Моделът "Ананиев": Получихме сметката за неясно меню с обещание да е вкусно

Да внасяме още пари за здраве срещу обещания за светло бъдеще. Това получихме с лансирания от здравния министър Кирил Ананиев тристълбов модел за здравно осигуряване, който предвижда към сегашната 8% здравна вноска, постъпваща в НЗОК, да внасяме и задължителна застраховка от 12 лева в частен застраховател.

Срещу тази иначе старателно разписана финансова схема стоят неясни и доста несигурни обещания за по-добър контрол, който щял да спре източването на системата, да получим повече и по-качествени медицински услуги и да се намалят сегашните кешови плащания в болниците.

А всъщност трябваше да е точно обратното – детайлно разписана схема какво и как ще получим, какво ще се промени в системата, за да не възпроизвежда проформа лечение на проформа диагнози и чак накрая да ни бъде представена сметката.

Екипът на здравния министър Кирил Ананиев избра друг подход: да ни убеди, че е крайно належащо да плащаме повече, но за какво точно – ще ни каже друг път.

Никой не иска скъпото и тежко лечение

А това оставя горчивия привкус, че целта на занятието не е някой да се погрижи да получим по-добро и качествено здравеопазване, а да се решат някакви други проблеми. Например как държавата и общественият фонд в лицето на НЗОК да се отърват от системните преразходи като прехвърлят най-скъпото, тежко и трудно за контрол лечение на някой друг – в случая на застрахователите.

Офертата на МЗ е горе-долу като обява, в която си търсиш съквартирант, за да си поделяте сметките, обаче му предлагаш той да плаща парното, тока, входната такса и ремонта на течащия покрив, а ти - водата. Любопитна подробност е, че освен всичко останало апартаментът е и в кофти квартал, в който се краде.

Затова и не е чудно, че застрахователите изобщо не са във възторг, че на тях се пробутва отговорността за най-скъпото лечение, което, освен че гълта разходи, се контролира и най-трудно.

Недостиг на средства има, но и сегашните се управляват зле

Да, здравната система страда от недостиг на средства и в бъдеще той само ще се увеличава, ако не се вземат адекватни мерки. Но също така наличният ресурс се харчи крайно неефективно.

Много пациенти не получават адекватно лечение, “понеже пътеката стига за толкова“. Друга част от парите се прахосва без това да е от полза за пациента - само за да се усвои пътеката – а реално болният може да бъде излекуван или диагностициран с много по-малко пари и медицински дейности. Трета част от парите потъва в разнообразни схеми, с които властите са пределно наясно. Те обаче само развяват далаверите като щит какви чутовни лобистки интереси стоят срещу тях. А всъщност години наред услужливо държат чадър над въпросните лобита.

Голи обещания за контрол и по-добро лечение

Обещанията на Ананиев за подобряване на контрола и електронно здравеопазване ги слушаме от години от многобройните и бързо сменящи се негови предшественици и шефове на НЗОК. Поради тази причина нямаме абсолютно никакво основание да даваме кредит на доверие без да каже в детайли в какво точно ще се изразява подобреният контрол. И преди реално да заработи здравно-информационната система, търгът за която беше обжалван още с пускането му.

Обещанието, че срещу допълнителната вноска ще получим повече медицински услуги, лекарства и консумативи без да доплащаме, също не звучат никак убедително на фона на предложението НЗОК и застрахователите да плащат на едни цени, а болниците да работят на други, като разликата се поема от пациента. В държава като България, която не може да се похвали с особени успехи в борбата с монополите и картелите, моделът “Ананиев“ отваря широко вратата за още един картел, в който болниците предлагат еднакво високи цени.

Крайно мъгляви са и обещанията за преостойностяване на клиничните пътеки. Ананиев даде заявка, че с 12-те лева задължителна застраховка ще се повишат цените на “някои пътеки“ и така пациентите ще се лекуват по-добре, а медиците и сестрите ще получат по-добри възнаграждения. Но кои са тези пътеки, дали това са всички зле остойностени пътеки или избрани на неясно какъв принцип? – това си остават досадни подробности, които засега нямаме привилегията да знаем.

С половин уста се чу и предложението за един договор на лекар с болница, което предполага автоматичното закриване на част от сегашната раздута болнична мрежа. Но реално за закриване на болници не се говори, а и вероятно е забранено да се говори от най-високо политическо ниво на фона на задаващите се местни избори догодина.

Разходите ще се увеличават

В същото време парите не стигат и все повече няма да стигат, колкото и българските власти да стискат палци революцията в медицината да ни подмине и да си затварят очите за предизвикателствата, произтичащи от това.

Когато премиерът Бойко Борисов реже ленти и се хвали с покупката на най-модерната апаратура, трябва да се помисли и за това, че лечението и диагностиката с тази апаратура гълта повече пари. Защото само по себе си това е скъпо, но става достъпно, когато се прилага за повече хора на повече места.

Трудът на част от лекарите и особено на сестрите е зле платен, въпреки каймака от болнични шефове, които декларират стотици хиляди левове влогове и даже милиони. В резултат на тези диспропорции се оголват редица специалности, които остават без кадри.

Разходите за лечение в ЕС също генерира все повече средства, а здравната каса не смогва да ги покрива.

В следващите години ще продължат да навлизат нови скъпо струващи терапии, които ще поглъщат все по-голям ресурс. Така че ръстът в разходите за лекарства е неизбежен дори и при идеалния вариант, в който държавата и НЗОК най-накрая успеят да спрат грандиозните злоупотреби, за които от години ни проглушават ушите, но така и не могат да осуетят, защото все някой и нещо им пречи.

Моделът “Ананиев“ не представя изобщо визия как българското здравеопазване ще посрещне всички тези предизвикателства. Такава може и да съществува, но само в главата на здравния министър и екипа му.

И докато многобройните въпроси не получат отговори, никой няма да бъде убеден, че трябва да дава още пари.