа. Подобни аргументи пренебрегват един основен факт: европейските и американските интереси все повече се преплитат в областта на отбраната, икономиката и културата. Нашата обща цел трябва да бъде да завършим изграждането на обединена и свободна Европа, която да е в силен съюз с Съединените Щати. Сега не е моментът за обсъждане на оттеглянето. Сега е моментът за подсилване на Алианса.

Защо Европа е все още важна?

Няма част от света, в която да имаме повече цели, изложени на риск или повече общи приоритети. Европейската сигурност и стабилност са критични за интересите на американската национална сигурност. Америка е европейска сила, защото имаме огромен залог в бъдещето на Европа. Историята доказва, че САЩ винаги е била въвлечена в европейските конфликти, тъй като в тези случаи нашите жизнени интереси са били засегнати в основата си.

Европа е жизненоважна за здравето на американската икономика. Eвропа и САЩ произвеждат повече от половината услуги и продукти в света. Годишният стокооборот между Европа и САЩ надвишава $250 милиарда. Преките инвестиции в Европа също надвишават 250 милиарда долара и са по-големи отколкото в който и да било друг регион в света. За да защитим тези внушителни инвестиции, Европа и САЩ трябва да покажат, че могат да се справят с предизвикателствата към сигурността в периода след Студената война, така както успешно се справяхме с предизвикателствата на Студената война.

В интерес на САЩ е да имаме европейски партньор, който да е демократичен, проспериращ и сигурен от Балтика до Черно море. В тази връзка трябва да насърчаваме Европа в превръщането ѝ в положителен партньор в областта на сигурността за САЩ - не само на континента, но и извън него.

Нашето предизвикателство в Европа и в отношенията ни с партньорите е двойна. Първо трябва да довършим работата по превъзмогването на разделението на Европа от периода след Студената война. И на второ място трябва да приспособим статегическите ни партньори, така че да могат да посрещнат предизвикателствата на бъдещето.

НАТО трябва да приключи изграждането на обединена и свободна Европа в силен съюз със САЩ. Трябва да продължим преориентирането на транс-атлантическите отношения към посрещане на предизвикателствата на бъдещето.

Втора вълна на разширяването?

Резултатът от последната вълна от разширяването на НАТО беше от историческо значение. Централна Европа е не само свободна, но и сигурна. Продължаването на разширяването създава възможност НАТО да участва активно в оформянето на стабилна рамка на сигурност в Европа. Без такава рамка, се подлагаме на риск реформите и демокрациите в Източна Европа да бъдат нетрайни и подкопани от национализъм и нестабилност. Трябва да продължим изграждането на Алианс, който може да посрещне бъдещето и дори още несъществуващите заплахи и който да допринесе за поддържането на европейския мир и сигурност.

Потенциалното членство в НАТО даде на страните кандидат-членки стимул да разширят реформите, да решават споровете по мирен начин и да развиват регионалното сътрудничество. Надеждите за членство се превърнаха в невероятна движеща сила за демокрацията и мира. Нациите, направили най-голям напредък трябва да бъдат наградени с покана за присъединяване към НАТО в Прага през 2002 г.

Радвам се, че ЕС също продължава курса на разширяване. Смятам, че в миналото ЕС се движеше прекалено бавно в Централна и Източна Европа. Вярвам, че както НАТО насочи усилията си към срещата на върха в Прага 2002 г., на която ще бъде разглеждано разширяването на Алианса, така и ЕС ще съсредоточи вниманието си върху срещата на върха на съюза в Копенхаген и да превърне тази среща в отправна точка за разширяването на членството в ЕС. Крайната цел на НАТО трябва да бъде установяването на ефикасно и работещо сътрудничество с ЕС. Успешното приключване на дебата върху инициативата за европейска сигурност и отбрана ще продължи да се провежда в рамките на процеса на установяване на такива отношения между САЩ и ЕС, които да могат да се фокусират върху транс-атлантическите и глобалните планове.

Словения, Словакия, България и Балтика

Вече съществуват редица спекулации около това колко и кои страни ще получат покани за присъединяване към НАТО. Като продължаваме да спазваме високите стандарти на НАТО, трябва да поканим тези нации, които са готови да станат пълноправни членове и да поемат отговорностите, произтичащи от членството, както и такива страни, които могат да допринесат за европейската сигурност и стабилност.

Ако страни като Словения и Словакия продължат в същата посока, техните кандидатури ще бъдат между най-силните. Имайки предвид значението на стабилизирането на Югоизточна Европа, също вярвам, че трябва от близо да следим България. Вярвам, че тя ще продължи забележителния си прогрес и ще се превърне в силна кандидатура.

Но въпрос с определящо значение ще бъде кандидатурата на Балтийските страни. Латвия, Литва и Естония са между най-ярките примери за успешен пост-комунистически преход. Тяхното неправомерно анексиране от страна на Съветския съюз преди 60 години не трябва да бъде определяща за днешната политика на Запада. Ако Балтийските страни продължат да изпълняват и да отговарят на нашите стандарти, трябва да ги доведем - всички тях - в Прага.

Разочарован съм от факта, че Румъния и останалите страни-кандидатки не успяха да постигнат по-голям напредък. Трябва да работим с Букурещ, за да я върнем в коловоза. Когато Румъния изпълни изискванията на НАТО към нея трябва да бъде отправена покана за присъединяване. Тя ще бъде ценен член на Алианса и действащ партньор, който ще допринесе за мира и сигурността в Югоизточна Европа. Трябва обаче да подчертаем, че не сме изгубили надежда и имаме желание тясно да сътрудничим с Румъния и другите нации на Балканите, за да им помогнем да запазят курса към западно-европейска интеграция.

Трябва да търсим нови средства и начини за разширяване на контактите и сътрудничеството със страни като Хърватия и Македония. Според мен Партньорство за мир е най-ефективният ни инструмент. Ученията и срещите в рамките на ПзМ трябва да бъдат разширени с участието на тези страни, за да бъде утвърдена тяхната западно-европейска ориентация, да се насърчи бъдещата им интеграция в европейските организации и за да се търси разширено сътрудничество на Балканите.

Политиката на "отворени врати" на НАТО към новите членове, както е записано в член 10 от Пакта от Вашингтон е от фундаментално значение. Пренасочването на политиката на "отворени врати" би означавало да се подкопаят резултатите, постигнати в региона. Резултатът от "затворените врати" би бил създаването на нови разделителни линии в Европа. Тези нации, които останат отвън ще останат обезкуражени и несигурни и поради това подтикнати да възприемат дестабилизиращата политика на надпревара в областта на сигурността, характерна за миналото на Европа.

Решението на НАТО да се разшири на етапи признава факта, че не всички нови демокрации и кандидат-членки в Европа са еднакво готови или имат желание да станат партньори в областта на сигурността. Някои страни може никога да не станат готови. Но поддържането на политиката на "отворени врати" към бъдещите партньори на НАТО ще продължи да бъде силен мотивиращ фактор в Европа.

Русия

Дебатът за продължаването на разширяването на НАТО трябва да включва и дискусията за Русия. Страните, в състояние на сигурност в рамките на НАТО ще бъдат по-заинтересовани за построяване на мостове за сътрудничество с Русия. Русия трябва да стане отговорен член на международната общност, трябва да уважава правото на страните свободно да участват в отношения в областта на сигурността.

Целесъобразно е да се каже, че Русия няма вето върху решенията на НАТО във връзка с разширяването. Но този принцип трябва да получи отражение не само в изказванията, но и в действията ни. Преди първият кръг на разширяване , Алиансът проведе към Русия политика, търсеща разширяването на сътрудничеството чрез начертаване на "червени линии" за руското участие в процеса на взимане на решения в рамките на НАТО. Това са така наречените пет "не"-та:

  • "не" на отлагането на плановете на НАТО за по-нататъшно разширяване
  • "не" на ветото на Русия или на който и да било друг върху взимането на решения в рамките на НАТО
  • "не" на второкласно членство в НАТО
  • "не" на изключването на който и да е партньор от ПзМ от бъдещо членство в НАТО
  • "не" на подчиняването на НАТО на друга организация или орган за взимане на решения.

Според мен, разширяването на НАТО трябва да бъде разглеждано като игра с нулев резултат. Може да подкрепяте и разширяването на НАТО, и новото руско-американско стратегическо сътрудничество. Ние трябва да продължим да инвестираме в развиването на сигурността и стабилността на Русия и другите независими държави. Но в същото време Русия трябва да превъзмогне стереотипите за нас. Много е възможно отношението на Русия към продължаването на разширяването на НАТО да започне да се променя след като процесът вече е започнал и те видят, че най-големите им страхове са неоправдани.

В интерес както на НАТО, така и на Русия е изграждането на една демократична Русия, част от транс-атлантическата общност, с регулирани отношения с Алианса. По тази причина, НАТО трябва да продължи да предлага идеи за начертаване на по-близко сътрудничество с НАТО за разрешаване на общите проблеми на сигурността на реципрочна основа и да подкрепя изграждането на Русия в не-империалистична, мирна демокрация.

Босна и Косово

Много членове на Конгреса изразяваха загриженост, че обвързаността на САЩ в Босна и Косово е отклонение от по-важни външнополитически проблеми и че трябва да запазим военната си сила за други потенциални конфликти. Без съмнение, всяко решение за употреба на военна сила трябва да взима предвид по-широкия контекст на нашите задължения в глобален план.

Но иракчаните, северно-корейците и много други по цял свят, които могат да ни предизвикат на регионална основа видяха начина, по който са справихме в Косово. Спечелването на мира в Югоизточна Европа ще бъде показателно за всички деспоти по света, за рисковете, които поемат предизвиквайки САЩ и НАТО.

Ситуацията на Балканите е свързана с общия проблем за Европейската сигурност. Проблемите на Балканите не могат да се решат за една нощ.

В момента нашите европейски партньори понасят основната тежест по мироопазващите отговорности. Влиянието на американските части, макар и да са малко има огромно значение. Подкрепям тезата на държавния секретар Пауъл, който казва, че сме поели заедно отговорностите на Балканите и трябва заедно да напуснем региона, след успешно приключване на мисията.

Заключение

Разширяването на НАТО трябва да продължи като част от по-широкия стратегически диалог, насочен към установяването на общи транс-атлантически подходи, които да посрещнат ключовите стратегически предизвикателства в Европа и в цял свят. Преди 50 години създателите на НАТО взеха политическо решение за обща стратегия на САЩ и Европа за посрещане на общите заплахи. Днес се нуждаем от подобно решение, чрез което заедно с нашите съюзници да направим реална визията за обединена, свободна Европа и да изградим ново американско-европейско партньорство, което да защити общите ни ценности и интереси в и извън Европа.

НАТО е наистина забележителна институция, защото нейните членове се обединиха с цел защита на нашите идеали чрез общия морал и военна сила. Можем да направим Алианса по-силен и ние трябва да направим това чрез отправяне на покана в Прага следващата година към тези нации, които отговарят на стандартите на НАТО и могат да допринесат за разгръщането на европейската сигурност и стабилност.

Сега е моментът вниманието да бъде насочено към разширяването. Президентът Буш трябва да използва срещите с европейските лидери за да положи основите за по-нататъшно разширяване на НАТО. Трябва да използваме безпрецедентната възможност за разширяване на зоната на мир и сигурност върху цяла Европа. Време е да довършим задачата.

* Реч на сенатора-републиканец, пред Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон, 13 юни.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.