Момиче осъди България за дългото му задържане в интернат

Непълнолетно момиче осъди България пред Европейския съд в Страсбург заради наложеното му продължително задържане в интернат, съобщи Българският хелзински комитет, който е водил делото от нейно име.

Д. е родена през 1999 г. в град Плевен. Тя израства в проблемно семейство и става жертва на трафиканти с цел сексуална експлоатация. През 2012 година с решение на община Плевен Д. е настанена в кризисен център за деца, пострадали от насилие.

Мярката по настаняване е удължена на няколко пъти и тя остава в центъра около година. Съгласно стандартите, препоръчително е престоят в такава институция да се ограничава до 3 месеца. По закон срокът не може да превишава 6 месеца, защото твърде дългият престой влияе негативно върху развитието на детето.

През април 2013 г. местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни иска от съда да премести Д. във възпитателно училище-интернат (ВУИ) с цел да бъде предпазена от възможно сексуално посегателство. Причината е, че трафикантите са успели да се свържат с нея.

Съдът не уважава искането и посочва, че настаняването на момичето в интернат е вероятно да има отрицателно въздействие върху психическото и социалното ѝ развитие .

Месец по-късно комисията отново иска от съда да позволи преместването на Д., тъй като тя на няколко пъти бяга от кризисния център, идва от нестабилна семейна среда и общува с хора, които я подбуждат към неморално поведение и я склоняват към проституция.

Този път искането е уважено и въпреки молбата на момичето да не бъде настанявано в интернат, съдът определя тази мярка за неопределен срок - до три години. Дни преди преместването си Д. прави опит за самоубийство. След двудневен престой в болница тя все пак е изпратена в интерната в село Подем. Възрастните, които я склоняват към проституция, така и не са наказани.

Животът в интернатите

Настаняването в интернат е най-тежката възпитателна мярка и представлява лишаване от свобода, тъй като се осъществява против волята на децата. В България в интернат се настаняват деца, извършили престъпления и противообществени прояви. Това се случва по силата на 60-годишния Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

България продължава да наказва и лишава от свобода децата в риск, които се нуждаят от помощ и подкрепа.

Настаняването на Д. в интерната не е премахнало риска от сексуално посегателство, но за сметка на това напълно е прекратило образованието ѝ. За периода 2011 – 2013 година едва три ученички от интернатите в страната са получили дипломи за средно образование при среден успех от 3.67.

През ноември 2013 г. Д. прави повторен опит за самоубийство. Този път с още четири други момичета. Регистрирани са и други подобни инциденти в тази институция.

Делото в Страсбург

През 2014 г. Д. завежда дело пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради настаняването ѝ в интернат.

Европейският съд не намира, че има нарушение на конвенцията за първоначалното настаняване в интерната, тъй като това е направено, за да се предпази момичето от опасната среда, в която живее.

Европейският съд обаче е намерил, че на Дарина не е предоставена възможност за периодично преразглеждане на решението за настаняване в интернат. Подобно лишаване от свобода е сметнато за нарушаване на правото на свобода и сигурност.