Модернизиране на българската публична администрация

Настъпилите в края на 1989 година демократични промени в Република България и последвалият стремеж на страната за пълноправно членство в Организацията на Северноатлантическия Алианс (НАТО) и Европейския Съюз несъмнено налагат ускоряване на процесите на трансформация на административния и съдебен капацитет на страната според техните изискванията и спазването на поетите към тях задължения.

Поканата за членство в НАТО, получена на срещата на върха в Прага, както и провеждащите се с успех преговори доказват правилната насока на реформите в България, както и степента на ефективност на управление, отговаряща на критериите в рамките на Алианса. Фактът, че изброените в Преамбюла на Вашингтонския договор ценности: свобода на личността, пазарна икономика, демокрация и върховенство на правото, далечни на гражданите на Република България допреди 14 години, сега са разглеждани за иманентни и неотменни, свидетелстват за протеклата трансформация в начина на мислене на българина за малко повече от десетилетие.

Присъединяването на страната ни към Съвета на Европа- най- старата и най- широкообхватна междуправителствена организация в Европа - също свидетелства за промените, настъпили в начина на мислене на гражданите на Република България. По този начин нашата държава направи голяма стъпка напред по пътя си към присъединяването към групата на западните демокрации, споделящи общи ценности, общи цели и общо благо - запазване на мира, сигурността и благоденствието помежду си и в света като цяло.

Споразумението за асоцииране между Европейските общности и Република България, както и започването на преговорния процес във връзка с пълноправното членство на страната в Европейския съюз очертават правната рамка на поетите задължения в почти всички области на политиката. Очакваното приключване на преговорите за членство с Европейския съюз до края на настоящата 2003 година, както и началото на ефективното членство в НАТО от началото на 2004 година представляват крайъгълен камък в развитието на българското общество като цяло и на гражданите на Република България като отделни индивиди.

Ако в този момент трансформациите в манталитета и начина на живот на всеки българин не са се осъществили напълно, то членството на Република България в тези организации идва преждевременно и съществува опасност от отхвърляне на ценности, неизменни в съзнанието на гражданите на западните демокрации, но все още новост за държавите на Балканския полуостров. Една от основните насоки, в които е необходима допълнителна работа е постигането на приемственост в действията на администрацията и публичната власт. Една от основните цели на тази разработка ще бъде очертаване на възможностите за осъществяване на този процес.

След краткото споменаване на културологичните и психологическите аспекти на присъединяването на България към интеграционните общности, ще спра вниманието си на техническите мерки за осъществяването на гореспоменатата трансформация в обществото като цяло, както на стратегическо, така и на оперативно ниво. Ще бъдат анализирани цялостната рамка на обществена дейност и структурите на политическата и публичната власт, както и ще бъдат направени и нови предложения за подобряването работата им в необходимата според мен насока.

Преди да се спра на основните аспекти на Европейската интеграция на Република България, смятам, че на първо място е необходимо да бъдат анализирани основните начала на обществения живот в страната, както и правният аспект, определящ основните насоки в движещите сили в посочената по- горе трансформация. Основен елемент в нея представлява управлението и обществения контрол върху неговата дейност, политическото лидерство и неговите ценности. Тук ще бъде обърнато специално внимание на мерките, взети от българското правителство в желанието му да реформира държавната и общинска администрация, като ще бъде отчетено и мнението на гражданите и държавните служители в проведената през месец Декември 2002 година анкета от Националния Център за Изучаване на Общественото Мнение (НЦИОМ).

СИСТЕМА НА ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ. КОНСТИТУЦИОННА И ЗАКОНОВА РАМКА

Структурата и системата на управление на държавата и обществото в Република България в настоящия момент бе установена през 1991 година, когато бе приета най-новата, четвърта българска Конституция. Тя дава основните положения за администрирането на обществените процеси, създава и регламентира ролята на и установява баланса между институциите, като прави възможно съществуването на системата като цяло.

За да се постигне задоволителен ефект в процеса на европейска интеграция и инкорпориране на достиженията на правото на Европейските общности по отношение държавната администрация, необходимо е да се направи анализ на средата, в която се намират държавата, обществото и администрацията като цяло. За по-голямо улеснение тази среда може да бъде разглеждана на три нива: макросреда- международно и наднационално ниво, мезосреда- национално и централно и микросреда- локално и децентрализирано ниво. На макроравнище е необходимо да бъдат разгледани международните задължения на страната, влиянието на други държави върху вътрешната и външната ѝ политика, на средно ниво е необходимо да се разгледа реда, установен на Конституционно, законово и подзаконово ниво, както и координацията между централното правителство и областните управители и на най- ниското, микроравнище се анализира взаимодействието между централната власт и местното самоуправление заедно с присъщите административни функции на всички нива.