Митрополит Кирил: Не съм работил за Държавна сигурност

Митрополит Кирил: Не съм работил за Държавна сигурност

Не се страхувам от отварянето на досиетата и е възможно да поискам от МВР документ за съпричастност към бившите тайни служби. Това обяви на брифинг в сряда Варненският митрополит Кирил по повод твърденията, че е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност (ДС).

Преди ден теологът Калин Янакиев разказа пред БНТ, че митрополит Кирил е сред най-нечистите в БПЦ. Той е изгонен от Гърция за шпионаж през 1979 г., впоследствие издигнат за владика благодарение на протекциите на чичо му Христо Маринчев (вече покойник), шеф на бившия Комитет по църковни въпроси към външно министерство, който е кадрувал в църквата по социалистическо време.

Полемиката за връзката на свещенослужители и висши духовници от Българската православна църква (БПЦ) със структурите на ДС започва да набира сила след големия скандал в полската католическа църква, който я разтърси из основи и предизвика болезнен отзвук във Ватикана. Преди седмици медиите в Полша публикуваха документи, уличаващи предложения от папата за архиепископ на Варшава духовник Станислав Виелгус, ползващ се с много висока репутация в средите на Римокатолическата църква и сред вярващите в Полша, в дългогодишни активни връзки с полските тайни служби. Под натиска на общественото мнение кардиналът се отказа в неделя от поста архиепископ, като преди това упорито отричаше връзките си с полските комунистически спецслужби.

В сряда митрополит Кирил, който е сред най-приближените архиереи на патриарх Максим и се счита за негов наследник на патриаршеския престол, заяви още, че “не си спомня тайните служби да са търсели контакт” с него.

Той отрече и че съветските спецслужби са искали да работи за тях. По думите на митрополита, в публичното пространство се разпространявали твърдения, че всички възпитаници на Московската богословска академия са сътрудничили на КГБ.

Да се обръща внимание на такива изказвания е несериозно, коментира той. Митрополитът каза още, че няма да предприема действия по повод атаките срещу него, тъй като “Господ е справедлив и най-добре наказва”.

“Искам да ме оставят на мира. Аз съм човек, верен на принципите си, винаги съм бил християнин, патриот и фен на ЦСКА", допълни архиереят.

Във вторник зам.-председателят на закритата комисия по досиетата Евгени Димитров каза, че когато започне отварянето на досиетата на ДС, ще излязат много данни за активна съпричастност на действащи и в момента лица от българския църковен клир с бившите тайните служби. 

В последно време митрополит Кирил се прочу около бизнес проекти, като строителството на курортно селище в балчишкото с. Рогачево, в близост до курорта “Албена”. Там църквата вече се е сдобила с 2 парцела с обща площ 121 дка. Подобни земи БПЦ притежава на много места по Черноморието.

Теренът в Рогачево бе реституиран от епархията с обещанието върху него да се гради църковен храм, но митрополит Кирил заяви, че дали на това място ще има църква, или хотел са си лични дела на БПЦ.

Колкото и да се отрича, факт е активната намеса на държавата в делата на Българската православна църква. По време на комунистическия режим държавата и компартията определяха кой духовник какъв пост в ръководството на църквата да заеме.

Сегашният глава на църквата – патриарх Максим – е сложен на патриаршеския престол с изрично решение на Политбюро на ЦК на БКП. Решението е от 8 март 1971 г. и в него се казва буквално:

“За глава на БПЦ да се предложи и поддържа кандидатурата на Ловешкия митрополит Максим.

Възлага на председателя на Комитета по църковните въпроси при Министерството на външните работи др. Михаил Кючуков да извърши необходимата подготовка за осигуряване на избора на митрополит Максим за патриарх на БПЦ.”

Под решението на Политбюро, което носи номер 145, стоят редица подписи, първият от които е на бившият първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. 

Нежеланието на Максим и приближените му да поемат отговорност или да се покаят за миналото стана една от причините и за разрива в БПЦ и появата на т.нар. алтернативен синод. Характерната черта на БПЦ през последните години обаче е силната ѝ обвързаност с със съмнителни бизнес интереси, битки за земи, имоти и политическо покровителство.

В по-ново време държавата също активно се месеше в църковните дела. Синодът на Максим бе поддържан със силите репресивния държавен апарат, въпреки опитите на миряни и инакомислещи свещеници да свикат Църковно-народен събор и да узаконят избора на нов патриарх.

Още по темата
Още от България