Мислените за Станков правомощия се прехвърлят на ВСС

След отменените от Конституционния съд(КС) 44 текста от съдебния закон, той ще бъде преработен така, че заложената в него стратегия на съдебната реформа да остане. До ден -два правителството ще каже в Брюксел какви стъпки смята да предприеме, което ще позволи преговорите на България с ЕС по глава "Правосъдие и вътрешни работи" да продължат, обясни днес министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Преди около месец Еврокомисията уведоми с писмо, че преговорите ще бъдат замразени, докато кабинетът не представи ясен отговор за по-нататъшните си действия.

Отговорът се готви от министерството на правосъдието, но "самата посока на стратегията не се сменя, ние продължаваме да я изпълняваме", посочи Кунева. Трябва да бъде намерено безпроблемно решение - изпълнителната власт да даде възможност вероятно на Висшия съдебен съвет(ВСС) да замести нейните усилия", каза Кунева, помолена да обясни приблизителното съдържание на нашия отговор до Брюксел.

Въпросът е дали изпълнителната власт в лицето на правосъдния министър трябва да извършва някои от действията или ВСС. "След като КС счита, че това е ВСС, аз не мисля, че има каквито и да е пречки или неразбиране от страна на министерството на правосъдието и излишно настояване на този факт. Напротив - ние ще се съобразим с решението на съда и в тази посока ще бъдат и предложенията, които министър Станков ще направи, и писмото, което ще изпратим до Брюксел", посочи министър Кунева.

Съдебната реформа и икономиката ще са ключови за членството

"Оттук нататък ще говорим не за преговорни позиции, а за изпълнение на пътната карта. Без действителен напредък на реформите в икономиката и съдебната система, не можем да продължим по-нататък успешният ход на преговорите", се казва в декларацията, приета днес от Съвета по евроинтеграция. В нея се посочва още, че решението за приключване на преговорите ще се вземе не според броя на затворените глави, а когато редовният доклад на Европейската комисия направи трите основни изводи за хода на реформите в страната ни. Първият от тях е към датата на бъдещото си членство (2007 г.) България да може да се справи с конкурентния натиск и действието на пазарните сили в единния вътрешен пазар на общността.

"За Европейският съюз е изключително важно да отчете волята ни за промени чрез съдебната реформа. Без това очаквано признание от страна на ЕС, че България реално усъвършенства съдебната си система по начин, адекватен на модерната европейска държава, не бихме могли да очакваме по-нататъшен напредък", е вторият извод, който Кунева посочи. За да се постигне тази оценка трябвало да се постигне и решаване на проблема с Шенгенското законодателство и граничния контрол, въпросите на административния капацитет и усвояването на еврофондовете.

През първото шестмесечие на 2003 г. временно да бъдат затворени или да бъде постигнат съществен напредък по главите "Транспорт", "Правосъдие и вътрешни работи", "Околна среда", "Конкуренция" и "Регионална политика" са очакванията на страната ни за предстоящото гръцко председателство. Освен това очакваме по-нататъшен съществен напредък по глава "Земеделие" чрез постигането на междинна обща позиция на ЕС.

До края на юни трябва да получим ясен сигнал от ЕК за финансовата рамка за България и се надяваме гръцкото председателство да инициира разговори по бюджетната рамка. "Няма да преставаме да работим по главите за бюджетни и финансови въпроси и земеделие, но това са глави, които при никакъв случай не могат да бъдат затворени в това председателство", обясни Меглена Кунева.

Тя обаче не се ангажира с конкретен срок за приключването на преговорите. От отговора ѝ дори стана ясно, че това може и да не стане до края на 2003 г., каквато беше досегашната позиция на кабинета. Днес тя удължи срока до приемането на новите 10 страни - а именно края на май 2004.

Приключването на преговорите през 2003-та не е беше самоцелна задача, целта беше България да работи със същата Еврокомисия, чиито мандат изтича в края на тази година, посочи Кунева и уточни, че е по-лесно да се преговаря не с 25, а с 15 държави.

Кунева скептична за по-ранна дата

Днес министърът по европейските въпроси не пожела да се изкаже конкретно относно възможността страната ни да поиска по-ранна дата. Преди дни външният министър Соломон Паси заяви, че в края на гръцкото председателство България ще поиска по-ранна дата за присъединяване към ЕС. Помолена за коментар днес Кунева каза: "Много бих искала да кажа "да" на възможността България да изтегли датата си за членство. Но мисля, че е казано съвсем отчетливо - не по броя на преговорните глави България ще стане член".

"В годината, в която трябва много силно да се фокусираме върху съдебната и административната реформа, на мен ми се струва, че това трябва да е разговорът между нас. А иначе и аз съм готова да обсъждане по-бляскави перспективи, но засега ми се струва, че само ще се разсейваме с тях", посочи още министър Кунева.