Мнозинството във ВСС даде знак за нова атака срещу Лозан Панов

Десет членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет пробваха неуспешно да спретнат другарски съд на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов заради последната му реч на международната магистратска организация в София. Мнозинството в колегията (съставена от 14 членове) постави 14 въпроса на Панов заради позицията му, че съдебната ни система е “затънала в дълбоки зависимости“, а главният прокурор осигурява “чадър“ над своите приятели.

Шефът на ВКС бързо прекрати инициатива, като отказа да отговори. Това обаче е ясен знак за предстояща нова масирана атака срещу Панов, срещу когото бе подготвен опит за импийчмънт в края на мандата на стария Висш съдебен съвет. Тогава мнозинството във ВСС бе озаптено от политическата конюнктура, но сега моментът изглежда подходящ заради обезсилването на мониторинговия механизъм на Брюксел и изтичащия мандат на Сотир Цацаров в прокуратурата. По неофициална информация една от опциите за бъдещата кариера на Цацаров е точно мястото на Панов във ВКС. Шефът на върховния съд вече е на прицел и от антикорупционната комисия на Пламен Георгиев.

Лозан Панов обяви пред колегите си от ВСС, че няма да участва в тази част от заседанието, защо подобни въпроси са "подход типичен за една друга епоха, за която се твърди, че е отминала".

"Да приема предложението ви (да отговарям на въпросите ви), означава, че се съгласявам да върнем времето назад и да създадем опасен прецедент за всеки изразил мнение магистрат. Твърдо заставам зад позицията, че когато демокрацията и основните права и свободи са застрашени, ограниченията на съдията при публичното говорене отстъпват пред задължението да се говори открито. Считам, че нямате правно основание да държите сметка не само на мен, но и на нито един български магистрат за това, че изразява мнение и участва в публични дебати“, обясни Панов.

След това той напусна заседанието на ВСС.

Самите въпроси на мнозинството бяха формулирани некоректно, защото не се базираха дословно на речта на Панов, а от тях прозираше предварителната позиция на мнозинството във ВСС.

Първите два бяха: “Защо считате, че всички български съдии са зависими и пристрастни в своята дейност?“ и „Защо считате, че всички български съдии не прилагат един от основните принципи в съдебния процес – да дирят обективната истина?“

Лозан Панов не е казвал, че всички съдии са зависими и не дирят обективната истина.

Мнозинството от ВСС задава и странния въпрос: “Бихте ли пояснили кои държавни органи на наказателната политика не работят и как това конкретно засяга независимостта на съдиите?“

В самата си реч Лозан Панов директно обявява, че ръководителят на държавното обвинение осигурява чадър над своите приятели.

Останалите въпроси на мнозинството:

Как създаването на “алтернативни институционални конструкции“ влияе върху независимостта на българските съдии?

Кои са “зависимите хора на най-високите етажи на съдебната власт, които разтварят чадър над политици и “отнемат чадъра на противниците”?

Считате ли, че политическото говорене като форма на осъществяване на политическа дейност, която е забранена изрично по силата на Закона за съдебната власт за изборните членове на ВСС, е допустимо за председателите на ВКС и ВАС, и Главния прокурор?

Допустимо ли е, като един от най-висшите представители на независимата съдебна власт, говорейки именно в служебното си качество, а не като гражданин или политик, да твърдите следното: “Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ – то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани”.

Кои от задълженията си по закон, имащи пряко отношение върху независимостта на съдебната власт, Висшият съдебен съвет не е изпълнил, считано от 03.10.2017 г. насам и защо считате, че ЕК не е права в последния си доклад, в който изрично е констатирала професионализъм в работата на Съвета през първата година от мандата на настоящия състав?

Мислите ли, че сегашният състав на ВСС трябва да повтори модела на работа на предходния състав на ВСС?

Считате ли, че скандалите и противопоставянето са основен критерии за професионализъм и постижения в работата на колективния орган?

Кои свои задължения СК на ВСС по отношение отстояване независимостта на съдиите не е изпълнила от началото на мандата си досега?

По какъв начин личните Ви взаимоотношения с институции извън съдебната власт като НАП и КПКОНПИ се оказват индикатор за зависимост на съдебната власт? Считате ли в тази връзка, че заведените от Вас дела няма да бъдат разгледани безпристрастно?

Какъв е Вашият личен принос в дейността по отстояване на независимостта на съдебната власт?

Коментарите след напускането на Панов

Членовете на ВСС изразиха разочарованието си, че Лозан Панов не е останал в залата да отговори на въпросите.

“В качеството си на председател на ВКС той е поставил остра критика към състоянието на съдебната система и е логично тук да бъде обсъден този въпрос. Ние не искаме да му държим сметка, а да проведем публична дискусия, защото всеки магистрат се интересува от тази тема“,  каза Вероника Имова, бивш съдия във Върховния касационен съд, избрана за член на ВСС с политическата подкрепа на ГЕРБ.

Боряна Димитрова (съдебната квота) и Боян Магдалинчев (избран с подкрепата на ГЕРБ) също обясниха, че това не е “държане на сметка“, а опит за намиране на отговори.

По-рано през деня днес Съюзът на съдиите разпространи декларация, в която изразява пълната си подкрепа за Лозан Панов.

“Речта на председателя на ВКС, произнесена на 16 ноември 2018 г. в София, не е политическа и не преследва политически цели. Същата представлява позицията на Лозан Панов в качеството му на съдия и председател на ВКС във връзка със зачестили случаи на застрашаване върховенството на правото в Република България“, заяви ССБ.

Речта на Лозан Панов

Дванадесет години след присъединяването на България към ЕС Брюксел безпрецедентно обяви съдебната ни система за независима. Това забележително историческо достижение на правовата държава бе отбелязано в публикувания преди няколко дни доклад на ЕК по Механизма за мониторинг на българското правосъдие. След провъзгласяването на независимостта ни, драги колеги, вместо да развея нейното знаме, аз неволно се почувствах като онзи съпруг, който е хванал жена си в изневяра, а тя възмутена го е попитала на мръсните си очи ли ще вярва или на нея. Можем само да гадаем защо ЕК е избрала този подход. Струва ми се обаче, че едва ли някога ще се доближим един към друг с добрата стара Европа, ако занапред ни свързват не ценностите, а лъжливите мостове на илюзиите.

Защото да се твърди, че българската съдебна система е постигнала независимост, означава, че:

1. Съдът е независим арбитър, а не орган за борба с корупцията, следователно той няма обща наказателноправна политика с органите на досъдебното производство.

2. Съдът, а не прокуратурата е този, който казва със своя акт дали е осъществено или не едно престъпление.

3. Дългът на всеки съдия изисква той да стигне до обективната истина независимо от действията и бездействията на страните.

4. В търсенето на обективната истина съдът се явява онзи независим арбитър, който трябва да даде сигурност на всяка страна в процеса, че съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по нейното дело.

5. Съдът не проявява единомислие с прокуратурата и не се превръща в орган по осъществяване на наказателната политика на държавата, като нарушава фундаментални принципи в наказателния процес.

6. Разследващите не работят по занижени стандарти и не развиват убеденост, че както и да е изработено едно дело, по-вероятно е да "мине" успешно през съда.

7. Прокуратурата не работи поръчково.

8. Не е възможно бизнес конкуренти да си разчистват сметките и чрез "услугите" прокуратурата да започва наказателно преследване, което скоро след това да бъде прекратявано поради необоснованост.

9. Основните институции на наказателната политика работят, а не се търсят нестандартни и нетрадиционни решения, които да компенсират дефектите в основните стълбове на наказателната политика.

10. Не се създават алтернативни институционални конструкции, които поради неясната си и съмнителна ефективност и легитимност се превръщат в орган за осъществяването на репресии.

11. Политиците не се стремят да налагат зависими хора на най-високите етажи на съдебната власт, за да разтварят чадър над себе си и да отнемат чадъра на противниците си.

Като представител на най-висшата съдебна инстанция, уважаеми дами и господа, смея да твърдя точно обратното - съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните факти:

1. Участниците в злоупотребите в Софийския градски съд не са наказани, а един по един са напълно реабилитирани.

2. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) се размина на косъм от импийчмънт, защото свободно изрази мнението си относно направените промени в Конституцията, които минираха истинската съдебна реформа.

3. Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС), който се отчиташе с есемеси на премиера, все още безнаказано и неуморно се труди в съдебната система.

4. Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол.

5. Болтовете на джантите на служебния автомобил на НСО на критичния към политико-съдебната задруга председател на ВКС се саморазвиха.

6. Същият неудобен председател е посрещнат от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички, преди заседание на ВСС, на което предстои дискусия по повод злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, а полицията не си помръдва пръста.

7. Магистрати начело с председателя на ВКС и техните семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който преобръща живота им с краката нагоре.

8. Председател на апелативен съд е уличен от магистрат, че злоупотребява със служебно положение, за да обслужи олигархия и власт, а вместо наказание получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази злоупотреба, не е герой, а подсъдим.

9. НАП тероризира неудобните на властта, следвайки принципа "зайко, защо си с шапка, защо си без шапка".

10. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) призовава на разпит председателя на ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да бъдат привикани, докато административният орган има дела за решаване в съответния съд.

Списъкът е дълъг и мога да продължа до безкрай. Но ако си спомняте, преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система има нужда от тишина. И нека бъде тишина.....Която се разчу чак в Брюксел.

В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма да има кой да нарушава идилията. В новия ВСС тишината определено дебне отвсякъде. Ноторно известно е, че именно неизбежните сблъсъци между отделните власти са това, което ни пази от автокрация, към която ние напълно уверено вървим.

Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина; която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ, то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

От Брюксел вече ясно ни заявиха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се! Затова нека не забравяме, че отговорността е нещото, което в най-голяма степен разграничава успешните от неуспешните. Считам, че като магистрати разполагаме с достатъчно конституционни гаранции, за да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата. Затова в последно време, докато слушам шума на тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва:

"Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб."

Вие избирате от кои да бъдете.