След промените в Закона за досиетата

МО взело мерки в защита на сигурността на разузнавачи зад граница

Според министър Аню Ангелов от отварянето на архивите са застрашени и чужди граждани

МО взело мерки в защита на сигурността на разузнавачи зад граница

Изявления на министъра на отбраната Аню Ангелов потвърдиха разнобоя в управляващата партия по въпроса за осветяването на кадрите на бившата ДС по горните етажи на разузнаването. "Взимаме всякакви мерки, за да защитим преди всичко физическата сигурност на офицерите", каза министърът в петък и съобщи, че вече се изтеглят военни разузнавачи, които работят зад граница.

Ангелов каза още, че се надява "да бъде направено нещо, за да се защити националната сигурност и източниците на информация, които в голямата си част не са български граждани".

 

В края на миналата година управляващите изненадващо се съгласиха с предложението на Синята коалиция да отпадне параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби и на Закона за досиетата и да се проверяват за принадлежност към службите на комунистическата държава всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в цивилното и военното разузнаване след 16 юли 1991 година.

 

От БСП обявиха, че тези промени ще засегнат около 1000 души, докато от ГЕРБ дадоха противоречива информация. Първо депутатът Красимир Ципов съобщи, че ще бъдат по-малко от 50 служители на разузнавателните служби, а след това колегата му Владимир Тошев каза, че става дума за "нещо средно между 50 и 1000" и поиска нова ревизия на закона. Такава обаче бе категорично отказана от вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.

 

"Може да се направи нещо, без да се връща параграф 12, така че да се защити искането на службите. Аз също съм взел мерки и имам доклад за връщане на офицери от чужбина, за загуба на съответни места, където са били и повече няма да пратим човек. Има проблеми, но се стараем да бъде чут гласът на шефовете на служби, които носят абсолютна отговорност за това", коментира Аню Ангелов пред журналисти, след като в петък участва в парламентарния контрол.

 

Според колегата му в правителството Цветанов обаче няма нужда от нови промени, тъй като законът дава възможност на комисията по досиетата да не оповестява публично документи, които застрашават националната сигурност. Според чл. 32 от Закона за досиетата не се разкриват документи, чието разкриване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице. За целта шефовете на службите трябва да внесат предложение в комисията, която да прецени как да постъпи. Документите, които не се разкриват, се съхраняват в специален архивен фонд.

 

Аню Ангелов обаче отхвърли аргументите на Цветан Цветанов.

 

"Има член 32 от Закона за досиетата, който казва, че не се публикуват документите, т.е. досиетата на хората, които са били военни разузнавачи преди 1991 г. Но тава, че няма да се публикуват досиетата и няма да има достъп до тях, няма да е нужно, след като се обяви името. Така че тази защита е имагинерна", каза Аню Ангелов.

 

Той каза още, че трябва да се намери точното определение на това що е то "публична длъжност" при изпълнението на Закона за досиетата, тъй като "началник сектор" и "началник отдел" са основните оперативни работници, а не публични длъжности.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Какво цели Борисов с Великото Народно събрание?