Молдова - между Москва и Букурещ

Положението в Кишинев от ден на ден става все по-тревожно. Десетки хиляди хора демонстрират всекидневно по улиците на молдовската столица. Малкото останала икономическа дейност и учебният процес са прекъснати.

Абсурдните мерки, взети от комунистическия режим на Владимир Воронин за промяна на статута на официалния език и фалшифициране на националната история, предизвикаха острата реакция на румънското мнозинство. Уплашени от мащаба на протестите, комунистите се отказаха неотдавна от намеренията си за въвеждане на задължително обучение по руски език и замяна на предмета История на румънците с История на Молдова.

Демонстрациите, водени от лидера на Християндемократическата народна партия /ХДНП/ Юрие Рошка обаче продължават. Сега протестиращите искат оставка на правителството, разпускане на парламента и свикване на предсрочни избори. Исканията не спират дотук. Протестът придобива отчетлива антируска насоченост. Настоява се за анулиране на базисния договор за отношенията между Република Молдова и Русия и изтегляне на чуждестранните войски - имат се предвид частите на 14-а руска армия, разположени на молдовска територия.

Република Молдова държи печалния рекорд на най-бедната европейска страна. Неблагоприятното ѝ географско положение, качеството на политическата класа и най-вече постоянният конфликт в Приднестровието, избухнал след разпадането на СССР, доведоха страната до разруха. Бившите комунисти, които през миналата година дойдоха на власт, опирайки се на популистки обещания, въпреки че поддържат добри отношения с Москва, не успяха да постигнат нищо в икономически план. Стандартът на живот спадна още повече, корупцията се разрасна, отношенията с Международния валутен фонд, Световната банка и Европа бяха прекъснати, а токът, газта и петролът се доставят от Москва единствено срещу солидни суми. Парадоксално, но протестите в Кишинев не отправят икономически искания към тандема Воронин-Тарлев, а са насочени срещу русификацията на страната и оспорват политическите отношения на Молдова с Русия. Въпреки мащаба им, поне засега, демонстрациите в Кишинев остават мирни. Реакцията на комунистическите власти бе резервирана. Нямаше сблъсъци между полицията и демонстрантите, не бяха извършени арести.

Постепенно положението в Молдова започва да привлича интереса не само на Москва и Букурещ, но и на други европейски столици. Стотици хиляди хора, протестиращи непрекъснато от 9 януари, се превръщат в мотив за тревога. Те могат да дестабилизират лесно страни и региони.

Нагнетяването на положението в Кишинев става в деликатен момент за вътрешната и външната политика на Румъния. Фактът, че румънско-руските отношения изцяло се замразиха в момент, когато се очаква нормализирането им, остава на заден план. Най-важното нещо е, че през тази година за Румъния се очертава реален шанс да бъде поканена за членство в НАТО. Източници от Брюксел заявиха, позовавайки се на самия генерален секретар на пакта лорд Джордж Робъртсън, че в състезанието за НАТО Румъния се е изкачила на шесто място, оставяйки на седма позиция България. Това, че може би ще бъде по-коректно да кажем, че не Румъния е напреднала, а България е изостанала, не е толкова съществено. Важното е, че в Съединените щати все по-отчетливо се налага идеята за приемането в НАТО на седем страни-кандидатки. Практически, ако не се случи нещо изключително, което да извади страната от списъка - икономически крах, идването на екстремисти на власт или намеса в конфликт със съседите - седем страни, сред които и Румъния, през ноември в Прага ще бъдат поканени да се присъединят към НАТО.

Уличните протести в Кишинев станаха повод Румъния да издържи изпита по вътрешна и външнополитическа зрялост. Морално Румъния няма как да не подкрепи етническите румънци в Молдова. Икономически Румъния може да продължи подкрепата си, както го прави вече десет години наред, като предложи например безплатни доставки на електроенергия. Политически и дипломатически обаче е важно за Румъния да се въздържа от всякаква намеса във вътрешните дела на една независима и суверенна държава, призната от ООН и на първо място от самия Букурещ. И без това Румъния имаше големи трудности, преди да бъде включена в процеса на европейска интеграция - трудно получи право гражданите ѝ да пътуват безвизово в Европа, отблъсната бе веднъж от НАТО в Мадрид през 1997 година.

В условията на засилваща се нестабилност в Република Молдова най-пагубното послание, което Румъния може да отправи към Запада, е, веднъж приета в евроатлантическото пространство, да повлече със себе си и проблемите на най-бедната европейска страна. Затова в момент, когато по източната ѝ граница се зараждат признаци на евентуален конфликт, политиката на Румъния трябва да бъде политиката на Европа. Защото това, което днес се разиграва в Кишинев, изглежда засяга много повече Румъния, отколкото Република Молдова.

По БТА