От няколко седмици насам светът не спира да говори за кризата в Крим, за политическите и етническите аспекти на конфликта. Наблюдателите отправят и поглед назад - към историята на полуострова, но само за да ни напомнят през коя година Крим е бил анексиран от Русия и кога става част от Украйна. Говорейки за историята обаче, би било добре да се обърне внимание и на различните култури, които са оставили следи на полуострова. Именно тогава става ясно, че в случая с Крим става дума за много повече от въпроса: Русия или Украйна? Защото от столетия насам Крим е мултикултурна територия.
През първи век след Христа римският историк Плиний Старши изброява 30 народи, населяващи Крим. Съответно точно толкова многообразно е и изграденото през вековете историческо и културно наследство на полустрова. Това, че днешните про-руски "защитници" на полуострова се смятат за "граждани на Крим", е пълна безсмислица. Те би трябвало да се определят по-скоро като "граждани на света", защото Крим е космополитен открай време. Гърци, арменци, евреи, татари, турци, българи, италианци, германци, руснаци и украинци, както и потомци на готите са допринесли за уникалната по рода си култура на полуострова, която много често е смятана за неотменна съставна част от руската култура. В действителност взаимното влияние, което са си оказвали всички тези народи, съжителствали векове наред един до друг, е размило монокултурните бариери.
Когато националността и религията са нямали значение
Имало е времена, когато никому не би дошло на ум да разделя хората в Крим по етнически, религиозни или политически съображения. Блестящ пример за съвместното съжителство е къщата на поета Максимилиан Волошин в село Коктебел на югоизточното крайбрежие на Крим. В началото на 20-ти век Волошин събира тук литературните величия на своето време. Къщата на поета е отворена за всички и се превръща в магически притегателен център. Тук са написани редица великолепни стихове и романи, които са част от съкровищницата на модерната руска литература.
Една от най-значимите украински поетеси е Леся Украинка (Лариса Петровна Косач-Квитка). Нейното име също е свързано с полуострова. През 1890 година тя пристига в Крим, за да се лекува от туберкулоза. Прекарва само няколко месеца на полуострова, но се влюбва завинаги в него. Едно от любимите ѝ места е Балаклавският залив, който по онова време все още не е претъпкан с ръждясали руски подводници. По време на престоя си там, Леся Украинка пише вълшебното стихотворение "Спомени за Крим", едно от най-добрите в украинската литература от онова време.
Крим е увековечен и в живописта. Художникът Иван Айвазовский е бил запленен от красотата на полуострова. Негови произведения от средата на 19-ти век са изложени в Държавния руски музей в Санкт Петербург. Малцина обаче знаят, че маринистът първоначално е носил името Ованес Айвазян, както и че е арменец.
Германските следи на полуостров Крим
Друго нещо "типично руско", което всъщност е типично за мултикултурната среда на Крим, е замъкът в неоготически стил "Лястовиче гнездо" близо до Ялта. За Крим той е нещо като Бранденбургската врата за Берлин, т.е. един от символите на полуострова. Постройката наподобява едновременно италианска вила и средновековен замък от поречието на Рейн. И нищо чудно, все пак "Лястовиче гнездо" е бил издигнат по поръчка на Барон фон Щайнгел - балтийски германец, който натрупва богатството си от петролни сделки в Баку.
"Лястовиче гнездо" не е единственото германско архитектурно наследство на полуострова. В началото на 19-ти век германски заселници основават няколко колонии в степните региони във вътрешността на полуострова. В техните села, които навремето носят имена като Нойзац, Фридентал и Розендал, и сега могат да се видят къщи, типични за архитектурата на Южна Германия. Днес селата вече се казват Красногорие, Курортное и Ароматное. В село Ароматное е запазена католическа катедрала от 1867 година, която още преди доста време е предадена на Руската православна църква.
Германците изчезват от Крим през 1930-те години. Навремето те са прокудени от Сталин, също както и кримските татари след края на Втората световна война.
Един руснак, една полякиня, една грузинка и един кримски хан
Най-значимото наследство на кримските татари в културата и историята на Крим е Бахчисарайският дворец. Тук са царували татарските ханове, господствали над Крим близо три века. В парка на замъка има един малък фонтан, превърнал се в легенда - заслуга на великия Александър Сергеевич Пушкин.
През 1820 година, едва на 21 години, поетът е заточен от царя на юг. Когато пристига в Бахчисарай, той е нещастно влюбен. Фонтанът го вдъхновява да напише една романтична балада, в която става дума за две жени: полякинята Мария, която не може да понесе срама да бъде част от харема на хан Гирей, и грузинката Зарема, отблъснатата пленница на хана. Стихотворението "Бахчисарайски фонтан" завършва с трагичната смърт на двете жени и заповедта на хана да бъде изграден фонтан в чест на Мария с името "Фонтанът на сълзите". По мотиви от стихотворението на Пушкин са създадени редица филми, балетни спектакли и опери.
Крим се гордее и с един "собствен" известен композитор. Това е Александър Спендиаров (1871-1928), който прекарва десетилетия на полуострова. Истинското му фамилно име е Спендиарян. Звучи като арменско, или? Спендиаров е всъщност един от бащите на арменската класическа музика. Излиза се, че Крим е космополитен и в музикално отношение. Впрочем от полуострова идва и една популярна в бившия Съветски съюз народна песен: "Прощаването на славянското момиче". Дали това е руско народно творчество? Или украинско? Или пък славянско? Всъщност няма значение!
*Авторът е от руската редакция на Дойче веле. Mediapoolпрепечатва текста от българския сайт на германската медия.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
14 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
„Братската помощ” на Русия
Alain Besancon, historien
Това се очакваше. Когато Русия иска да установи контрол над съседна нация, тя си служи с вече изпитан метод. За целта тя насърчава и организира проруска партия в тази държава. Сетне заявява, че тази партия е потисната. И тогава изпраща войници, за да й окаже „братска помощ” и да я освободи.
Така постъпва в Полша през XVIII в., когато превзема тази държава късче по късче. Тогава Русия „защитава полските свободи” и поддържа православното население …
срещу потисничеството на католицизма. И дори се ползва с благосклонността на френското Просвещение. После нахлува в Унгария през 1848 г. в рамките на Свещения съюз и отново през 1956 г. в рамките на пролетарския интернационализъм. А сетне и в Чехословакия през 1968 г.
Русия се възприема като империя
Тя приложи същия метод през 20-те години на ХХ в., като подчини Монголия, Грузия, Армения. През 2008 г., отново по същия начин Русия изтръгна две провинции от Грузия. Днес възнамерява да нахлуе в Украйна и да даде на Крим своята „братска помощ”.
Няма граници пред тази експанзия. Русия не е нация. Тя няма и никога не е имала естествени граници. Тя се възприема като империя. Дори като един вид Църква.
По времето на Иван Грозни, Русия, макар и да е много изостанала и бедна държава, си отрежда призванието да защитава православието в цяла Европа. Тя се е възприемала като единствената истински християнска държава. Петър Велики пък е смятал, че огромният обхват на неговата империя е доказателство за призванието на Русия да се разпростре още повече.
Ленинската секта, завзела властта през 1917 г., има проект за световна революция, който се съхрани чак до разпада на СССР. Всяка комунистическа страна трябва да се конвертира по съветски модел. Русия не завладяваше: тя обединяваше земи, чиято явна съдба бе да се присъединят от любов към нея или към Съветския съюз.
Този голям проект очарова мнозина французи. Френските комунисти духовно пребиваваха „в страната на съветите” и мимикрираха в своя частен и обществен живот.
Днес този тропизъм е още по-по-очевиден във френската крайна десница. Откъде идва цялата тази любов към Русия?
Френският историк Мишле пише за Русия и нейната пропаганда през 1853 г.: Русия, по своята природа и обществен живот, е самата измама, нейната външна политика и оръжие против Европа са тъкмо измамата. Ала тази измама е достоверна, понеже има някаква всеобща религиозна притегателна сила, ту „християнска”, ту „светска”, но винаги „религиозна”.
Мишле допълва: Вчера Русия ни казваше: „Аз съм християнството”, а утре ще ни каже: „Аз съм социализмът”. И наистина Русия твърдеше второто от 1917 до 1989 г. Днес тя е взела на въоръжение отново своите куполи и своите кръстове. Но винаги продължава да иска да я обичаме. И трябва да признаем, че във Франция винаги има „руска партия”, готова да извини всяка нейна постъпка, защото припознава в Русия своето второ духовно отечество.
Le Monde"
http://kultura.bg/web/братската-помощ-на-русия/
Глуповато
"За пореден път чух в българския телевизионен ефир коментатор да призовава да сме неутрални като Швейцария ( да не взимаме страна спрямо кризата с руската агресия срещу Украйна, т.е. да подкрепим Путин).
Тази устойчива мантра, на която частично залагаше Москва в опитите да препъне българското членство в НАТО и ЕС през 90-те години на миналия век, е сред глупостите, които обезоръжават смисъла да се спори с тях.
Швейцария, освен с планинския си ландшафт, прилича на България само по дупките на сиренето …
си, познати от българските пътища по начин, който е непознат в Швейцария.
Дупките в познанието за разликите между Швейцария и България обаче са явно достатъчно дълбоки, за да може в тях да падне невежеството на нищожеството, спекулиращо с подобни аналогии.
Извън чистотата на кравите ( и нравите – по отношение на демократичната традиция), Швейцария се отличава от България с нещо направо антиподно на нашата история и действителност. Отличава се с въоръжения швейцарски неутралитет на една многоезична, многоетническа, много културна по европейски стандарти и много малка по територия, но много голяма като като финансово-дипломатически ресурс уникална държава, която може да си позволи от тази позиция на самодостатъчност да бойкотира ООН, в която не желае да членува.
Уникалността и могъществото на миниатюрната по територия Швейцария обаче не е щвейцарски патент.
Точно това не разбират швейцарите у нас ( (швейцар на руски означава портиер).
Швейцария е неутрална по волята на своите могъщи съседи. Всеки от тях, ако беше пожелал да кихне- и това му беше позволено от великаните наоколо, можеше да предизвика лавина, която да затрупа алпийския неутралитет на многоезичния и многоетнически европейски резерват.
Борбата за надмощие край швейцарското джудже обаче е шлифовала паритета, създал швейцарския анклав на неутралитета, станал възможен единствено и само по волята на околните държави в негласното им съгласие да си имат една ничия територия.
Да ви прилича този лабораторно отглеждан еделвайс на нещо подобно на бурените по нашите подгизнали от кръв балкански земи?
Както и да е…
Дългото предисловие ми беше необходимо, за да обърна внимание на нещо важно- далеч, далеч по-важно ( въпреки своята географска отдалеченост), отколкото е истината за неутралитета на почти съседната ни Швейцария.
Става дума за неутралитета на Швеция и вероятността тя да пожелае да го наруши.
За разлика от Швейцария, тя е бивша европейска военна суперсила, която обаче сама решава да прибере брадвата на войната в килера на миролюбивото съзидание. Завистливите, но свадливи останали европейци, обичат да въздишат ревниво, че шведският просперитет е резултат на съответния неутралитет.
И така- от близо два века!
Но се случва нещо извънредно, което вади от равновесие уравновесените в тяхната печеливша неутрална позиция шведи.
Ако някой още не е разбрал колко сериозна международна заплаха е днес руската агресия в Украйна, няма да е лошо да се ограмоти как тя отеква сред, доказано от два века, най-миролюбивите европейци- шведите ( създатели на руската народност от племена, обединени с огън и меч от войнствените по онова време викинги при набезите им на юг към Византия).
Войнолюбието на Путин е на път да събуди самозащитните рефлекси на най-упоритите пацифисти на нашия континент.
Швеция вече се замисля да се присъедни към НАТО.
Вицепремиерът на Швеция Ян Бьорклунд се обяви за това Швеция да стане пълноправен член на НАТО.
“Една от причините за това е страхът, че ако Русия в бъдеще реши да атакува балтийските държави, то тя би се опитала да превземе шведския остров Готланд в Балтийско море.
Готланд е разположен едва на 250 километра от Калининград и се смята за ключов за контрола над Балтийско море. “Всеки, който разположи ракетни системи на Готланд, би могъл да отреже достъпа на всички останали до цялото Балтийско море, както и да извършва удари в Швеция”, коменира пред “Атлантик” Карлис Неретниекс, шведски генерал в оставка.
Готланд е от стратегическо значение за Русия и понеже “Северен поток” минава близо до острова, а в миналото Путин е изразявал готовността си да ползва руския военен флот за охрана на газопровода. През март 2013 г. два руски бомбардировача навлязоха във въздушното пространство и симулираха бомбардировка на Готланд. Балтийският въздушен патрул на НАТО реагира навреме на “атаката”, а шведските ВВС не успяха.
Кризата в Крим даде нов тласък на дебата за прекъсване на неутралитета на Швеция. Ограниченията на бюджета за отбрана на страната са толкова големи, че през 2013 г. върховното командване обяви, че в случай на нападение Швеция би могла да се отбранява само една седмица.
Според анализатори при такъв сценарий страната неминуемо ще се нуждае от външна помощ. От своя страна, генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен нееднократно е заявявал, че НАТО би защитили Швеция само в случай, че тя стане пълноправен член на блока.
Присъединяването към НАТО става все по-популярна идея в Швеция през последните години. Социологическо проучване от 2013 г. сочи, че все повече шведи подкрепят идеята, въпреки че все още са малцинство.
“Швеция трябва да разбере, че вече не можем да се отбраняваме сами. Сериозно трябва да обсъдим членство в НАТО, в дългосрочен план това е най-доброто решение за отбраната ни”, каза говорителят на Християндемократическата партия Микаел Оскарсон.
“С увеличаването на военните разходи в Русия ще бъдем изправени пред все по-добре въоръжени и обучени руски войски в района. Това от своя страна изисква подходящ отговор от наша страна”, добави той.
На този етап дебатите за присъединяване на Швеция към НАТО все още не са се превърнали в конкретни политически действия. Преди година премиерът Фредерик Райнфелд заяви, че руската армия няма “нито волята, нито възможностите да извърши нападение на шведска територия”.
Последните събития вероятно ще променят това. “Възможностите на пожарната зависят пряко от риска от пожар”, коментира пред репортери вицепремиерът Бьорклунд. “Кой си мислеше, че Русия ще навлезе в Крим? Същото важи и за балтийските държави.” ( Дневник)"
/ ivo.bg/
Уважаема редакция, от доста време забелязвам главоломно сриване на качеството на Вашите материали. Правописни, граматични, печатни грешки, а много често и смислови или от общокултурен характер. Статията тук не прави изключение! На български се говори за Плиний Стари, а не за Плиний Старши. Старши е руската форма и човекът не е бил началник смяна, нито шеф на военно отделение, а писател и ерудит. Та, Плиний Стари изброява 30 народА, а не народИ. Това е правилната бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род. Бъдете така добри и проверявайте материалите си, преди да ги публикувате. поздрави!
както и да е, от 1774 Кючюк Кйнйрджанския мирен договор, Керч и Крим (от 1783) са руски..... Плиний старши мое да гопривлечете за събеседник, мое и не от това кел файда?