"Момчетата от Хамас ни използваха за мишени"

"Момчетата от Хамас ни използваха за мишени"

"Махайте се, махайте се оттук! Да не искате израелците да ни избият всичките? Искате ли да видите как под дъжда от бомби умират нашите деца? Разкарайте оттук вашите оръжия и ракети!".

Така викаха срещу бойците на Хамас и техните съюзници от Ислямски джихад мнозина от жителите на ивицата Газа. По-смелите от тях дори се бяха организирали и бяха препречили достъпа до дворовете на техните къщи, бяха заковали дъски върху вратите на жилищните кооперации и бяха блокирали набързо стълбите, водещи към покривите на по-високите блокове.

Но в повечето случаи бойците не се вслушаха във виковете на никого. "Предатели, сътрудници на Израел, шпиони на Фатах, страхливци. Войните на свещената война ще ви накажат. Във всички случаи ще умрете всички като нас. Като се сражаваме срещу ционистите, ние всички сме обречени да отидем в рая. Не сте ли доволни, че ще умрем заедно?", крещяха разярените палестински бойци, докато разбиваха врати и прозорци, криеха се из по-високите етажи на блоковете или в градините на къщите, качваха се в линейките, барикадираха се близо до болниците, училищата и сградите на ООН.

В краен случаи бойците дори стреляха по онези, които се опитваха да застанат на пътя им, за да спасят семействата си, или пък удряха жестоко дръзналите да им се противопоставят цивилни.

"Бойците на Хамас нарочно предизвикваха израелците. Често пъти бяха момчета на по 16-17 години, въоръжени с автомати. Бяха безсилни срещу израелските самолети и танкове. Знаеха, че са много по-слаби от тях. Но искаха танковете и самолетите да стрелят по нашите къщи и после да обвиняват израелците във военни престъпления", казва Абу Иса, 42-годишен жител на квартала Тел Ауа на град Газа.

"На практика на покривите на всички по-високи сгради в град Газа, поразени от израелските бомби, имаше площадки за изстрелване на ракети или постове за наблюдение на Хамас. Такива площадки или постове имаше и близо до големия склад на ООН, който изгоря. Същото е валидно и за селата по границата с Израел, които бяха опустошени от лудия, наказателен гняв на ционистите", казва 48-годишният Ум Абдала.

Подобни свидетелски разкази е много трудно да бъдат чути в Газа, където доминира страхът от Хамас и където надделяват идеологическите табута, подхранени от почти едновековна война с ционисткия враг. Онзи, който дръзне да разкаже нещо различно от наложената от съпротивата версия на събитията, автоматично попада в редиците на амилите - сътрудниците на ционистския режим, и рискува живота си. За това допринася и неотдавнашният братоубийствен сблъсък между Хамас и Организацията за освобождение на Палестина. Ако Израел и Египет бяха позволили на чуждите журналисти да влязат веднага в ивицата Газа, нещата също щяха да изглеждат по-лесни. Защото местните журналисти често пъти са заплашвани от Хамас.

"В това няма нищо ново. В Близкия изток, сред арабските общества липсва културната традиция на спазването на човешките права. Често пъти по време на управлението на Арафат се случваше пресата да е бъде преследвана и цензурирана. При Хамас е още по-зле", казва Еяд Сарадж, известен психиатър от град Газа.

Наяве сега излиза и един друг факт, когато човек посещава клиниките, болниците или семействата на жертвите на израелския огън по ивицата Газа. В действителност броят на тези жертви е много по-малък от цифрата 1300 души, спомената от Хамас и преповтаряна от ООН и от Червения кръст.

"Убитите може да се окажат не повече от 500-600 души. В повечето случаи става дума за момчета на възраст 17-23 г., вербувани в редиците на Хамас и изпратени буквално на заколение", казва лекар от болницата Шифах, пожелал да запази анонимност, защото рискува живота си.

Този факт се потвърждава и от местни журналисти. Но защо ли Хамас настоява да раздува цифрата на жертвите? Странното е, че и неправителствени организации, сред които и западни, преповтарят тази цифра, без дори да си направят труда да проверят дали е вярна. Накрая истината може и да излезе наяве и да се окаже като тази в Дженин през 2002 г. Тогава се говореше за 1500 мъртви. После се оказа, че са само 54, от които поне 45 бяха палестински бойци, загинали по време на сражение.

Но как се стигна до тези преувеличени цифри?

"Да вземем например избиването на семейство Ас Самун в квартала на Газа Зейтун. Когато бомбите поразиха техните къщи, първоначално се заговори за 31 убити. Тази цифра беше регистрирана от служителите на министерството на здравеопазването, контролирано от Хамас. Но после, когато телата бяха извадени изпод развалините, някой удвои тази цифра и така жертвите изведнъж станаха 62 души и така бяха документирани в регистрите", разказва 24-годишният член на клана - Масуд ас Самун.

Достатъчно е човек да посети няколко болници, за да установи, че сметките не излизат. Много от леглата са свободни в Европейската болница в Рафах, която би трябвало да е най-препълнена с ранени от израелския обстрел по тайните тунели между Газа и Египет край града.

Същото може да се види и в болницата Насър в град Хан Юнис. Само 5 от 150-те легла на частната болница Ал Амал са заети.

В град Газа беше опразнен института Уафа, изграден с дарения на Саудитска Арабия, Катар и други страни от региона на Персийския залив. Институтът, бомбардиран от Израел в края на декември, беше известен като крепост на Хамас, които изпращаха там за лечение бойците си, ранени при гражданската война с Фатах през 2007 г. Други бойци на Хамас се бяха окопали в клиниката Ал Кудс, която беше бомбардирана през януари. Това разказва 25-годишният Мага ар Рахман, който живее на десетина метра от четирите големи сгради на болницата, които сега са напълно разрушени.

"Хората на Хамас се бяха укрили главно в сградата с административните офиси на болницата. Те използваха линейките и бяха принудили санитарите и линейкаджийте да им дадат униформите си, за да се скрият от зоркото око на израелските снайперисти", казва Ар Рахман. И точно затова намаля и броят на свободните легла в болницата.

Същото беше и положението в Шифах, най-голямата болница в Газа. Там най-заети от Хамас били помещенията в мазето, където радикалното движение разположило кризисен щаб и обособило килии за разпити на затворници на Фатах, когато затворът Сараджа, в който са се намирали, е бил бомбардиран.

През последните три седмици в Газа в действителност се е водела и война във войната, като втората война е била между Хамас и Фатах. През този период десетки екзекуции, похищения и мъчения са били извършени от Хамас. Най-известен е случаят с Ахмад Шакура, 47-годишен жител на Хан Юнис, брат на Халед, дясната ръка на Мохамед Дахлан, бившия шеф на службите за сигурност по времето на Арафат, а сега живеещ в изгнание. Ахмад беше отвлечен по нареждане на шефа на местната тайна полиция на Хамас - Абу Абдала ал Кидра, после беше измъчван, при което било извадено лявото му око, а на 15 януари бил убит.

По БТА

Споделяне
Още от Свят