Младите българи са аполитични, оглеждат се за емиграция

Делът на младите хора, които не се интересуват от политика, надхвърля 60%, като броят им постоянно расте. Всеки осми млад човек има конкретни намерения в обозримо бъдеще да емигрира. Това сочат данни, записани в проекта на Национална стратегия за младежта за периода 2010-2020 година, изготвен от Министерството на образованието, младежта и науката.

Данните в стратегията сочат, че младежките организации в голяма степен не се възприемат като среда за гражданска изява на младите хора. Преди пет години 7% от младежите са били свързани с някаква гражданска организация, докато през последните години те намаляват. Едва 2.2 % от младите са ангажирани с членство в партийна организация. Делът на младежите, които изобщо не се интересуват от политика расте, с всяка изминала година. Днес той е 61 %, през 2001 г. е бил 42 %, а през 1998 г. е бил 32%.

На най-голям интерес сред младите хора се радват спортните клубове и фен клубовете на професионалните отбори. От друга страна младите са активни по теми като екология и човешки права, които засягат чувството им за справедливост.

След резкия спад на емиграционните настроения в периода 2002-2006 г., през последните години се наблюдава ново покачване на желанието за емиграция при младите хора, особено във възрастта 20 - 29 години. Според авторите на стратегията обаче положителното било, че се променя структурата на потенциалния емигрантски поток. “Ако преди, това бяха преди всичко високообразованите млади хора, то сега при тях наблюдаваме спад на емиграционните нагласи и намерения. Увеличението е при по-ниско образованите слоеве“, се казва в стратегията.

Над една четвърт от младите хора в страната проявяват интерес към временна трудова миграция в чужбина – те са преди всичко сред средните специалисти и хората без трудова квалификация.

Интересът към книгите се срива, нисък дял на ползващите компютър

Интересът сред младите хора към четенето на книги се срива, отбелязва още документът. Сериозни книги четат едва 16% от учениците, 29% от студентите, 13% от работещите и 8% от безработните младежи у нас.

Почти всеки пети млад човек изобщо не притежава книги в дома си.

В същото време все още е нисък делът на младите българи, използващи всекидневно компютър. За групата 16-24 г. този дял е 57% при средно за ЕС – 73%, а за групата 25-34 г. е 42% при средно за ЕС – 64%.

Младите късно започват работа и излизат от дома на родителите си

Младите хора в България са сред най-късно влизащите в пазара на труда в сравнение с другите държави от ЕС, сочат още данните в стратегията. Средно за ЕС тази възраст е 20 години, а в България е 22 години. За сравнение в Румъния и Унгария е 23 години, в Холандия 16, Великобритания – 17 години, Литва – 20 години, Чехия – 21 години.

В повечето случаи младите хора нямат практически и трудов опит по придобитата специалност след завършване на своето образование и трудно се включват на пазара на труда. Голяма част от младите хора са демотивирани преди всичко от предлаганото равнище на заплащане, както и от условията на работа.

Мнозинството млади хора у нас имат желание да развиват собствен бизнес, независимо от силната конкуренция, като са мотивирани основно от това, че ще изкарват повече пари и няма да имат началник.

Българските младежи между 15 и 30 години продължават да живеят все по-дълго в дома на родителите си в сравнение със своите връстници в другите държави от ЕС. Средната възраст, на която младите жени напускат дома на родителите си, е малко преди навършване на 28 години, а за младите мъже – малко преди навършване на 32 години. Основната причина, която българските младежи посочват за продължителното съжителство с родителите си, е липсата на финансови възможности да живеят под наем или да си купят собствено жилище.

Непрекъснато се повишава средната възраст при сключване на първи брак. Изследванията показват, че все повече млади хора не смятат брака за необходимост. Ако до скоро жените в по-голяма степен се обявяваха в подкрепа на брака, то сега мнозинството и от мъжете, и от жените пренебрегват институцията на брака. В същото време нараства броят на разводите в младежка възраст.

Висока употреба на алкохол и цигари

Увеличава се процентът на младите хора, които употребяват алкохол, особено сред младежите на възраст от 15 до 24 години. През 2010 г. 52% от младите хора на възраст 15 - 24 години употребяват алкохол. Наблюдава се увеличение с 12% спрямо 2009.

31% от младите хора на възраст от 15 до 24 години пушат всекидневно. Младежите в България заемат най-високия дял на пушачите в Европа. Не намалява употребата на наркотици и психотропни вещества от младежи. През 2005 г. потребителите са били едва 1%, а сега са 3%. В сравнение с останалите европейски страни обаче България и средимноземноморските държави като Гърция, Кипър и Малта поддържат най-ниски нива на консумация на наркотици от млади хора.

Всяка година над 17 500 млади хора (14-29 г.) биват осъждани от българските съдилища, което съставлява 57.7% от общия брой на всички осъдени лица.

Стратегията цели повишаване на млаежката квалификация и заетост

Сред целите, които си поставя стратегията, е да се увеличи младежката заетост и да се стимулира предприемачеството сред младите хора. Намаляване дела на напусналите училище от 14 на 11% и увеличаване дела на висшистите до 36 на сто са сред другите цели на документа.

Като цел стратегията си поставя и увеличаване на броя на младите хора в национални, местни и европейски избори.

В документа е залегнало още “насърчаване на здравословния начин на живот сред младите хора“, създаване на адекватни социални услуги за младите хора и развитие на доброволчеството. Предвижда се дори въвеждане на “доброволческа книжка” като официален удостоверителен документ за обстоятелствата, свързани с доброволческата дейност на младите хора.