Мнозинството българи оценяват положително мерките на правителството

Оперативният щаб за борба с коронавируса

Българите са умерено притеснени от ситуацията с новия коронавирус, а повечето от тях дават положителна оценка на предприеманите от властите мерки срещу разпространението му. Това показва национално-представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 29 февруари – 8 март сред 1015 пълнолетни граждани.

Общо 67% от хората оценяват мерките на държавата като адекватни, 19% смятат, че те трябва да са по-строги, а 14%твърдят, че се налагат ненужни ограничения.

Разпространението на коронавируса фокусира силно вниманието на хората. Общо 75% от пълнолетните българи следят ежедневно информацията за това какво се случва в България. Незаинтересованите са едва 6%.Двама от всеки трима са убедени, че вирусът ще продължи да се разпространява, като ще засегне както България, така и всички страни в Европа.

Общо 1/4 са оптимистите, че епидемията скоро ще отшуми и светът ще се върне към нормалния си ритъм на живот.

Общо 55% от хоратаизразяват своята загриженост, но следват препоръките на официалните власти. Други 34% не са особено притеснени, а силно притеснени се чувстват 11%.

С по-загрижено поведение, но без признаци на паника, се открояват най-вече жителите на големите градове и поколенията на средна възраст.

При младите се наблюдават най-високи нива на тревожност, но не непременно съпроводени със стриктно спазване на препоръките.Потенциално най-рисковата група- на възрастните хора, е най-малко разтревожени.

Притеснението на младите се подхранва от факта, че те са сред най-активно общуващите и пътуващи българи.По-слабата мобилност на мнозинството от най-възрастните жители им дава частично спокойствие.

Общо 52% залагат на засилената лична хигиена, като колкото по-млади и мобилни са хората, толкова повече разчитат единствено на нея, установява проучването.

Фокусът върху тези мерки обяснява и силно завишеното търсене на медицински маски, дезинфектанти и други хигиенни средства. Едва 20% - 23%от хората са склонни на този етап да ограничат контактите и пътуванията си. Най-притеснените прибягват до запасяване с продукти (12%), повишено внимание за наличието на симптоми (10%) и постоянното използване на медицинска маска (9%).

Въпреки че тези дялове са по-ниски, пресметнати в реални числа, те формират значителни по обем групи, които могат да генерират психологическо напрежение, или промяна на икономически поведенчески практики, се казва в проучването. Най-слабо загрижената една трета от хората не предприема никакви специални мерки,.

Най-възрастните и най-малко притеснени хора имат очаквания за още по-строги мерки, докато най-младите и най-загрижени от разпространението на заразата – ги намират за прекалени. Което е косвен признак, че въпреки притесненията, те едва ли ще сменят радикално начина си на живот. А много вероятно е да се притесняват точно от това, че строгите мерки ще попречат на техните бизнес или лични планове, които най-често са свързани със засилена мобилност.

Според авторите на изследването - налице е засилено търсене на информация и повишено внимание към проблема, но не и паника. Предприеманите от властите мерки се оценяват като адекватни на ситуацията, но същевременно е налице доста ясно изразено нежелание за по-радикални промени в ежедневието – най-вече сред по-младите и активни поколения, и особено в по-дългосрочен план.

Споделяне

Още от България

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?