МО и Генщабът спорят до 1 март за числеността на армията

До 1 март трябва да бъде готова оценката за състоянието на българската армия и възможностите за нейната модернизация, която се изготвя паралелно от експертни групи на министерството на отбраната и на Генералния щаб на БА. На основата на тази оценка ще стане ясно дали числеността на армията ще се редуцира още, за да бъдат заделени средства за модернизацията ѝ, съобщи в Пловдив заместник министърът на отбраната Илко Димитров.

Още миналата седмица зам.министър Димитров обяви, че за да може да се модернизира и да посрещне новите предизвикателства, българската армия трябва да се намали под сега планираната численост от 45 000 души.

При тази численост, бюджетът за отбрана в България не позволява да се осъществи необходимата модернизация на армията като част от НАТО. Решението трябва да бъде взето с оглед на съществуващите заплахи и предизвикателства пред националната сигурност на страната, добави зам.министър Димитров.

Според него най-вероятно ще се наложи избор между поддържане на войска, която няма да бъде адекватна на новата реалност и модела за изграждане на модерни въоръжени сили.

Илко Димитров, както и началникът на генералния щаб на армията ген. Никола Колев участваха в конференцията "Преглед на националната отбрана и изграждане на способностите", започнала в Пловдив.

Пред медиите ген.Колев още веднъж заяви, че при настоящите условия 45-хилядна армия е критичният минимум на въоръжените ни сили.

Въпросът за съкращаването на армията е от изключителната компетентност на Народното събрание, заяви ген.Колев.

За първи път той обаче допусна намаляване на тази бройка, но с условието, че това може да стане едва след закупуване на ново въоръжение и техника. Според цивилното ръководство на армията обаче съкращаването трябва да предшества или да се извършва успоредно с модернизацията, за да се осигурят необходимите средства за нова техника и да е ясно какво точно се модернизира.

Според шефа на Генщаба, цитиран от БНР, модернизацията може да се осъществи в по-малка степен чрез средства от държавния бюджет и в по-голяма - чрез използване потенциала на българската отбранителна индустрия в съвместни проекти с водещите световни фирми. Не стана ясно какво визира ген. Колев под "използване на потенциала на българската отбранителна индустрия", тъй като и държавните фирми от "Терем", и частните не могат да работят даром за държавата.

Ген. Колев допълни, че числеността трябва да се съобрази с демографските възможности на страната и с възможността да изпълнява всички национални задачи, както и тези в НАТО.

Един от основните спорове между цивилното и военното ръководство са за заплахите към България.

Според цивилното ръководство, като член на НАТО България трябва да акцентира върху специализирани, добре подготвени мобилни подразделения за участие в мисии извън границите на страната, в съответствие с новата стратегия на Пакта след 11 септември за възпиране на евентуална опасност там, където се е породила. По тази логика, като член на НАТО страната ни не е застрашена в такава степен от заплаха за териториалната ѝ цялост, а и при подобна заплаха автоматично ще задейства чл.5 на Вашингтонския договор.

Според военните обаче конвенционалните заплахи за териториалната цялост на България остават почти непроменени, откъдето следва и тезата им, че числеността на армията не трябва да пада под 45 000 души.

На откриването на форума в Пловдив, който ще продължи до 5 февруари, присъстваха посланикът на САЩ у нас Джеймс Пардю, началник Щаба на Европейското командване на въоръжените сили на САЩ ген. Джон Силвестър, зам.директорът на Европейския център "Джордж Маршъл" ген.майор Майкъл МакКарти, представители на президентската институция и на парламента, на вътрешното и външното министерства, военни и водещи експерти от Института за отбранителни анализи - Вашингтон.

При откриването на конференцията посланикът на САЩ Джеймс Пардю заяви, че България е постигнала голям напредък с изпълнението на "План 2004", с унищожаването на ракетните комплекси и участието на страната в международни мисии.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: