Моделът сменя лицата си

През седмицата най-после фактическото състояние на българската държава бе признато и чрез юридически акт – шепа лица, завзели институциите, на практика са преустановили нормалното функциониране на държавата като правова и организирана съобразно Конституцията и законите. Неприятното е, че тези разкрития и санкции идват отвън, тоест ние като общество сме безсилни така да организираме политическия и административен живот в страната, щото сами да се избавим от проблемите си. Разкритията и санкциите по Закона Магнитски биват произнесени и след като моделът функционира едно десетилетие, тоест късно. Повод за особена радост няма, защото моделът на Гешев-Доган-Борисов и Пеевски работи успешно и опасността някой тихомълком да го онаследи е голяма. Затова сме длъжни да следим развитието оттук насетне.

С особена важност трябва да отбележим накъде българските прокурори ще насочат разследванията на терен – първо за твърденията, че висши лица от властта са били системно корумпирани, а след това и разплитането на връзките на тези лица надолу по веригата. Реално оттук насетне или в прокуратурата ще се появят нови лидери с характер или ще разберем това, което всички подозираме – институцията е лишена от собствени съпротивителни сили и освен реформа на устройството ѝ има нужда и от реподбор на кадрите. Главният прокурор е всесилен, но при силна съпротива отвътре може да бъде получена подкрепа от гражданите, а разкритията да предизвикат и реална реформа с неговия статус.

Знаем, че моделът действа особено убедително чрез мнозинството си във Висшия съдебен съвет. Там, освен движението по оста ГЕРБ-ДПС-Пеевски, БСП е също съучастник, да видим сега ще се разграничи ли от избраниците си в Съвета. Историята показва, че при силна промяна в политическата среда и отслабване на водещата партия мнозинството във ВСС бързо сменя поведението си – през 2010 г. така ГЕРБ се сдоби със свое крило, което преди това бе служило на БСП. Така на практика на престола на корупцията и политическото влияние в съдебната власт може лесно да се възкачи друг, неизменният фактор на влияние в съдебната власт – ДПС просто лесно да се сговори с новите силни на деня. Да не забравяме, че на ВСС предстои тази есен да избере новия председател на ВКС.

Колкото ѝ да бъдат разобличавани едни лица в политиката и бизнеса, то те намират винаги продължители, затова очакваме да видим новите политически формации и лидери само с критика към старите ли ще са задоволят. Ако от президентството не предложат конституционни изменения, които да преуредят състава и начина на функциониране на съдебния съвет нищо чудно Бойко Рашков да се вижда с новия стар главен прокурор, сменил само името си. Първи белези на промяна ще разпознаем, ако новите политически формации намерят общи точи за реформа на прокуратурата и ВСС. Ако това го няма просто задкулисието сменя обслужващите го кукли.

Сътвореното от модела през десетилетието има неограничен ресурс в службите, съда, прокуратурата, медиите, академичния живот – сега всяко усилие за разплитане на зависимостите ще има правдоподобна критика и съпротива, което би объркало и най-внимателните наблюдатели. Разбира се, зависимостите в българското общество са циклични, сменят се фигурите, но моделът е един същ почти. Има една положителна разлика – преди средата се прочистваше и с цената на публични разстрели по улиците на София, а дори и зад граница. Днес лицата на българската корупция остават живи, а това дава възможност при силни институции те да бъдат обект на наказателно преследване, съответно да говорят, да нападат едни други себе си и в тази борба да излязат недоразкритите зависимости в обществото ни. Но това изисква последователни усилия на всеки един от нас и цялото внимание, насочено към българските съд и прокуратура.