Младите знаят и могат: Давайте им шансове!

Младите знаят и могат: Давайте им шансове!

Беше в началото на 1990-те. Ясно помня как учителите в гимназията ни обясняваха колко по-умни, старателни и можещи били предишните випуски и как от нас нищо няма да излезе. След няколко години пък се оказахме последните свестни деца. Басирам се, че всеки има подобен спомен. Чак до настоящото младо поколение, т. нар. милениъли, в което медии, работодатели, учители и родители в пълен синхрон виждат едва ли не края на интелекта, уменията и пословичното трудолюбие на българската нация.

Е, писна ми да чета и слушам колко скапани били младите днес! От позицията на малък работодател, който вече почти 12 години управлява собствения си екип и работи с много хора в десетки големи фирми, имам кратко послание:

Младите знаят, могат и искат да работят – изцяло от нас зависи да впрегнем неизчерпаемата им жизнена енергия, така че тя да не се разсипва по партита, безсмислен анти-всичко активизъм и безкрайно професионално лутане. 

Започвам с най-страшното: Не съм, а и никой от нас не е, всезнаещ и незаменим! Хайде, замислете се колко неща в светкавично развиващия се свят младите знаят и умеят по-добре от вас самия. Знам – колкото повече мислите, толкова по-плашещо дълъг става списъкът, нали? Примирете се – нищо не можете да направите, освен да се възползвате максимално от изненадващите им умения и бързина, докато все още държите козовете на опита в ръцете си.

Да, за младите заплащането има значение. Нещо странно ли има в това? Още по-важно е споделянето на голям дял от печалбата на фирмата. Те оценяват, когато тяхното заплащане е функция от успеха на бизнеса и смятат това за справедливо. А кой всъщност мисли различно? Това май е единственият устойчив бизнес модел, който познавам.

Наличието на ясна кауза и силна мисия е изключително важно за привличане и задържане на млади хора и то точно, защото имат по-стабилни морални устои, отколкото ни се струва. Те искат да живеят с усещането, че работата им има смисъл, който стига отвъд изкарването на хляба. Не ги обвинявайте за това – те не помнят нито извращенията на соца, нито мизерията на 90-те, а живеят във време на много повече възможности и избор. Дайте им смисъл и се наслаждавайте на страстта, с която ще се хвърлят напред!

Младите са наивни – също като нас навремето. Обаче бързо се ориентират, когато попаднат в реалностите на икономическата среда. Тогава каузата може да се превърне в нож с две остриета. Усетите ли, че започвате да подбирате фактите и действате на принципа "Целта оправдава средствата“, значи сте преминали от грешната страна. Не изопачавайте истината в името на мисии и каузи – това се цени както от младите, така и от пазара.

Много работодатели живеят с идеята, че младите са им длъжни задето получават възможност да се научат да работят. Това е върховна форма на междупоколенческо потисничество, която е недопустима. Не, те не ни дължат нищо. Ние обаче им дължим – преди всичко безусловно базово доверие, уважение и шансове. Много шансове, защото те се дънят често. Свикнете с мисълта, че ще има провали и понякога ще губите пари. Повярвайте ми, струва си – младите ще оценят доверието, ще се научат и ще върнат много повече на бизнеса ви!

Не, младите не искат да избягат. Образованието или кратък стаж в чужбина разбираемо ги привличат, но все повече се връщат или поне се опитват – това показва моят опит. Причините са много, но най-силно въздейства простият факт, че – въпреки всичко, с което ни заливат медиите – възможностите за развитие в България стават все повече, а родината е силен магнит. Само от нашите действия и говорене зависи колко голяма ще бъде притегателната ѝ мощ, така че младите да не могат да ѝ устоят.

Младите са учудващо издръжливи, но трудно оцеляват без подкрепа. Изисквайте много от тях, но не ги пречупвайте. Позволявайте им да грешат и падат, но не ги оставяйте да се давят. Подавайте им ръка, когато имат нужда – с времето те ще се научат да се изправят сами.

Младите имат нужда от признание повече от всеки друг. За тях няма по-силен стимул за работа от похвалата и благодарността на шефа. Колко често им ги давате? Ама искрено и лично? А публично? Опитайте – не боли!

Поуки, подкрепа и признание – това е формулата за развитие на младите, която наскоро изведох за себе си. Да, днес хлапетата, които сме взели от студентската скамейка, са носители едновременно на най-голямото удовлетворение, което получавам от успеха на бизнеса и на най-значимите стъпки, които правим пред конкуренцията. Без тяхната енергия и устрем сме за никъде. Разбира се, имат много трески за дялане и не от всеки става човек или професионалист. Плява обаче винаги е имало и ще има, но по никакъв начин не може да се твърди, че днес е повече от вчера.

В края на краищата за мен е повече от очевидно: Точно чрез развитието на младите най-пряко изпълняваме отговорността си като работодатели – да създаваме устойчиво бъдеще за децата на България.

* Коментарът на управляващия партньор в консултантската компания "Денкщат България" е публикуван в корпоративния ѝ блог.

Още от Анализи и Коментари

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?