Митничари ще разследват контрабанда и валутни престъпления

Митнически служители ще имат право да работят като дознатели, подобно на колегите си в МВР. Това реши вчера парламентът, който прие на второ четене текстове от промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Заместник-министърът на правосъдието Марио Димитров обясни, че създаването на този дознателски апарат е свързано с разследването на контрабандата и валутните престъпления.

Данни за престъпление, събрани от агент под прикритие, не може да се представят в съда от неговия пряк ръководител в МВР, решиха депутатите. Когато определени факти от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по дадено дело не могат да бъдат установени по друг начин, по искане на органа на досъдебното производство може да бъде разпитан като свидетел служител на МВР, който непосредствено ръководи друг служител на ведомството, който работи под прикритие. Този текст от НПК, включен в закона по идея на МВР, бе отхвърлен единодушно от парламента. Предложението за отпадането му направи председателят на правната парламентарна комисия Анелия Мингова. Според нея поправката нарушава принципа на непосредственост при представяне на свидетелските данни и е пречка да бъде установена обективната истина в съда.

Отпадна и предложението, лансирано от МВР, офицери и сержанти от системата да бъдат съдени от цивилни съдилища. Тези служители на МВР и занапред ще бъдат наказвани от военни състави при извършване на престъпления от общ характер.

Парламентът отхвърли и предложението на депутата от НДСВ Борислав Цеков следователи, прокурори и съдии да носят дисциплинарна отговорност при неспазване на сроковете за насрочване, разглеждане и решаване на делата. Според Анелия Мингова, мястото на този текст е в Закона за съдебната власт, а не в НПК.

Обвиняем за тежко престъпление ще може да поиска делото му да бъде разгледано от съда, ако в предварителното производство от повдигане на обвинението са минали повече от две години, решиха още депутатите. Ако обвинението не е за тежко престъпление, обвиняемият ще може да поиска разглеждане на делото си, когато от повдигането на обвинението е минала повече от една година. Ако до два месеца прокурорът не внесе делото за разглеждане или не го прекрати, съдът ще изисква делото и ще прекратява наказателното производство еднолично на закрито заседание с определение.

Парламентът реши, че след приключване на разследването на престъпление по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Според приетите текстове, дори и да няма изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, със споразумението може да се определи наказание при условията на разпоредбата от Наказателния кодекс, която регламентира наказания при смекчаващи обстоятелства. Според нея в тези случаи съдът може да наложи наказание, по-ниско и от най-лекото предвидено, включително и да замени доживотна присъда със затвор от 15 до 20 години. Михаил Миков от "Коалиция за България" възрази срещу новоприетия текст. Той смята, че със споразумение може да се налагат по-леки наказания и без да са налице смекчаващи обстоятелства. Според него така се създават условия за корупция.

Депутатите гласуваха и глоба от 500 лева, ако делото се отложи заради неявяване без уважителна причина на страна по него, свидетел или експерт.