Мохамед Халаф представя книгата си "Фауда. Колапсът на Близкия изток"

Мохамед Халаф представя книгата си "Фауда. Колапсът на Близкия изток"

На 9 декември, понеделник, е премиерата на книгата "Фауда. Колапсът на Близкия изток" от журналиста Мохамед Халаф.

Този сборник със статии и интервюта е най-точният барометър за процесите на нашето време - политически, социални, религиозни, започнали в Близкия изток и обхванали целия свят.
Само преди няколко години под манифеста "Арабска пролет" държавния ред в този регион бе подложен на жестоки изпитания, а вълните на насилието и фанатизма достигнаха и до европейските столици.

На арабски думата "фауда" означава хаос. От него се роди и апокалиптичната фигура на "халифа" Абу Бакр ал-Багдади с неговата "Ислямска държава" на джихадистките главорези.

Мохамед Халаф е един от първите политически изгнаници, дошъл от брега на река Тигър в София през далечната 1978 година. Сякаш изпреварил идващите катастрофи, той се превърна в най-компетентния им анализатор. В статиите му, публикувани в тази книга, се поставят парливи въпроси. Какво се случва? Кой е виновен? Защо се стигна до тук? Какво предстои? Авторът ни представя не само политически прочит на случващото се, но и разсъжденията си за цивилизационните корени на "арабското изключение".

Мохамед Халаф завършва Багдадския университет през 1974 г. В продължение на три десетилетия работи като журналист в иракски, арабски и български медии. През 1978 г., когато баасисткият режим на Саддам Хюсейн засилва репресиите срещу интелигенцията и налага тотална цензура, Халаф бяга от Ирак и се установява в България. През следващите години е кореспондент на кувейския вестник "Ал Уатан". Редовно публикува анализи за Балканите и в арабските вестници "Шарк ал-аусат" и "Ал Хаят", издавани в Лондон.

Мохамед Халаф защитава докторантура във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е хоноруван преподавател във Философския факултет, специалност "Политология", и Факултета по журналистика и масови комуникации, където води курсовете "Близкият изток и регионалната и световната сигурност" и "Арабските медии и глобализацията". В честите си изяви и публикации в българските медии той анализира съвременните проблеми на Близкия изток. Участвал е в голям брой международни конференции посветени на арабския свят, политическия ислям и тероризма. Удостоен е с медал "1300 години България" за заслугите му в популяризирането на българската култура в чужбина.

Книгата ще бъде представена на 9 декември, 18:30 ч. в Кино Култура на ул. "Сан Стефано" 22.

***

Публикуваме откъс от книгата, част от статията "Икономика на тероризма"

Финансовите схеми на тероризма

Според докладите на Държавния департамент, министерството на финансите и на американското разузнаване ДАИШ разполага с разклонена мрежа за финансови постъпления. Приходите идват от продажбата на петрол, от данъците, които налага в контролираните от нея територии, както и от ограбването на банки и други криминални деяния. Приходите достигат до един милиард долара. Според Дейвид Коен, зам.-директорът на ЦРУ, отговарящ за противодействието на финансирането на тероризма и изпирането на пари, ДАИШ е най-добре финансираната и богата терористична организация в света. По изчисления на министерството на финансите на САЩ през 2014 г. ДАИШ е получила дарения в размер на 40 млн. долара освен приходите от контрабанда с антики, продажба на артефакти, търговия с бели робини, рекет и откупи за заложници. Същевременно според същия доклад годишните приходи се увеличават и от таксите за предоставяните от ДАИШ услуги – електричество и вода – в контролираните от нея райони, както и от търговски сделки и данъци, които се налагат на малцинствените групи. Както изтъква Коен в своя лекция пред вашингтонския офис на фондация "Карнеги", ДАИШ е натрупала безпрецедентно богатство, използвайки разнообразни източници, свързани с терористични и криминални деяния в контролираните от нея територии. Всичко това създава затруднения за американското министерство на финансите в антитерористичната му дейност, свързана с натиск върху банките за предотвратяване на съмнителни сделки. Списание "Нюзуик" цитира източници от американското министерство на вътрешната сигурност, според които ДАИШ използва съвременни технически средства в електронното банкиране, като избягва използването на биткойни. Трафикът на антики носи до 100 млн. долара годишно на терористите. Според директора на Центъра за борба с тероризма към Вашингтонския институт за близкоизточни изследвания Матю Левит, около 20 сирийски финансови институции работят с ДАИШ. Режимът на Асад ги насърчава да правят бизнес с терористите. Според "Блумбърг" бомбардировките на американската авиация на петролните кладенци, контролирани от ДАИШ, са стрували 2.44 млрд. долара на терористите за първите девет месеца от началото им. Според сайта Tracking Terrorism и Центъра за борба срещу тероризма, "Боко Харам" използва сходни схеми за набиране на средства, включващи трафик на дрога, взимане на заложници, ограбване на банки и др. Както съобщава в. "Таймс", европейските държави са заплатили около 120 млн. долара за освобождаването на заложници на "Ал Кайда" за периода от 2004 до 2012 г. Вестникът цитира бившата посланичка на САЩ в Мали Вики Хеделстон, според която това е главният източник на финансиране на организацията в Магреба.

"Хизбулла": алианси с международната организирана престъпност

Ливанската групировка разполага с незаконна мрежа за финансиране на своите дейности, обхващаща Европа, Латинска Америка и Африка. В това отношение "Хизбулла" е установила тясно сътрудничество с транснационалната организирана престъпност. През 2014 г. бразилски вестник разкрива връзката между тази организация и криминалната групировка "Примеро Куманду Капитал", датираща още от 2006 г. Според резултатите от разследване, проведено от властите на Еквадор, бандата, ръководена от Ради Зуейтар, предоставя на "Хизбулла" до 70% от приходите си от търговия с наркотици. Американските власти включиха в списъка на терористите лицето Субхи Файад – агент на "Хизбулла" в триъгълника между Аржентина, Бразилия и Парагвай, който е свързан с търговията на наркотици. Според "Ройтерс" 30 хиляди ливански граждани, живеещи в Сенегал, контролират до 70% от промишлеността в страната и финансират "Хизбулла". По думите на Матю Левит от основаването си тази организация се крепи на два основни стълба – първият е ливанската диаспора, а вторият – мрежата от компании и организации, които съставят гръбнака на транснационалната организирана престъпност. Голям брой компании в редица държави гарантират милиони долари постъпления в касите на "Хизбулла". С тяхна помощ се прикриват и кухите фирми, намиращи се под влияние на "Хизбулла", с чието посредничество се извършват оръжейни сделки, правят се фалшиви документи и други услуги за организацията. Според Института за изследвания на Близкия изток постъпленията на "Хизбулла" от незаконни сделки и пране на пари достигат до 1.6 млрд. долара. Вашингтон обвинява организацията за широкомащабни операции по изпиране на пари. Министерството на финансите на САЩ е замразило 150 млн. долара в Ливанско-канадската банка вследствие на повдигнато обвинение за пране на пари от "Хизбулла".

Въпреки мониторинга на САЩ, европейските им съюзници, ООН и други страни в света върху финансирането на терора, все още терористичните организации и структурите на организираната престъпност реализират огромни печалби всяка година. Според някои оценки техният размер се равнява на БНП на Франция. Международната общност успява да замрази едва 300-400 млн. долара от тези приходи. От друга страна, самите усилия по борба с т.нар. "икономика на тероризма" струва 30 млрд. долара.

TREND, 2017 г.

Споделяне
Още от Общество