Митингите – само на полянки и по малките улички

Митингите – само на полянки и по малките улички

Блокадите на протестиращи граждани на републикански пътища, мостове, надлези и подлези към тях ще бъдат забранени, ако бъде одобрен проектът на правителството на нов закон за събранията, митингите и манифестациите. Това означава, че магистралите и пътищата извън населените места вече няма да могат да се затварят при граждански протести, както досега това бе извършвано нееднократно.

Публичните социални прояви ще бъдат забранени и в района на Народното събрание, президентството, Министерския съвет, в близост до военни и други обекти, свързани с националната сигурност, до съдебни палати и други сгради на органите на съдебната власт, на МО и на МВР, лечебни заведения и затвори. С други думи протестите ще бъдат разрешени само в градинки, на полянки, по малки улички, в гората или на подобни "безопасни места".

Зоните, където няма да се допускат протести, ще се определят със заповед на кмета на съответната община или кметство, съгласувано с директора на областната дирекция на МВР.

Новият проектозакон забранява на митинги да се водят животни или да се използват превозни средства. Това пък слага край на такива "атрибути", използвани на фермерските митинги, като домашни животни, трактори, влекачи и друга селскостопанска техника. Таксиджии и тираджии също остават без основното си протестно средство – колите.

Глобата за нарушение на този закон ще бъде от 500 до 3000 лв.

Проектът предвижда обжалването на кметска забрана за провеждане на протест да става пред административен съд.

Според сега действащия закон, който е от времето преди действащата конституция, обжалването се извършва пред вече несъществуващ орган - Изпълкома на общинския народен съвет. Това на практика превръща кмета в единствения орган, който се произнася по възможността за провеждане на митинги, и блокира обжалването на решението му. Тази разпоредба е причина за редица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България, пише в мотивите към проектозакона.

Новият закон дава право на организатора на събранието, митинга или манифестацията да обжалва кметската заповед пред съответния административен съд в 3-дневен срок от получаването ѝ. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съдът се произнася в срок от 24 часа, като решението му се обявява веднага и е окончателно.

Организаторите на събрания или митинги са длъжни да уведомяват кмета на общината най-малко пет работни дни преди началото им. Кметът може да забрани провеждането на мероприятието, когато има "несъмнени" данни, че то създава непосредствена заплаха за насилие; създава реална заплаха за националната сигурност, обществения ред, живота и здравето на хората, конституционните права и свободи на другите граждани; има за цел насилствено отхвърляне на конституционния ред; разпалва етническа, расова или религиозна омраза; проповядва насилие или призовава към война; може да доведе до масови безредици или да причини значителни материални щети на държавата.

Основание за забрана за провеждане на публичната проява е и ненавременното подаване на уведомление за нея.

На събранията, митингите и манифестациите гражданите могат свободно да изразяват своите мнения, възгледи, одобрение или неодобрение по въпроси от политически, икономически, социален, културен или от друг характер, е записано изрично в законопроекта. Посочва се също, че гражданите не могат да бъдат преследвани или наказвани за организирането или участието в подобни прояви, както и за изразените от тях мнения, възгледи и отношение, освен ако това не съставлява престъпление или друго правонарушение.

Споделяне
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?