Могат ли монарсите просто да се пенсионират или имат задължения за цял живот

Испанският крал Хуан Карлос, който реши да се оттегли от престола в полза на сина си принц Фелипе, е поредният европейски монарх, решил да прекара старините си в пенсия, а не на престола, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана във вторник от БТА.

Холандската кралица Беатрикс постави началото на тази тенденция, когато миналата година обяви, че абдикира след 33-годишно властване. Тя бързо беше последвана от белгийския крал Албер Втори, а в понеделник от Хуан Карлос.

Главата на Римокатолическата църква папа Бенедикт Шестнайсети също потресе католическия свят, като стана първият папа от 600 години насам, отказал се от поста си.

Но все пак има доста монарси, най-вече 88-годишната британска кралица Елизабет Втора, които смятат, че ако си на престола, това е за цял живот. Други обаче вярват, че тяхната привилегирована позиция трябва да е съпроводена с план за оттегляне.

Няма една единствена причина за абдикацията на трима монарси за толкова кратко време. В Холандия абдикацията е стандарт за Оранския кралски двор. Майката на Беатрикс - Юлияна, както ѝ баба ѝ Вилхелмина абдикираха.

Белгийският крал Албер беше на 79 години и в крехко здраве, когато предаде юздите на властта в разпокъсаната си страна на сина си Филип. Напредващата възраст и здравословните проблеми изглежда са причините за абидкирането на Хуан Карлос. Вчера 76-годишният монарх каза, че е ред на новото поколение да ръководи страната.

В Европа все повече се засилва разбирането, че монарсите трябва да вършат работата си на монарси, докато са годни и способни на това, а когато не могат да се справят, трябва да предадат властта, казва Мери Винсънт, преподавател по най-нова европейска история в университета в Шефийлд в Англия.

Едно време монарсите бяха почитани лидери, но днес те са възприемани повече като знаменитости, преследвани от репортери и папараци навсякъде - от откриването на парламентарните сесии до отиването до магазина. Животът под непрестанните светлини на прожекторите може да бъде изтощителен и кара монарсите да търсят малко усамотение.

Това непрестанно внимание, насочено към монарсите, обаче води и до по-честото разкриване на допуснатите от тях гафове. В това отношение на първо място бе белгийският крал Албер. А около Хуан Карлос в последните години избухнаха няколко скандала, сред които решението му да ловува в Африка в разгара на икономическата криза в Испания.

Разбира се хората се възмущават от постъпките на някой монарх и това не е ново. Белгийският крал Леополд Трети абдикира през 1951 г. заради възмущението на сънародниците си от поведението му по време на Втората световна война, когато той остана в окупираната от нацистите Белгия противно на желанието на правителството, което замина в изгнание.

Някои кралски династии остават популярни, приемайки идеята за смяна на поколенията. Типичен пример е Англия. Популярната повече от когато и да е кралица Елизабет Втора все повече прехвърля задълженията си на сина си принц Чарлз и на внуците си, принцовете Уилям и Хари. Дори нейният правнук принц Джордж се превърна в знаменитост, когато "участва" в неотдавнашната обиколка в Австралия и Нова Зеландия на родителите си, принц Уилям и Кейт.

В Швеция крал Карл Шестнайсети Густав също беше опетнен от неотдавнашни скандали, но неговата дъщеря принцеса Виктория си остава много популярна.

Кралете и кралиците все повече разчупват бариерите между тях и поданиците си. Британският кралски двор си има акаунт в Туитър от пет години.

Малко вероятно е обаче още монарси да решат да абдикират в близко бъдеще. Кралица Елизабет Втора вече даде ясно да се разбере, че няма такива планове, а монарсите в скандинавските страни също, както се вижда, нямат намерение да напускат. Според анализатори британската корона няма да смени собственика си, преди да проехти съобщението: "Кралицата е мъртва, да живее кралят!".

Същото е в сила за Дания, Швеция и Норвегия. Техните монарси са на възраст, но те неведнъж са казвали, че да бъдеш монарх е задължение за цял живот.

Още по темата
Още от Европа

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?