Моделът за платените пътища може да бъде прекроен

Най-вероятно леките коли отново ще поемат тежестта, за сметка на тежкотоварните автомобили

сн: Архив

Държавата подготвя прекрояване на бизнес модела за въвеждането на платеното преминаване по пътищата, без да казва към момента как, твърдят неофициално представители на транспортния бранш пред Mediapool. Междувременно Министерският съвет съобщи, че подразделението на Световната банка – Международната банка за възстановяване и развитие - ще консултира пътната агенция при въвеждането на националната система за електронно събиране на пътни такси.

Какво точно се променя в досегашния модел се очаква да стане ясно при ратифицирането на документа в парламента.

Моделът, разработен от Световната банка преди няколко години, предвиждаше 80% от бъдещите приходи от платеното преминаване по пътищата да идват от тежкотоварния трафик чрез въвеждането на тол такси, а останалите 20% - от леките автомобили чрез въвеждането на електронна винетка.

Това беше и лайтмотивът на всички правителства, начело с Бойко Борисов, които обещаха въвеждането на принципа "замърсителят плаща".

На базата на този модел и обхвата на пътищата, Световната банка предложи три варианта. Според тях таксите за автомобили над 3.5 тона трябваше да са 12, 20 или 26 стотинки за километър. Публично управляващите твърдяха, че цената на електронната винетка за леките автомобили се запазва на сегашните нива, след шоковото им поскъпване през 2016 г.  Годишните приходи, в зависимост от предпочетения от държавата вариант за тарифа и обхват на пътищата, варираха между 661 млн. и 1.5 млрд. лева, според разчетите на Световната банка. Това е и причината Бойко Борисов непрекъснато да повтаря, че всеки забавен ден от въвеждането на тол системата струва на бюджета над 1 млрд. лева.

Срещу този модел на платено преминаване по пътищата обаче се обяви бизнесът. Аргументите му бяха, че това ще оскъпи значително превоза на стоки, товари и пътници. В крайна сметка тежестта отново ще бъде поета от гражданите чрез увеличаване на крайните цени, обясняваха представители на транспортни и строителни компании.

За да не се случи въвеждането на този бизнес модел, поръчката за изграждането на тол системата, която предвижда до 80% от републиканската пътна мрежа да стане платена, се обжалваше непрекъснато в продължение на близо две години.

В крайна сметка държавата успя да избере изпълнител, чийто избор не беше обжалван от нито един от останалите участници.

Според представители на бизнеса до този компромис се е стигнало след поет ангажимент от страна на правителството моделът на платеното преминаване по пътищата да се промени. Бизнесът е настоявал за запазване на сегашната тежест – 20% от приходите да идват от тежкотоварния трафик, а останалите 80% от леките коли. Държавата е настоявала за съотношение 40 на сто за тежкотоварния трафик и 60 на сто за леките коли. Няма яснота какъв компромис е постигнат. От разпространеното съобщение на правителството това не става ясно. Mediapool не успя да се свърже с представители на пътната агенция и на МРРБ, а на зададените въпроси към момента няма отговор.

Новата поръчка към Световната банка

Сега правителството дава мандат на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да подпише Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за подпомагане на АПИ от Международната банка за възстановяване и развитие, която е подразделение на Световната банка.

Експертите на финансовата институция ще консултират пътната агенция при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние (тол такса) за автомобилите над 3.5 тона и на база време за леките автомобили (електронна винетка).

Споразумението предвижда определяне на обхвата на таксуваната тол мрежа, както и на тарифата, е посочено в правителственото съобщение. Това вече беше направено на базата на предишното споразумение при бизнес модел 80% от приходите да идват от тежкотоварния трафик, а останалите от леките коли.

Освен това новото споразумение включва преглед на цялата техническа документация на проекта, включително всички аспекти на проекта, планиране и внедряване, проектиране на системата, оперативни процедури, графици за изпитване и изпробване и доклади от изпитвания и изпробвания, е посочено в съобщението. Това е нов модел, защото от края на миналата година има избран изпълнител на системата – обединение от компании на австрийската "Капш". 

Другата новост е, че ще бъде направено тестване на системните компоненти и системи не само в България, но и на местата, където изпълнителят извършва разработки и извършва тестове в своите лаборатории, става ясно от правителственото съобщение.

В него е посочено още, че се предвижда и подпомагане за структуриране на организация за опериране на системата. По този въпрос Световната банка също беше предложила няколко варианта на правителството, което трябваше да си избере – публично-частно партньорство или държавен оператор. От последния коментар на регионалния министър Николай Нанков по темата стана ясно, че правителството се е спряло на държавен оператор.

Новото споразумението предвижда още експертите на международната финансова институция да помогнат за изграждане на капацитет на оператора и подобряване на капацитета и трансфер на знания, свързани с въвеждането на доставчиците на декларирани данни и националните доставчици на услуги.

Тол системата влиза в сила от 2019 г.

Плановете на правителството са новата система за платено преминаване по пътищата да бъде въведена през 2019 г. Тя ще е в сила само за пътища в добро състояние, по думите на регионалния министър.

Системата ще бъде внедрена от австрийската "Капш", но ще се управлява от държавен оператор, по думите на Нанков.

Австрийската компания ще внедри системата за своя сметка, а след това направените разходи ще бъдат изплатени от бъдещи постъпления за период от 2-3 години, след като тол системата започне да работи, каза Нанков при подписването на договора с "Капш".

Обхватът на платените пътища и цената – това са двата основни въпроса, по които вече трета година правителството не може да вземе решение, въпреки направените предложения от Световната банка.

Няма яснота и по отношение на оператора – нова държавна компания, която ще се занимава само с това, или отдел към някое от министерствата. Неофициално се твърди, че има напрежение между регионалното и финансовото министерство под чий контрол да е събирането на парите и изразходването им.

В същото време има сръхочаквания за постъпленията от 1 – 1.5 млрд. лв. годишно. С тези средства, по думите на Бойко Борисов, трябва да бъдат построени пътищата в Северна България – магистрала "Хемус", магистралата Русе – Бяла - Велико Търново, скоростният път Видин – София, втори мост при Русе, тунел под Шипка, както и да се ремонтират основно около 40% от републиканската пътна мрежа, която в момента не е в добро състояние.

Още по темата
Още от Бизнес