Мит ли е професионалната армия в България?

През седмицата стана ясно, че според стратегическия преглед на отбраната въвеждането на напълно професионална армия се отлага след 2010 г. Причината за това е, че във войската в момента няма достатъчно професионални войници и процесът на набирането им не протича с предвидената скорост.

ИПИ вече писа по въпроса за ползите от въвеждането на професионална армия и за разходите от настоящия модел (виж тук).

Няколко са аргументите против задължителната наборна служба и ще се опитам да ги посоча накратко. Първият и основен аргумент е, че тя фактически лишава човека от правото свободно да разполага с живота си и самостоятелно да взема решения. Това е изразено много убедително от Ейн Ранд, която казва:
"В една смесена икономика от всички нарушения на човешките права от страна на държавата най-лошото е военната служба. Тя представлява анулиране на тези права."

И още:
"Тя [военната служба] отрича фундаменталното право на човека - правото да живее - и възприема фундаменталния принцип на държавния контрол: човешкият живот принадлежи на държавата и държавата може да се възползва от него като го принуди да се пожертва в битка. След като веднъж този принцип бъде приет останалото е въпрос само на време."

По същество военната служба е равносилна на робство, тъй като по време на изпълнението x човек се превръща в безправно същество, чиято единствена задача е да изпълнява волята на по-висшестоящите от него. Той няма право да не изпълнява заповедите им, освен в много редки случаи, независимо дали тези заповеди не уронват честта и достойнството му и не го принуждават да върши неща, които иначе не би направил.

Освен това целта на задължителната повинност не е да се създаде по-силна армия. Напротив, по този начин тя става много по-малко боеспособна отколкото иначе би могла да бъде. За да са подготвени добре и за да могат да използват техниката (макар и в момента доста остаряла и оскъдна) войниците са много по-мотивирани, когато доброволно са избрали да вършат това. Това, което привържениците на повинността всъщност искат, е служба към нацията чрез използване на почти безплатен труд, без значение какви са загубите от него.

Загуби от задължителната военна служба

А загубите наистина са големи. Част от тях не бихме опитвали да изчислим, тъй като са свързани непосредствено с човешкия живот. В резултат от задължителната военна служба ежегодно загиват млади и перспективни хора, а много други получават увреждания, които в голяма степен или изцяло ги лишават от работоспособност. Да не забравяме и близките на тези младежи, които също страдат от тези трагични случаи.

Другите разходи са по-скоро материални и поради това по-лесно оценими. Те са алтернативните разходи за времето, през което младежите са в казармата. Това време може да бъде 6 или 9 месеца в зависимост от наличието на висше образование. През това време практически тези младежи не произвеждат нищо и следователно не добавят стойност в икономиката.

Ползите за самите тях също са минимални - евентуално те се научават да стрелят с автомат, като за целта имат по 2-3 учебни стрелби по време на службата си. За сметка на това обаче, те загубват много знания и умения, които са придобили чрез образованието си и нямат възможност да придобият нови, които да ги заместят. След излизането си от казармата те стават по-слабо конкурентни на пазара на труда, тъй като им трябва известен период за адаптация и за възстановяване на квалификацията.

Някои от младежите губят и работата си, а други не могат през това време да си търсят такава. При сегашната ситуация изглежда, че това е една от инициативите на правителството за намаляване на официалната безработица сред младите хора - те не въвеждат професионална армия, като по този начин по време на военната служба част от хората не са регистрирани като безработни и процентът на безработица е по-нисък. Така се създава допълнителна безсмислена заетост, която увеличава държавните разходи.

В момента около 23 хил. младежи годишно служат задължително в армията. Допускаме, че те имат по-ниска производителност от средната за страната и тя е около 80%. Все пак младите хора е възможно да не са усвоили всички умения, които са им необходими в работата, но от друга страна те имат повече способности свързани с компютрите и чуждите езици. Приемаме, че от тези 23 хил. младежи биха работили около 75% - приблизително такъв е процентът на работещите в групата от 30 до 50 години. От направените допускания и данните за 2003 г. следва, че 146 млн. са загубени за икономиката поради задължителната военна служба. Тези загуби ще се случват поне през следващите от 6 до 11 години, така че общият ефект за икономиката е между 880 млн. и 1.6 млрд. лв.

Протакането на реформата

Оправданието за протакането на реформата звучи много неубедително. Това е слабият интерес към записването на професионални войници. До известна степен това се дължи на липсата на качества и мениджърски умения при военните, които нямат достатъчно подготвени хора в областта на човешките ресурси. При наличие на сравнително висок процент на безработица намирането на хора за работа през продължителен период, която предлага възможности за участие в мисии по целия свят и за допълнителни възнаграждения, не е толкова трудна задача. Друг е въпросът дали сред военните има желание реформата действително да се случи и затова се стремят да не допуснат наемането на професионални войници.

През последните години числеността на армията беше значително намалена, но въпреки това все още не е достигнат оптималният и брой. Решението за това се определя от нуждите на отбраната и сигурността на страната, но в крайна сметка се взема от политиците. Именно сред политиците обаче, този въпрос не е решен и няма постигнато твърдо съгласие. Те избират по-лесния път на отлагане на трудните решения, за да запазят рейтинга си, но не отчитат, че по този начин влошават положението както на армията и страната, така и за самите себе си.

Друг много важен аспект е модернизацията на въоръжението. Морално и физически остарялото оръжие и комуникационна техника трябва да бъдат заменени с ново, съвременно, отговарящо на стандартите на НАТО оборудване и поне в това отношение има консенсус. Цената обаче е много висока.

Разходите за армията са фиксирани на равнище от 2.6% от брутния вътрешен продукт, но при сегашния модел около 90% от тях са текущи разходи за издръжка, а капиталовите са силно ограничени. При едно евентуално въвеждане на напълно професионална армия с общ военен персонал от 22 хил. души - войници и администрация - ще може част от текущите разходи да се спести и с останалите пари да се обновява въоръжението.

Правителството предвижда допълнително около 1.2 млрд. лв. през следващите 10 години, които да се изразходват извънбюджетно. Тази практика обаче е погрешна, тъй като контролът по съобразността на изразходените средства е още по-труден. Освен това при възлагането на обществените поръчки, свързани с отбраната, съществува възможността това да се случи по един напълно непрозрачен начин и в резултат да се злоупотреби.

Тъй като става въпрос за огромни суми, които се изземват от данъкоплатците, те имат право да научат за какво се използват парите им. В момента обаче това не става и заинтересованите лобита правят всичко възможно да попречат на промяната към по-голяма отчетност и откритост. Следователно част от реформата трябва да реши този проблем по един приемлив за данъкоплатците начин.

Целта на реформата е армията да е боеспособна, да разполага със съвременна техника и персонал, който умее да я използва. Армията трябва да бъде достатъчно гъвкава и мобилна, за да може да реагира незабавно в случай на необходимост. За съжаление българската армия е далеч от изпълнението на тази цел и отлагането на напълно професионалната армия допълнително забавя този процес. Засега можем само да завиждаме на Чехия и Унгария, които преминават към професионална армия през настоящата година.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?