Моделът на финансиране на училищата крие риск от сегрегация

През 2018 г. за първи път образователното министерство разпредели близо 25 млн. лв. между училищата и детските градини за работа с деца от уязвими групи. Бюджетната прогноза показва обещание този ангажимент да продължи  и  през следващите години. Средствата вече са получени по сметките на общините, а от там са разпределени на училищата и детските градини.

На какъв принцип се определя кой колко да получи и за какво?

Разпределянето на допълнителните средства за работа с деца и ученици от уязвими групи става съгласно наредба на Министерството на образованието и науката. Тъй като това се случва за първи път, много от конкретните особености не са напълно изяснени от министерството и вероятно  ще се променят през 2019 г.

Според действащите правила, за да получат допълнителни средства училищата и детските градини трябва да дадат информация за учениците, които обучават. Това става с попълване на работна карта, наречена "Характеристики на средата". Нужно е тя да съдържа информация за повече от 80% от децата в градината или за учениците в основна степен. Изискване е също в образователната институция да се обучават поне 15 деца в основна степен. Нужно е концентрацията на деца от уязвимите групи да е поне 20% от всички деца. Уязвимостта е определена чрез образователния статус на родителите. Ако те са с по-ниско от средно образование, учениците са застрашени/от уязвими групи.

Допълнителните средства са само за образователни институции, които обучават в предучилищна или в основна степен. През 2018 г. не е предвидено отпускането на средства за учениците от средна степен.
Много училища, в които има над 20% родители с по-ниско от средно образование, не попълниха информацията и затова не получиха допълнително финансиране. Понастоящем образователните институции могат да попълнят работна карта "Характеристики на средата" за 2019 г.

Защо има разлика между различните училища и детски градини?

Съгласно наредбата, училищата и детските градини с концентрация на ученици от уязвими групи получават допълнително между 40 и 200 лв. на ученик за работа със застрашените. Училищата и градините са разпределени в 5 групи като най-ниско е финансирането в първа група (40 лв. на ученик годишно), а най-високо – в пета група (200 лв. на ученик годишно).

В коя от петте групи за допълнително финансиране ще попадне съответното училище или градина, т.е. с каква сума ще бъде допълнително финансирано, зависи от два фактора. Първият е процентът на родителите с по-ниско от средно образование (за които е попълнена информация). Вторият - процент на родителите с по-ниско от основно образование (за които е попълнена информация).

Така в "най-тежката" пета група попадат училищата и детските градини, в които над 60% от родителите са с по-ниско от средно образование, а над 50% нямат дори основно  образование. В действителност повечето от тях обучават деца на родители, които рядко имат завършено каквото и да е образование.

Така напр. училище Х от община Твърдица е регистрирало информация за семейната среда на 192  от общо 199 ученика, като:

- 32.82 % от родителите никога не са посещавали училище;
- родителите на 41.14 % от учениците са посещавали училище за кратко и нямат дори начално образование;
- 23.44 % от родителите имат само начално образование, т.е. завършен четвърти клас;
- едва 2.6 % родители са с придобито основно образование.
- не е регистриран нито един родител със средно или висше образование.

За какво могат да бъдат използвани тези средства?

Отпусканите средства са САМО за основни и допълнителни трудови възнаграждения на персонала, както и за плащания по извънтрудови правоотношения. С тях директорът би могъл да заплати:

- допълнителния труд на участващите учители в  екипите за обхват (които трябва да издирват отпадналите ученици и да ги връщат в клас);
- назначаване на образователен медиатор, социален работник и др. Допустимо е назначаването на всякаква позиция, вкл. пазач, огняр, като идеята е въпросният човек  да подпомогне  работата с родителите и цялостните усилия за връщане на децата в класните стаи;
- допълнителни часове по български език;
- персонал, ангажиран с мерки за подпомагане на достъпа до образование. По  същество това означава възможност за увеличаване на заплатите на учителите.

С тези средства не могат да бъдат правени ремонти, не може да се закупува техника или да се правят разходи, различни от заплати/хонорари.

Може ли да бъде ангажирана неправителствена организация (НПО)?

Да, затова наредбата предвижда възможност да се правят разходи и "за други възнаграждения и извънтрудови правоотношения". Така например училището би могло да делегира на НПО наемането и супервизията на образователен медиатор или на друг персонал, подпомагащ работата с родители. Изпълнението на множество проекти по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж"показа, че образователните медиатори са най-ефективни, когато супервизията им се прави от НПО, която се ползва с доверието на местната общност.

Възможността за ангажиране на НПО е една от евристичните насоки, които трябва да бъдат доразвити през следващите години.

Отвъд цифрите

Разпределянето на допълнителни средства за работа с деца и ученици от уязвими групи е едно от исканията, които стотици училища и хиляди учители отправяха от години. То има своите безспорни основания. Учениците от семейства с ниско образование са значително по-рискови за евентуално отпадане от училище или нисък успех. Те не могат да получат достатъчна подкрепа и мотивация от семейната среда, поради което училището трябва да предложи допълнителни дейности с тях, а също така и с родителите.

Положително е това, че наредбата определя допълнителните трансфери като средства за "работа с" деца и ученици от уязвими групи. Т.е. те се предоставят за допълнителни дейности, а не като някакво "обезщетение". 

В същото време, прилагането на текстовете, както и постигането на положителен ефект, са изправени пред няколко сериозни предизвикателства:

1. Отпускането на тези средства не е обвързано с постигането на резултати! Напълно е възможно дадено училище / детска градина да изразходва законосъобразно и неефективно средствата, без да постигне осезаеми резултати. Всъщност, никъде не е посочено какви конкретни резултати се очаква да бъдат постигнати. Това е сериозен пропуск, който МОН трябва да отстрани още от 2019 г.;

2. Не е гарантирано използването на ресурс за работа с родителите. Въпреки че отпускането на допълнителни средства е именно поради ниския образователен статус на родителите, училищата не са задължени да инвестират в работа с тях. Наредбата предоставя възможност за назначаване на персонал, който ще работи с родителите (назначаване на образователен медиатор, социален работник, помощник на учителя и др.), но директорът може да не се възползва от тази възможност. Няма каквато и да е задължителност да се правят и четирите типа разходи, определени от наредбата, нито някакво примерно процентно съотношение между тях. Директорът би могъл да използва всички средства единствено за повишаване на заплатите на настоящия си персонал, т.е. иновативността на инвестицията може да бъде сведена до нула, като това не нарушава нищо от наредбата.

МОН би повишил значително ефикасността и ефективността от инвестицията, ако въведе определени условности, като задължителен процент от разходите, който да бъде използван за работа с родители и за постигането на определени резултати (съизмерими не между училищата, а измерващи резултатите на всяко училище само за себе си).

3. Реална е опасността инвестицията да затвърди допълнително сегрегираното образование. Всъщност подкрепените училища и детски градини са три различни типа – селски училища (обичайно в тях децата са малко, преобладават ученици от етническите малцинства, родителите са с ниско образование), сегрегирани училища в големите градове (с много ученици, чиито родители са с ниско образование) и етнически смесени училища (възможна е подкрепа за всички училища, в които учениците от уязвими групи са над 20% и част от подкрепените училища – особено от групи 1 и 2 – са именно етнически смесени училища с относително не висок процент деца от малцинствата).

Тъй като наредбата не прави диференциация между тези различни ситуации и използва едни и същи ставки, най-голямо допълнително финансиране получават големите сегрегирани училища. Някои от тях получават сериозен трансфер – напр. ОУ "Братя Миладинови" в Сливен получава допълнително 275 400 лв., бидейки в 5 група и обучавайки 1377 ученика. В етнически смесените училища допълнителната подкрепа е значително по-малка. Те са в групи 1, 2 и отчасти в 3 (ставките за ученик са значително по-ниски), а в много от тях броят на учениците намалява сериозно поради вторичната сегрегация (т. е. описването на българските деца).

Най-малко допълнителни средства отиват в селските училища, поради относително малкия брой на учениците – макар че именно в тях нуждата е особено остра, тъй като делегираният бюджет  е нисък. Част от тях получават по 3000 – 4000 лв. допълнително, които вероятно ще бъдат използвани единствено за увеличаване на заплатите.

МОН следва да премисли сериозно как чрез така необходимата допълнителна инвестиция за работа с уязвими групи да не подсили образователната сегрегация. Стъпки в тази насока могат да бъдат:

- Намаляване на разликите в стандартите за различните групи. В момента училищата от 1 група получават 4 пъти по-ниско допълнително финансиране в сравнение с училищата от 5 група. Ако се вземе под внимание необходимостта в етнически смесените училища да бъдат организирани целенасочени дейности за стопиране на вторичната сегрегация, основателно би било повишаването на ставките за 1 и 2 групи, комбинирано с изискване за организиране на посочените дейности;
- Въвеждане на минимална "плоска" ставка за получаваната допълнителна подкрепа, която да насочи по-голям ресурс към малките училища и детски градини;  
въвеждане на определени условности при получаването на по-голяма сума като допълнителна подкрепа: напр. свързани с определени задължителни дейности, подобряване на образователните постижения на учениците и т.н.

4. Не са създадени стимули за реално ангажиране на НПО, работещи в общността. Практиката от множество образователни инициативи показва, че реално работещите в общността организации са изключително ефективни в работата с ромски родители. Настоящият текст на наредбата позволява училищата и детските градини да ангажират НПО, но не създава стимули за това и дори не посочва тази възможност експлицитно. Вероятно по-иновативните директори ще ангажират работещи организации, но в най-проблемните училища това едва ли ще се случи.

Целесъобразно е МОН да въведе стимули за ангажиране на НПО още от 2019 г.

5. Не са включени учениците в средна степен. Допълнителните средства за работа с ученици от уязвимите групи включват само обучаващите се в предучилищното и основното образование. В същото време с всяка изминала година се увеличава броят на учениците от уязвими групи в средна степен, като в много от професионални гимназии, средни училища и обединени училища има концентрация на ученици, чиито родители са с ниско образование. Особена нужда от подкрепа имат и обединените училища, които обучават ученици в първа гимназиална степен, т.е. до Х клас.

Необходимо е тези училища и ученици също да получат възможност за допълнително финансиране.

* Деян Колев е председател на центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". Ромската неправителсвена организация работи с 247 училища в цялата страна. Пълният текст на анализа му може да видите тук. Заглавието е на редакцията