Множеството призова царя да не се дава на Бонев и Инджова

Кога площада на Ботевград може да заприлича на улица"Раковски" в София? Никога.Това е невъзможно. Казват, че няма невъзможни неща за един цар... И Симеон Втори го направи. Първото чудо, от наниза чудеса, които се очакват да стори, бе сторено, когато на 8 април той приравни града на българската електроника с най-известната улица в столицата и ги изпълни със свои почитатели, готови да му станат едновременно и поданици и учредители на политическа партия. Каквото им каже. Само да каже.
С ботевградчани той се черкува, а в София със софиянци и с граждани на други места от страната, учреди партия.
На 8 април в Ботевград и в София симпатизантите на Симеон Втори станаха рано, за да се черкуват на Цветница и за да прегърнат царя. Те знаеха, че освен като добри християни, трябва да направят и нещо друго - да отидат да видят какво ще стане на "Раковски" 108 в залата на Научно-техническите съюзи в София.

Те бяха чували, чели и гледали по медиите, че са нужни 500 души, които да учредят Националното движение "Симеон Втори", да изберат за негов председател Величеството, да гласуват устав и органи на новата партия, за да я регистрират във фирменото отделение на Софийския градски съд.
Как ще стане обаче всичко, повечето гадаеха. По стар български обичай се наредиха на опашка, за да разберат.

"Тук сме от 9,25. Станала съм рано, защото нямам покана, но искам да видя царя и да се запиша при него", казва жена от опашката, извита пред входа на сградата чак до отсрещния тротоар, през улицата. В 10 сутринта "Раковски" вече беше затворена за движение, а полицаите бяха с лицата на лондонските си колеги, когато мило и внимателно обясняваха на шофьорите как да заобиколят.

Четири часа по-късно, към 14,30, на жената от опашката, около 45 годишна, облечена с най-новите си дрехи, някой си Иван Търполанов трябваше да обясни нещо небивало:"Извинявайте, но трябва да се разотидете. Не сме очаквали такъв интерес. Наистина не сме очаквали.Преместете си в градинката пред Народния театър, там ще пратя хора, които да ви запишат имената." На множеството му кипна, но повечето поеха към градинката на Народния.
Някои обаче не издържаха напрежението.Търполанов бе бутан, дърпан и оплюван когато каза, че хаоса, висенето, счупеното стъкло на вратата и едночасовото закъснение на царя за събитието, са някаква провокация.

"Вие разочаровахте хората. Какви провокации, вие виждали ли сте провокатори?! А защо, не ви искаме на вас, легитимацията. Веднага да се представите!". Това чуха ушите на организаторите на учредителното събрание на националното движение Симеон Втори, докато успокоят обстановката. Това стана с пълното съдействие на полицията и небивало разбиране от страна на собствениците на автомобили.

На опашката хората интимничеха помежду си."Бе, аз влязох в парламента, пък тука ли няма да вляза. Айде сега е момента, да влезем, нали си искаме царя!", бодряшки подвикваше някой, който бе посетил Народното събрание в деня за отворените врати.

Друг, вече запомнил нещо от царските послания дава предложение:"Тука има жени. Предлагам само тези, които са в компанията на хубави и умни жени, да влязат." Той пооправи пуловерчето под сакото си и се обърна към първата дама до него:"Бихте ли ми казали името си, за да знам с кого съм се натискал на опашката за царя." В отговор - кръшен смях. Времето минава.

Незнаен знаменоносец със свито знаме, готов да го развее при първия удобен случай, успя само да мине на преден план, но се провали при всичките си опити да влезе в залата.Като пумпали се въртяха на опашката и видните царедворци: Димитър Иванов, Венцислав Димитров, Иван Георгиев и Александър Янчулев. Не могат да стигнат до събитието.

" При всяко начинание на царя трябва да има мистика и тя ще продължава дълго време. Така му се полага. Неговата власт е мистична.", обяснява най-близкия до Христо Бисеров Илия Петров. Хората от Консервативен съюз ЕКИП бяха приготвили поздравителен адрес за събитието, но дълго време не можеха да го връчат.

Агонизиращо дълго продължи и записването за партията на царя. То ставаше поне на четири маси, направо на тротоара. Заради наплива пазачите на вратата раздаваха и бланки и чисто бели листи. Разтревожени от разностилието, почитатели на Симеон Втори грабнаха телефоните, за да се съветват с близките си да се записват ли в такъв случай или не.

"Ваше величество, успех. Обичаме ви! Не се давайте на Богомил Бонев и Ренета Инджова. Вие сте спасителят и алтернативата за България !" Тези думи чу най-младият политически лидер в България Симеон Борисов Корубготски, когато напусна сградата на "Раковски" 108 от страничния вход, обграден от телохранителите си. Видимо развълнуван, той се предаде на множеството. Което вероятно осъзна, че току-що е станало свидел на първия обикновен ден от живота на един монарх като политик.