Младите българи: мързеливи консуматори с усещане за граждани на света

Сред младото поколение в България няма сериозна почва нито националният нихилизъм, нито евроскептицизмът. Половината от младите хора се чувстват граждани на Европа и света, използват новите технологии, а разликите между града и селото се заличават. Наред с това младите хора имат все повече консуматорски навици и пазаруват често, дори и най-бедните от тях. В същото време те са аполитични, като едва 3-4% искат да се занимават с политика.

Това показват резултатите от мащабно изследване на младежка, проведено от “Галъп интернешънъл“, което беше представено във вторник.

Освен мозъци от България вече изтичат и ръце

Освен мозъци, от България вече изтичат и ръце. Емигрират все повече нискоквалифицирани младежи, които не намират перспектива в страната.

Материалната мотивация е доминираща при емигрирането на българите, отчита изследването.

"Ако през 90-те години САЩ и Канада са били най-предпочитани страни, сега сънародниците ни избират европейските държави, като първенството държат Германия и Великобритания. Мащабът на българската диаспора в чужбина я превръща във фактор за процесите в самата България, затова тя трябва се изследва и да бъде в центъра на дневния ред на политиците", коментира социологът доц. Борис Попиванов от Институт "Иван Хаджийски“. 

Според проучването 40% от младежите се чувстват граждани на света, а 55% се чувстват европейци, 90% се чувстват българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи.

Мързеливи консуматори

Изследването очертава младежите в България като консуматори, които предпочитат да не правят нищо.

“Всеки пети младеж не чете изобщо в свободното си време. Редовно спортуват само 10% от младежите, а изобщо не спортуват една четвърт. Нашите младежи са значими консуматори на търговски продукти. Близо една четвърт от младежите пазаруват всеки ден. Честотата на пазаруване не зависи от финансовите възможности и най-бедните пазаруват толкова често, колкото и богатите“, каза доц. Сийка Ковачева от Пловдивски университет "Паисий Хилендарски".  

Макар да не спортуват, младите хора се чувстват в отлично здраве. Над 50% от младите казват, че са в отлично здраве, 30% казват - много добро, малък процент го определят като добро и само 1% казват “средно".

Технически и материално обезпечени

Наред с това преобладаващата част от младите хора са много добре технически и материално обезпечени - почти всички имат мобилни телефони, собствена стая, компютър вкъщи.

“Нашата младеж живее в условия на висока техническа въоръженост. Не открихме респондент, който да няма мобилен телефон. Изчезнали са разликите между града и селото по отношение на компютризацията, освен в броя на компютрите. 94% от българските младежи притежават компютър в семейството си, а 44% посочват, че имат повече от 1 компютър. Младежта има постоянен достъп до интернет“, обобщи социологът Петър-Емил Митев пред БНР.

Само 11% от младежите нямат автомобил в семейството.

87% от тях имат самостоятелна стая. 

“Нашата младеж е в много добро здравословно състояние. Над 50% от младите казват, че са в отлично здраве, 30% казват - много добро, малък процент го определят като добро и само 1% казват “средно“, каза още Митев.

Маргинализирането на ромите продължава

“Лошата новина от изследването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до болезнени мащаби както по отношение на образование, така и по отношение на работа“, коментира той.

По думите му дистанциите богат – беден се преплитат с етническите дистанции.

“Като че ли няма една младеж, има цигани, роми, или както искате ги наречете и всички останали. Пропастта е много сериозна и това е един от най-тъжните изводи, който аз правя от това поредно мащабно изследване. Отчуждението е факт и житейските траектории на тези хора са различни. Без постоянно напомняне за това, ние не просто няма да адресираме проблема, а след време, когато си мислим за възпроизводството на политическия елит, както и въобще за възпроизводството, ще имаме две паралелни реалности“, коментира Първан Симеонов от “Галъп Интернешънъл“. По думите му проблемът не трябва да се подценява.

Младите знаят неочаквано много за корупцията в образованието

“Младите хора посочват неочаквано много за наличието на корупция в системата на образованието. При нас разминаването на образователната подготовка и трудовата реализация е съществено - за едно учиш, а след това работиш друго“, отчете Петър-Емил Митев.

По думите му въпреки това има висок стремеж към висше образование.

По-спокойно поколение

“Това е по-спокойно поколение, липсва онази нервност, която беше характерна за времето на прехода“, каза още Митев.

Той подчерта, че е изчезнал страхът от безработица, но е висока младежката чувствителност към социалната несправедливост.

Едва 3-4% и то не най-добрите искат да са политици

Политическото отчуждение е нараснало, отбеляза още той и добави, че това се отнася също за участието в изборите и политическата кариера. Само 3-4% от младежите проявяват такъв интерес, освен това те не са от най-добрите, коментира Митев.

"Рискуваме да се влоши качеството на политическия елит, защото към такива длъжности се ориентират не най-добрите и подготвени младежи“, посочи той.