Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Младежи с разстройства гаснат в мизерен социален дом

142 коментара
Младежи с разстройства гаснат в мизерен социален дом

Нов филм за българската действителност излъчи екип на телевизия ББС – Канал 4 в четвъртък в 22.00 часа. 90-минутната продукция на авторката Кейт Блюит проследява ежедневието на деца и младежи с умствени проблеми в социалния дом в село Могилино, община Две могили, Русенско.

Филмът, който е сниман в продължение на девет месеца, е определен като разтърсващ в рецензия на вестник „Телеграф” в интернет-изданието му от петък.

„Снощи ББС  - Канал 4 излъчи филма на Кейт Блюит "Изоставените деца на България", пише Джерард О'Доновън.

„Филмът съдържа „90 минути неподправен ужас”, отбелязва в рецензията си вестникът. „Всички, който са запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те години на миналия век, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 години по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтарят и в друга бивша комунистическа страна. Основната разлика е в това, че България вече е член на Европейския съюз”, пише още авторът.

„Най-известният филм на Кейт Блюит, „Стаята на умиращите”, разкри системно прилаганата политика на „пренебрегване до смърт", следвана в китайските домове за сираци. Този път тя е снимала в продължение на девет месеца в дом за социални грижи за деца с физически и умствени недостатъци в Северна България”.

„Не би било преувеличено да се каже, че повечето домашни животни са третирани по-добре от тези нещастни момичета и момчета, за които няма грижи, няма образование, няма стимули, и които са обречени да се клатушкат напред-назад, докато бавно изтляват и физически, и умствено”, казва авторът на рецензията.

„На моменти бе невъзможно да се приеме цинизмът на персонала. Понякога не бе възможно човек да не се обърне, за да не вижда болката и страданията. Нищо по телевизията през последните години не ме е докарвало по-близо до сълзи от този филм”, казва още Джерард О'Доновън в "Телеграф".

За какво разказва филмът?

Домът за социални грижи, където 75 нежелани деца израстват, е основен работодател в малкото село Могилино, разказва ББС. Няколко от децата не говорят, не защото не могат, по-скоро защото никой не ги е учил как.

Кейт Блюит показва ежедневието на питомците в дома. Тя разказва например за Милан, „нежен великан”, както тя го нарича, който прекарва дните си в домакинска работа и грижа за другите. Разказ има и за 18-годишната Диди, която е наполовина аутист, и която може да говори и има много да разказва, но няма на кого. Децата, които ги заобикалят, страдат от различни проблеми, много от тях са слепи или глухи и някои не са в състояние да напуснат леглата си, като повечето са буквално загубени.

Изоставени в ръцете на персонала от Могилино тези деца обитават пуст незаинтересован свят, толкова далеч от нормалните ежедневни стимули, че много от тях са избрали постоянно и бавно да се люлеят върху столовете си, просто за да правят нещо.

България има повече психически и физически увредени деца, настанени в институционализирани заведения, откъдето и да било другаде в Европа, отбелязват още авторите на филма.

ББС търси отговор от българското посолство в Лондон

Верни на журналистическата си практика, от ББС правят запитване до българското посолство в Лондон, за да получат отговори на въпроси, зададени във филма, преди да бъде излъчен. 

В писмото се уточнява, че филмът, направен със съдействието на Хелзинкския комитет, разследва защо в България има най-голям брой физически и психически болни деца, които израстват в институции някъде из страната, като за целта проследява живота на група деца в един конкретен дом в село Могилино за период от 9 месеца.

„Предаването беше създадено с помощта на Хелзинкския комитет и институцията, в която снимахме, според експертното мнение на комитета, е представителна за условията из цяла България”, се казва в писмото. Филмът ни е почти готов и в интерес на истината и акуратността ние бихме искали да ви дадем възможност да коментирате следното: 1. Каква е степента, до която отговорността за условията на подобни институции лежи на техните конкретни директори или на съответните държавни служби.

„Ние станахме свидетели на жестока физическа небрежност. В един от случаите дете, чийто крак беше счупен и детегледачките, без да обръщат внимание на голямото страдание, което причиняват на детето, го влачеха. При други случаи няколко деца видимо отслабнаха по време на месеците, през които снимахме. Три деца починаха по време на снимките”, се казва още в писмото.

„Директорката на дома каза, че тя е избрала порциона за храна на децата и той е адекватен. Но медицинската сестра заяви, че децата страдат от недохранване”, продължава писмото.

2. Липсва каквато и да било рехабилитация, образование или други интелектуални или физически стимули:

„Заведението имаше нещо като стая за рехабилитация, но за времето, през което снимахме, не видяхме с децата да се провежда каквато и да било физическа терапия. Директорката ни каза, че това е, защото няма пари за терапевт”, продължава запитването.

3. Какви са политиките, които правителството провежда за предотвратяване малтретирането на децата в подобни заведения.

„Като станахме свидетели на физическо насилие над децата от страна на възпитателите, ние също бяхме алармирани и за сексуално насилие. Забелязахме също, че няма политика за назначаване на служители от същия пол да наглеждат тийнейджърите момчета и момичета при къпане. В резултат няколко пъти наблюдавахме мъже, които отговаряха за стая с голи подрастващи момичета. Смята ли правителството, че това е приемливо”, е следващият въпрос на авторите на филма.

4. Политиката по отношение на повторния медицински преглед

„Ние забелязахме, че на много от децата са дадени диагнози като „олигофрения” в много ранна възраст. Според медицинските им картони и директорката на заведението тези диагнози никога не се преразглеждат. Хелзинкският комитет ни информира, че липсата на повторен преглед е широко разпространено сред практиката на съсловието, занимаващо се с душевното здраве в България. Чувства ли правителството, че това състояние на нещата е приемливо”, пита ББС.

Отговорът на посолството

Отговорът, предаден на екипа от българския посланик във Великобритания Лъчезар Матев, е типичен пример за това как може да се напише напоителен и без никакво съдържание текст. Посланикът просто предава отговора на Министерството на труда и социалните грижи, който е изготвен като формален правителствен отчет.

„Основният приоритет на България по политиката за закрила на детето е осигуряване на всяко дете на правото на живот в семейна среда”, започва отговорът на министерството. „Деинституционализирането на децата е на едно от първите места в дневния ни ред и ние правим много усилия в това отношение. Добре е да се припомни, че в началото на прехода България беше една от страните в Европа с най-голям брой деца, настанени в домове”, се казва още в отговора.

„Този проблем винаги е бил най-голямата ни грижа и ние сме предприели конкретни стъпки, включително създаване на подходяща законова рамка и предвиждайки адекватни финансови ресурси за обръщане на тази тенденция”, продължава отговорът. Нататък той продължава в същия дух, като съдържанието няма на практика нищо общо със зададените въпроси и още по-малко с конкретния дом в село Могилино.

„Нашите наблюдения сочат, че в края на 2006 г. броя на децата, настанени в специализирани институции е 8 653, което е с 31,4% по-малко в сравнение с 2001 г. С поправката на Закона за закрила на детето сме предвидили статута на “професионално приемно семейство”, което също спомага да имаме по-малко деца в специализирани институции. Значителен напредък беше направен в развитието на социалните служби за деца и семейства в България”.

Посочени са данни от статистиката и успехите в „деинституционализирането” на децата с увреждания на още три страници и най-накрая министерството чрез посланика се надява авторите на филма да отразят позицията на българската държава в него.

Домът бил набелязан за закриване

Има три предписания за затваряне на дома, предаде БНР по повод на филма на ББС. Специална комисия с представители на 5 министерства е посетила за последен път социалното заведение през септември миналата година и е препоръчала то да бъде затворено.

Според приетия от комисията план домът е трябвало да бъде затворен в следващата година. През това време е било необходимо 20 младежи над 18 години да бъдат преместени в други социални заведения, а за по-малките деца да се изберат други домове или приемни семейства, което обаче не е станало.

По признанията на директора на Агенцията за закрила на детето в Русе Мариела Липчева при последната проверка не са открили ни едно добро нещо в обслужването на децата, продължава радиото, като се позовава на своя кореспондент, направил проверката в Русе.

Дори пенсиите на децата са били използвани за закупуване на дрехи и храна, вместо да бъдат внасяне по банковите им сметки. Нарушението е предадено на икономическата полиция, сочи още журналистическата проверка на БНР. В петък дректорката на дома и нейният заместник са били все още в годишен отпуск.

Село Могилино е на 30 километра от общинския град Две могили. Кметът Енчо Петров, който е получил разпореждането за затварянето на дома, смята проблемът за политически, защото 60 души (!), които се грижат за 75 деца, ще останат без работа.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

142 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Stantheman
    #160

    25th August - 8th September 2007: Well i have just got back from the Mena Palace Hotel, Sunny Beach. I had a choice when i took my family to Sunny Beach. It was between the Mena Palace or the Trakia Plaza. I read the reviews and due to the better reviews about the food we chose Mena Palace. Well if you like pork or chicken swimming in fat and chips you will be in for a gret time. If on the other hand you would like some meat on your fat then this is not the place to go. Dinner was between 17.30 -

  2. Edna
    #159

    ВИЖТЕ ФИЛМА:http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126и подпишете петицията -http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html

  3. мая
    #158

    искам да знам какво става сега, в момента, с тези деца, и по спациално с Диди и Милан

  4. тома неверни
    #157

    комунисти,седесари,бесепариВИЖТЕ!ТОВА Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА,ДО КОЯТО НИ ДОКАРАХА КОПЕЛЕТАТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ОТРЕПКИ

  5. "разчоплят"
    #156

    Ние собствени деца нямаме; правиме по повече от 100 000 аборте и убиваме толкова савършенно невинни дечица..., та за чужди, болни и сакати "чужди" деца ще се разчувствуваме...(?!)ББС- трябва по-дълбоко да "разчоплят" раната, т.е.- проблемът ни! Ние НЕ-сме-хора! НИЕ-сме-изключително-мързеливи и от там НЕ-почтенни и без-никакви човешки качества-индивиди! Райна Кабаиванска ще ни изтрива сурата и ще ни показва колко сме били "интелигентни"... Нещастни, бездетни, комплексирани типове и типеси...!

  6. коко
    #155

    Така е при комунизма.Правителството ни е комунистическо,а знаем,че комунистите не обръщат внимание на тези човешки проблеми - те са над проблемите.За комунистите най-важното е да получават голями заплати,да манипулират народа преди избори,за да са винаги на власт,да използват мафията,която им пере парите,после убиват този,който знае повече за тях и т.н.Това е комунистическото правителство с Президент агент и доностни,с Министър председател самозван "политик",а народа да го ДУХА...

  7. Крум
    #154

    Сега пияницата с министерски сан Румен Петков да осъди BBC за клевета. Може да направи масовка, че всъщност BBC са използвали специални ефекти за да постигнат кадрите във филма и прочие.Интересно защо никой не се огледа, за да види в каква мизерия живее, ами вини чужденци. Не чужденците са докарали тези деца там.

  8. ivan
    #153

    ...

  9. българин
    #152

    Помня че успях някакси да се контролирам (имам предвид да не се издрайфам, sorry!) когато преди 100 години видях музея на бившия концлагер Бухенвалд.Снощи, след като даже се бях "нагласил" да го записвам този филм, мислех си нещо може би и "занимателно" за България, просто не издържах, спрях видеото, защото ми се струваше че е кощунство да записвам страданията на тези нещастни деца. Не можех и да изгледам филма. Такава дивотия у нас!!! Добре беше че започнаха с кадри с радиатора на Мерцедеса. Останалото,

  10. Валя
    #151

    Моля ви ако можете насочете ме, искам да го гледам, тази статия силно ме заинтересува! С отвращение, разбира се...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.