Многохиляден протест на КНСБ за по-високи заплати

КНСБ излезе в петък на национален протест, в който по данни на синдиката са се включили около 8000 души, с искане за по-високи доходи и защита на основни права на работещите.

Сред исканията им са да се осигури догонваща политика по доходите, като заплатите в бюджетната сфера бъдат увеличени с поне 10%, да се запази добавката за прослужено време, да се въведе необлагаем минимум, най-малко 700 лева заплата за млад висшист, който работи по специалността си и засилване на контрола по прилагането на социалното и трудовото законодателство. Протестиращите се обявиха и против орязването на социални права каквото бе намерението за намаляване на обезщетението през първите три дни от болничния.

"Работеща България иска по-високи заплати", "Поне още 100 лева към заплатата на всеки български работник", "Не пипайте класа и правата на работещите", бяха част от издигнатите лозунги на протеста, който беше заявен от организаторите като "отстояване на права" без да цели дестабилизиране на държавата и управляващите.

Над 160 автобуса от цялата страна пристигнаха сутринта пред храм-паметника "Св. Ал. Невски”, а започналото от площада шествие под мотото "Доходи, права, достойнство" беше проследено от няколко дрона. Първата спирка на протеста бе Министерския съвет, където протестиращите приеха протестна декларация, която внесоха в Министерския съвет, където по това време Тристранният съвет обсъждаше проектобюджета за 2018 година. Представители на протестиращите бяха приети от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

"Има пари и трябва да си ги поискаме и да си ги вземем и то тук, на площада. Искаме парите си - музеи, читалища, библиотеки, театри, опери,  мизерстват за поредна година. Не може хора с две висши образования и по два езика да получават 500 лева. Не може. Това трябва да спре. Искаме парите си", каза пред протестиращите лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

КНСБ настоява за поне 10% увеличение на всички бюджетни заплати. Според изчисления на синдиката за исканията им са необхоими между 100 и 150 милиона лева.

Според КНСБ е крайно належащо увеличението на заплатите на 14 000 души, подчинени на здравното министерство, които работят в психиатричните болници, центровете по кръвопреливане и регионалните здравни инспекции. КНСБ настоява още и за увеличение на заплатите в Селскостопанската академия, на хората, заети с борбата с градушките, както и на работещите в сферата на културата.

Пламен Димитров обясни, че заетите в тези сектори имат нагласата да излязат на допълнителни протести, ако не получат увеличение на възнагражденията.

На срещата с протестиращите социалният министър Бисер Петков е уверил, че доходите са приоритет на това управление.

"Доказателство за това е, че от догодина минималната работна заплата се увеличава с 50 лева и ще бъде в размер на 510 лева. Предвиден е 10-процентен ръст на заплатите в публични сектор и също толкова вдигане на възнагражденията на служителите във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерството на труда и социалната политика", заяви Петков.

Той информира, че в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е отпаднала идеята за намаляване на обезщетението през първите три дни от болничния.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза положителни крачки, които предприема правителството, и предложи петгодишен план за повишаване на доходите на българите, за да стигнат 60 на сто от средноевропейските.

Протестното шествие продължи до централата на Асоциацията на индустриалния капитал, където протестиращите настояха да се прекратят атаките срещу труда и да се седне на масата на преговорите, а бизнесът да приеме, че нарастването на заплатите е без алтернатива, а резервите за растежа на икономиката не са в разходите за труд.

По-рано активисти на КНСБ облепиха сградата на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) със стикери "Аз не съм търтей".