Мит е, че България ще претърпи огромни щети от санкции на ЕС срещу Русия

Мит е, че България ще претърпи огромни щети от санкции на ЕС срещу Русия

На пресконференцията с медиите, издържана в добрите традиции на президента Путин и премиера Медведев, господин Орешарски изрази становище, че България ще бъде сред страните в ЕС, които ще пострадат най-много при провокиран от санкции срив в търговско-икономическите отношения между Русия и ЕС. Няма съмнение, че ще пострадаме, вероятно значително, но внушенията, че ще сме сред най-тежко пострадалите и че последствията са еднозначни и неминуеми, са далеч от реалността.

Имаме изключително дебалансираната структурата на двустарнните търговско-икономически отношения - с устойчиво нарастващ външнотърговски дефицит, който в момента се задържа на нива над 6 милиарда долара. Това е видно както от българската, така и от руската външнотърговска статистика.

Тъй като ползите са силно в полза на Русия и отсъстват високотехнологични стоки руски внос, който да е част от верига на стойността в индустрията на България, то е логично да предположим, че щетите от търговски санкции на ЕС няма да бъдат значителни за нас.

Може да се окаже дори, че санкциите могат да провокират дълго отлагани политики на диверсифициране на традиционни монополни зависимости, наследени от Съветския съюз, които спъват развитието ни.

Оценката за потенциални щети, разбира се, зависи и от обхвата и характера на санкциите, както и от котата на оценка на последствия. През призмата на компаниите и политическите кръгове, свързани с руската енергетиката - ядрената, вноса на природен газ и проекти като "Южен поток" - със сигурност санкциите ще доведат до преки щети, поне в краткосрочен план.

Подобен "геостратегически" данък върху собствената ни недалновидност не е новост -

България трябваше да затвори преждевременно блокове I до IV в АЕЦ "Козлодуй" - като нетната щета се оценява над 9 милиарда евро - именно поради направен погрешен от стратегическа гледна точка избор на руска ядрена технология. Именно тя стана разменна монета в геостратегическа конкуренция извън наш контрол.

Що се отнася до възможни загуби за български компании от спирането на АЕЦ "Белене" (тук санкциите дори нямат пряко отношения) или "Южен поток" - оценката за нетния ефект също не е еднозначна. Компанията "Риск инженеринг", основен привърженик на АЕЦ "Белене", е ангажирана в проекта за нови блокове VII и VIII на АЕЦ "Козлодуй". Що се отнася до "Южен поток" - основните печеливши от разпределението на близо 4 милиарда евро от проектния бюджет остават компании извън България. У нас дори в оптимистичния сценарий, могат да останат ползи за българските компании, които са сравними или незначително превишават размера на участието ни в дяловия капитал от 650 милиона евро.

Дори и ако не се реализира "Южен поток", в което съм убеден, българските компании могат да реализират значително по-големи като обеми и добавена стойност проекти, свързани с диверсификацията на енергийната зависимост от Русия, с пренасочване на средствата от енергийния внос към развитието на икономиката ни, от изграждането на интерконекторни връзки, от участие в проекти за алтернативни доставки, от местен добив на природен газ и нефт. Тук мултипликаторът на диверсфикацията се измерва в пъти над ползите от вноса на енергоресурси от Русия.

Руско-българските отношения си остават еднопосочна улица на финансови потоци

Българският бизнес няма значими или сравними със своите западни партньори позиции на руския пазар, та да има какво да губи "в повече". Българския износ за Русия е на едно от последните места сред страните от ЕС, като годишните обеми се движат между 350 - 550 милиона евро. За последните десет години, въпреки политическите фанфари и енергийни шлемове, българският износ е нараснал скромно, при това от изключително ниска база. В същото време руският внос у нас нарасна от малко под 2 милиарда долара до над 7 милиарда долара (данните са в долари по руската статистика), то българския износ за Русия нарасна от около 200 на малко над 500 милиона евро, което доказва тезата за липса на симетрични зависимости и съизмерими ползи.

Смущения в износа за Русия, провокирани от европейски санкции, не могат да поставят българската икономика на изпитание, защото делът на Русия в общия ни износ е пренебрежително малък - под 3%.

Ефектът върху туризма – рискът от негативни последици не е безспорен

Нека сега отделим място и на спрягания като сигурен негативен ефект върху туристическия поток и свързания инвестиционен поток от Русия към България. И тук картината далеч не е безспорна, нито необратимо и безусловно отрицателна за България.

Най-слабата утеха са възможностите за заместващи или алтернативните туристически потоци от други дестинации за компенсиране на загуби от руски туристи. Последствията от санкции на ЕС могат да се окажат в различна от указаната от премиера посока. Защо?

Първо, евентуални санкции няма да таргетират, нито ограничат правата на обикновените руски граждани да пътува зад граница. Като правило санкциите са прецизни и насочени към конкретни хора с влияние, отговорни за формиране и провеждане на агресивната политика на Русия - тъй наречените политически и икономически олигарси. Не трябва да остава никакво място за съмнение - подобни хора не идват нито често, нито основно в България. Те не си държат парите в наши банки, нито разполагат с портфейли от финансови инвестиции и активи у нас, сравними с тези които държат в "стара Европа".

Второ, пряко следствие от конфронтационния курс на Кремъл е масовото бягство на капитали от Русия - при това не само на големите компании, но и инвестиции от спестявания на руската средна класа. Българските банки са стабилни, личните инвестиции в недвижимост или пренасянето на бизнес в България изглеждат логична опция за средния руснак при срива на доверие към Гърция и Кипър. Няма много други страни, в които руските граждани да могат да се чувства удобно и да не им налага да правят компромиси с бизнес интересите. Това не е новост за нас - още от времената на недоволните от руския царизъм и на белогвардейците сме давали пристан за емигранти и "дългосрочни" туристи.

За мащабите на тези процеси е достатъчно да споменем официални данни от руската статистика - само през януари т.г. - преди последното изостряне на отношенията около Крим - повече от 20 милиарда долара са напуснали панически Русия. Това предполага, че заедно с новото изостряне на кризата в отношенията между Русия и ЕС, изтичането на финансов ресурс от Русия ще продължи с нарастващи темпове, като се очаква да надмине 100 милиарда долара в края на годината..

Трето, няма никакви изгледи напрежението около Украйна да се разреди до летния туристически сезон, което повишава несигурността на почивките по руското и украинското черноморско крайбрежие. Това поставя курортите ни отново в ситуация на потенциална изгода и по никакъв начин не обвързва евентуални санкции със загуба на туристически поток.

Четвърто, поради очаквания спад на жизненото равнище и обезценяването на рублата, в Русия ще се засили търсене на "инвестиционни" туристически дестинации в относително нескъпи пазари като България - достъпни "острови на сигурност". Това е логична хипотеза и възможност, от която можем да се възползваме в режим на санкции.

Пето, България се придържа към мейнстрийма в общоевропейската политика към Русия, поради което е малко вероятно да бъде таргетирана със селективни ответни санкции. Произволните или "политически" санкции срещу българския износ към Русия изобщо не са новост за нас - като се започне от наказателните митнически тарифи след започването на преговорите за присъединяване с ЕС и свърши с постоянните и многобройните намеси на шефа на Роспотребнадзор и главен санитарен лекар на Русия Генадий Онищенко, водещи до "временни" забрани или административни пречки по границата при внос на произведени в България храни или стоки. Тази "тояга" в момента се размахва срещу Украйна и други неудобни страни, което е причината редица български компании на свой горчив опит да избягват руския пазар като изключително несигурен, непредсказуем и с неуправляем политически риск.

"Щетите" върху вноса на руски енергосуровини

Това също, предполагам, "тежи" в оценката на премиера, че България ще бъде силно засегната от европейски санкции.
Първо, санкциите не могат да засегнат, поне в непосредствена перспектива, вноса на суров нефт от Русия, защото ЕС и глобалните пазари нямат интерес от ограничаване на руския износ на суров петрол - т.е. руският петрол едва ли ще бъде включен в ранни санкции. Руското правителство се крепи върху приходите от този износ и би било самоубийствено да си наложи самоограничения в рамките на ответни санкции.

Второ, пазарът на суров нефт е глобален. Количествата, които България внася - около 5 милиона тона годишно - не са такива, че да не могат да бъдат заместени, дори в абстрактния и невъзможен на този етап сценарий за санкции срещу износа през Новоросийск. Преди това да се случи, кризата в Украйна ще бъде разрешена.

Що се отнася до зависимостта ни от износа на природен газ и щетите, които можем да инкасираме от санкции срещу Русия и най-вече от спиране на доставките през Украйна, то и тук еднозначния прочит на последствията като задължително негативни е най-малко спорен и прибързан.

Първо, отговорността за тази устойчива уязвимост е на българските правителства, тук санкциите не са причина. През последните пет години не беше направено нищо за реална диверсификация - нито като източници, още по-малко като трасета. Тези потенциални "щети" трябва да бъдат отнесени към сметката на конкретни български политици, институции и компании.

Второ, България има възможност, дори в къс хоризонт - до следващия отоплителен сезон - да реализира поредица от мерки - нискобюджетни и относително лесни за реализация, които могат да затворят темата за зависимостта и последствията от спиране на вноса на руски природен газ. Въпрос е на желание, ресурси и посветеност. И тук, както при петрола, но в по-слаба степен, съществува асиметрична зависимост, поради която е малко вероятно Кремъл да бъде активната страна при евентуално спиране на газовите доставки за Европа, без да се изключва силова игра срещу Украйна. Киев няма интерес от спиране на приходите от транзита.

Трето, основните причини за "пленяването" на българския газов пазар от "Газпром" и за отсъствието на диверсификация и конкуренция на българския газов пазар, се крият в системната и устойчива зависимост на влиятелни български кръгове и компании. Тази зависимост представлява непосредствена заплаха за националната сигурност и за възможността ни да участваме в санкции и да реализираме права и отговорности в рамките на членството си в ЕС и НАТО. Тези среди правят всичко възможно да препятстват конкуренция на българския енергиен пазар - от алтернативен внос през алтернативна инфраструктура и от алтернативни доставчици, в това число и от местен добив на природен газ и нефт.

Ефективно управление на рисковете и превръщането им в ползи

Кризата в Украйна и разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия, освен умерен риск, дава и значителен шанс за терапия на кървящи "язви" в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции.

Ето защо, вместо да си внушава и самостресира от собствените си възприятия за потенциалните рискове и щети от украинската криза, като се тревожи, че ще пострадаме най-много, българското правителство трябва да анализира и реализира възможностите за печалба от ситуацията чрез ефективно управление на рисковете и превръщането им в ползи. Кризите винаги са били време на изключителни възможности.

*Анализът е публикуван в блога на Илиян Василев.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?