Молбите на България и Румъния за Шенген ще бъдат отхвърлени

Молбите на Румъния и България за присъединяване към Шенгенското пространство ще бъдат отхвърлени в четвъртък заради противопоставянето на две държави и ще бъдат изпратени на арбитраж от ръководителите на ЕС през октомври, съобщиха дипломатически източници, цитирани от Франс прес.

Така решението за присъединяването на България и Румъния ще бъде отложено за срещата на върха на ЕС идния месец.

Въпреки че Холандия обяви, че ще наложи вето върху разширяването на Шенген с двете страни поради проблеми с корупцията, полското председателство на ЕС вкара темата за обсъждане на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 22 септември с идеята да издейства компромис.

В сряда обаче и Финландия официално обяви, че се противопоставя на приемането на София и Букурещ в свободната от граничен контрол зона.

Вътрешните министри на Холандия и Финландия ще аргументират по време на заседанието позицията си, съобщиха още европейски източници.

"Въпросът е много деликатен в определени държави. Полша ще направи всичко възможно да намери решение преди срещата на върха на ръководителите на ЕС, планирана за 17 и 18 октомври", увери неин представител. Но според много делегации няма да бъде намерено решение преди срещата на върха и ще е необходим арбитраж на ръководителите на ЕС, отбелязва Франс прес.

Резерви към включването на България и Румъния имат Германия и Франция, двете водещи страни в ЕС. По-рано тази година те обявиха, то не може да се случи заради слабите резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, които бяха потвърдени и от доклада на ЕК.

Според София и Букурещ, обаче, Берлин и Париж са готови да приемат компромис. Няма такава официална информация, а в началото на септември говорителят на германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих обяви, че "с оглед на негативните доклади на ЕК за напредъка на двете страни Германия гледа въздържано на желанието за членство”.

Освен това дипломатически източници отбелязват, че и френският президент Никола Саркози няма желание да даде зелена светлина за България и Румъния преди президентските избори в страната му през пролетта на 2012 г.

Румънската агенция Медиафакс съобщи в сряда, позовавайки се на дипломати, че Париж и Берлин все пак ще гласуват за поетапно присъединяване на България и Румъния.

Полша се опитва да посредничи за компромисно решение – поетапно присъединяване на България и Румъния към Шенген, първоначално с въздушните и морските граници до края на тази година, а след мониторинговия доклад на ЕК в областта на правосъдието и вътрешния ред следващото лято, евентуално и със сухопътните граници.

Българските власти дълго време пренебрегваха негативните сигнали, които идваха по различни дипломатически канали, като често демонстрираха твърда убеденост за положително решение през септември. След като Холандия обяви в прав текст преди няколко дни, че ще блокира членството на София, външният министър Николай Младенов реагира с поставянето на ултиматум към ЕК, че България може да преразгледа позицията си по промените в шенгенското законодателство заради холандското решение.

Не ясно обаче към кого точно е насочен този ултиматум, който смесва позиции на националните правителства с позиции на ЕК. Българската заплаха вече бе неглижирана от ЕК, а експерти я обявиха за контрапродуктивна.

Компромисът в наша полза включва и мярка, която София се закани да блокира

Едно от предложенията за промени в шенгенските регулации, които София възнамерява да възпрепятства, се обсъжда и като като част от евентуалния компромис за България и Румъния. То предвижда системен мониторниг върху начина, по който се охраняват шенгенските граници и може да бъде използвано като "предпазна клауза" спрямо България и Румъния. Друго предложение предвижда решението на дадена страна за временно възобновяване на граничния контрол при извънредни ситуации да бъде вземано след разрешение на ЕК и всички страни членки.

Посланиците на 27-те страни членки се събират в сряда, за да се опитат да съгласуват компромис преди срещата на вътрешните министри на 22 септември. Поетапно присъединяване към Шнеген, съчетано с допълнителен контрол от ЕС – който ще важи и за останалите шенгенски страни – би било позитивният компромис по отношение на София и Букурещ.

Румъния плаши Холадния с Европейския съд

Румъния също реагира срещу отлагането на членството ѝ в Шенгенското пространство. Първоначално блокира на границата си холандски лалета, предназначени за внос в Румъния, но в сряда мобилизира и политическа "артилерия".

Парламентът ще гласува декларация, в която се осъжда намерението на някои страни да наложат вето.

Декларацията бе предложена от зам.-председателя на Сената Кристиан Дяконеску от Националния съюз за прогрес на Румъния и съгласувана с членовете на опозицията.

"Парламентът на Румъния смята за неоснователни решенията, взети от национални парламенти на страни-членки от ЕС за блокирането на присъединяването на страната ни към Шенгенското споразумение. Привличаме вниманието на европейските форуми и страните членки на ЕС във връзка с факта, че румънските граждани са европейски граждани с пълни права в пространството на общността, които идват от договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от всяка страна членка на ЕС", се посочва в документа, цитиран от вестник "Зиаре“.

В декларацията пише още, че "румънският парламент смята за изпълнени всички технически задължения, включени в критериите за присъединяване - факт, който беше потвърден и от Европейския парламент през септември".

"Смятаме, че изразите на европейска солидарност и единство трябва да надделяват и в бъдеще над изблиците на вътрешно политиканство, изразени в постъпки, които могат да засилят популистките, ксенофобските и евроскептичните тенденции", се подчертава в документа.

Преди ден "Зиаре“ публикува изявление на Кристиан Дяконеску, според което Румъния може, с посредничеството на ЕК, да изправи Холандия пред Европейския съд за неспазване на законодателството на ЕС, ако правителството в Хага блокира присъединяването на Румъния към Шенген.