МО и Генщабът в спор за числеността на армията

Споровете между цивилното ръководство на отбраната и Генералния щаб за числеността на армията, която е необходима за България, продължават. Това става ясно от кратко изявление на заместник министърът на отбраната Илко Димитров пред Дарик радио.

Ако искаме да имаме модернизирана армия, тя трябва да бъда по-малка от 45 000 души, заяви зам.министър Илко Димитров.

Началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев обаче на няколко пъти повтори, че 45 000 души е санитарният минимум за Българската армия.

Това е логиката, при която първо поставяш определени параметри, а после надолу правиш боеспособности, коментира Димитров.

Той обясни, че първо трябва да се определят потенциалните заплахи за България, след това експертите изчисляват какви военни способности като брой и специализация са необходими за посрещане и неутрализиране на тези заплахи. Следващият етап е остойностяването на необходимите военни способности, към което се прибавя и стойността на необходимата модернизация на въоръжението в Българската армия.

И ако държавният бюджет не може да поеме цялата тази сума, трябва да се вземе решение - или махаш модернизацията, или правиш вътрешно преструктуриране, или намаляваш числеността, обясни зам.министър Димитров.

Още преди повече от година друг заместник на Николай Свинаров - Иво Иванов, прогнозира, че необходимата численост на Българската армия е по-малка от 45 000. От Генералния щаб обаче шумно опонираха и цивилното ръководство на отбраната замълча.

Сблъсъкът между цивилни и военни се прехвърли върху терена на Стратегическия преглед на отбраната, който все още не е готов и в който документ ще залегнат параметрите за преструктурирането на Българската армия като част от НАТО. Още преди да стане готов първия вариант на документа, стана известен спора между МО и Генщаба относно стратегическите заплахи за България. Според цивилното ръководство, като член на НАТО България трябва да акцентира върху специализирани, добре подготвени мобилни подразделения за участие в мисии извън границите на страната, в съответствие с новата стратегия на Пакта след 11 септември за възпиране на евентуална опасност там, където се е породила. По тази логика, според цивилното ръководство като член на НАТО страната ни не е застрашена в такава степен от заплаха за териториалната ѝ цялост, а и при подобна заплаха автоматично ще задейства чл.5 на Вашингтонския договор.

С подкрепата на експертите на президента Георги Първанов обаче военните се наложиха и конвенционалните заплахи за териториалната цялост на България останаха в разширен вариант в стратегията, което обуславя и тезата им, че числеността на армията не трябва да пада под 45 000 души.